Историята на българския лев започва официално на 4 юни 1880

Историята на българския лев стартира публично на 4 юни 1880 година, когато Народното събрание приема Закон за правото на сечене на монети в Княжество България. Това е основен миг в построяването на националните институции след Освобождението през 1878 година По концепция на първия министър на финансите след Освобождението – Григор Начович, а по-късно одобрен от почитателите му Петко Каравелов и Георги Желязкович, левът е приравнен по стойност към френския франк.

Самата думата „ лев “ произлиза от старобългарската дума за „ лъв “ и е отпратка към хералдическата символика и българската национална еднаквост. Подобeн е историческият корен и на други балкански валути като румънската проливам и албанския лек. 

Освен левове и стотинки, измежду обсъжданите благоприятни условия за името на новата валута са приемането на френските наименования " франк " и " сантим ", опазване на името " жълтици ", наложено по време на османския интервал и даже възприемането на монета Александър (на името на първия княз на третата българска страна Александър Батенберг).