Историята на България е пълна с величествени събития и личности,

Историята на България е цялостна с величествени събития и персони, които са оставили дълготраен отпечатък върху нашата просвета и еднаквост. Една от най-забележителните фигури в нашата история е, прочут като Апостола на свободата . Той е знак на българската битка за самостоятелност и остава в сърцата ни като образец за жертвоготовност и дръзновение. В тази поредност ще разгледаме неговия живот, делото му и трагичния му край, като се опитаме да разберем по-добре неговото завещание и смисъла му за нас през днешния ден.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат от историка. Той разкрива забавни събития от този интервал на Апостола. Можете да се запознаете по какъв начин историята на обира в Арабаконак през 1872 година и последвалите събития, довели до залавянето и гибелта на Левски , съставлява една от най-драматичните глави в българската революционна битка.

Обирът в Арабаконашкия проход и последвалите събития илюстрират сложността и заплахите, с които се сблъскват революционерите в битката за българската самостоятелност. Действията на Левски и неговите съратници демонстрират както тяхната решителност, по този начин и техните несигурности и изменничества. Въпреки това, те остават знак на подвиг и всеотдайност , които въодушевяват генерации българи.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Факт е, че ние, българите, все по-трудно започваме да реализираме единодушие даже за най-елементарни неща в сложното ни всекидневието. Някои хора, с цел да получат политически дивиденти, започнаха да протягат ръка на родната ни история, поставяйки под въпрос почтени ли са нашити исторически персони и какво са постигнали като са дали живота си. Едва ли този спор ще бъде позволен дефинитивно с моята публикация. Предварително съзнавам, че тази история не може да бъде разказана в резюме, че ще бъде и негативно коментирана от злонамерени разбирачи, само че ще я стартира, тъй като това е най-малкото, което мога да направя за Апостола.

Дори след 151 години след обесването на Левски, нашата история към момента не може да обясни къде е заровен, кой е причина за неговото залавяне, заслужено ли е обесен и прочие Аз няма да опитвам да натрапвам свои хипотези или да имам искания за открития, просто ще направя разбор на историческите източници. Това са спомените на Никола Цвятков, записките на Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Унджиев и преписка на Васил Левски.

Обирът в Арабаконашкия проход

Факт е, че организацията на Левски е имала остра потребност от пари за оръжие. На едно от последните съвещания Димитър Общи предлага концепцията на тетевенския търговец и член на комитета – Хаджи Станьо, който има положителни връзки с локалната турска власт и разполага с вътрешна информация за придвижването на колата с парите, да оберат турската поща в Арабаконак.

Левски и поп Кръстю Тотев Никифоров като касиер се опълчват на концепцията. Честолюбивият Димитър Общи обаче си мисли, че това ще накърни престижа му и взема решение без да пита да извърши обира. В качеството си на заместител деятел той слага концепцията си като задача за осъществяване на подвластните му революционните комитети в Тетевен, Етрополе и Орхание.

За илюзия на управляващите се набират униформи на турски бойци от Видинския гарнизон, с които да бъдат облечени при обира. През нощта на 10 против 11 септември 1872 година Димитър Общи събира членовете на Орханийския революционен комитет, с цел да се насрочи дата за обира. Събранието е отчаяние за него, орханийци слагат изискването да знаят мнението на Централния комитет и на самия Левски за акцията. Тогава Общи взема решение да работи без намесата на революционните окръзи, като подрежда на остарелия бунтовник Стоян Пандура да събере хора за обира, на които дава обещание възнаграждение от 1000 гроша /10 лири/.

На 19 септември искащите да вземат участие в обира се събират в махалата „ Черни Вит “, Тетевенско. В нея влизат 17 души, като единствено трима от непосредствените причинители са комитетски дейци, като Димитър Общи, Стоян Костов Пандура от Тетевен и Лечо Николов Гайдарски–Железаря от Тетевен, а останалите са Тодор Кръстев–Бръмбара от Тетевен, Марин Павлов от Тетевен, Йото Генков от Тетевен, Павел Лалов от Крушов дол, Найден Вълков от Крушов дол, Вълю Станчев от Черни Вит, Марин Станчев от Черни Вит, Цако Генчев от Черни Вит, Вълко Цолов от Правец, Васил Цвятков от Правец, Атанас Тулев-Гложенеца и един турчин Кара Мустафа от Правец.

На 20 септември обличат турските униформи и се насочат към мястото на засадата в Арабаконашкия проход /дн. Ботевградски проход/. До местността Бели камък ги води овчарят Ильо Керемидата, където ги чакат Велчо Шунтов и Божко Генчев с готови коне, които да пренесат парите. На 22 септември 1872 година с биволска кола хазната потегля за София. Охраната се състои от няколко конни заптиета. Велчо Шунтов настига сякаш инцидентно конвоя, завързва диалог с тях, като им оповестява за някакви скитащи из гората бойци, грабещи подреди, след което ги изпреварва, с цел да занесе на Общи вестта, че решителният момент наближава.

Димитър Общи прави следната организация – дефинира трима от групата да се премерят и да стрелят в първия жандарм, трима във втория, а останалите в задните. В местността Пантата конвоят е посрещнат от колективен залп. Охраната се стъписва и откакто не знае силата на съперника, при което не подхваща никакъв опит за опозиция, а в безвластие и галоп се насочва обратно към Орхание /дн Ботевград/. Хазната е пленена, без да се пролее и капка кръв.

Парите по най-бързия метод са натоварени на конете и четата се насочва към кошарата на Цоло Тополски, където е планувано да се разделят парите. Те се оказват 125 000 гроша /1250 турски лири/. На лидерът на хайдуците Тодор Кръстев-Бръмбара, Димитър Общи дава като премия 1000 гроша, само че той му изискал още 200, които и получил, на останалите дал по 500. Те също поискали още, само че отговорът бил – „ както сме се разбрали “. Недоволен Стоян Пандурина си присвоява една торбичка със злато. Участниците в обира се преобличат в личните си облекла и се насочат по домовете си. След разпада на групата Димитър общи разделя парите тъй като няма по какъв начин да ги носи, тъъ като единствено грошовете се окозват към 800 кг. Две торби с по 1000 гроша са заровени наоколо до мястото на засадата, 36 000 гроша са отнесени и заровени в двора на ханджията Цвятко Вълчев от Правец, а останалите взема със себеси в Тетевен.

В това време избягалите заптиета отнасят вестта за грабежа в Орхание. На 27 септември в града идва софийският областен шеф Мазхар паша, с цел да проверява станалото. На мястото на обира откриват една подофицерска нашивка, преднамерено оставена от униформата на Димитър Общи за да удостовери версията, че обирът на хазната бил осъществен от турски бойци. Турските управляващи не намират никакви други следи и на 1 октомври приключват следствието прибирайки се в София. Властта е заблудена, тя не подозира, че обирът е дело на българи, разпращат се телеграми в покрайнината със задача да се търсят арнаути в униформи на запасняци. Организират се хайки и потери, в които се включват даже някои от същинските причинители.

Всичко това отпуска напрежението в Димитър Общи и той даже стартира да се хвали измежду хора от комитета, че е събрал пари за въстание, само че нямало къде да ги съхранява /без да споделя произхода им/. Двама от членовете на комитета – Станьо и Станчо му поискали 1000 гроша, с цел да закупят вино от Плевен. Общи им дал при изискване, че ще ги върнат в комитетската каса. На някой си Дочо, който не е обвързван с делото, също дава 1000 на заем, а на Анастас Попхинов дал четири кесии с пари да купи коне, които да стопанисва и употребява с изискването да са благосъстоятелност на комитета при поискване.

Самото изменничество стартира от братята Мино и Стамен Ташеви, които малко преди обира срещат Божко Генчев и Велчо Шунтов в гората. Братята преценяват, че двамата са участници в конспирацията и стартират да ги изнудват, като желаят 20 000 гроша от заграбеното, с цел да си мълчат. Шунтов ги заплашил със гибел, в случай че проговорят. Изглежда, че изначало това има резултат, само че един октомврийски ден става фамилен скандал в дома на Стамен Ташев.

Предният ден Стамен отива в клисурата за дърва, само че среща един кортеж коли с ракия. Като шмекер, почнал да подпитва хубава ли е ракията и че желае да закупи, само че би трябвало да я опита. Вежливите търговци му предложили да опита от всяка, пиян от тази бъчва малко, от онази малко, блъснал го на приказки и се напил. Върнал се в къщи залитайки и без дърва. На идващия ден ядосаната му жена не престанала да мърмори по негов адрес.

В това време минават заптиетата Абдураман и Ибу да събират повинност. И защото няма с какво да си платят вземат решение да изкарат колата на Стамен за ангарията. Жената ядосана им дава отговор:

„ Че те знаят единствено кокошки и масло да желаят, децата седят гладни, като няма наръч дърва да се опече хлябът, а те едни хайдуци не могат да заловен. ”

На изпроводяк, взема решение и да си го изкара на пияния си мъж, като им споделя, че той знае нещо за Арабаконашкия грабеж. Вестта, стига до каймакамина и той го привиква на разпит. В конака Стамен Ташев, с цел да се отбрани, споделя по какъв начин се е стигнало до обстановката.

Арестите стартират на 19 октомври. Велчо Шунтов и Божил Генчев са смазани от изтезания. Те признават, че са носили самун на четата и очаквали премия. От техните самопризнания разкритията следват лавинообразно. Издадени са поименно четниците и къде са заровени 11 240 гроша. Разкрит е политическият темперамент на обира и са посочени тетевенските чорбаджии като съучастници. Известен за разкритията Димитър Общи още веднъж съставил рискован проект, предусещащ да се нападне орханийския конак и да се освободят заговорниците, а двамата братя предатели да се съсекат измежду бял ден на улицата. Общи се надявал да събере стотина души за нападението, само че тетевенският комитет се опълчва поради мощния гарнизон в Орхание.

На 20 октомври 1872 година Мазхар паша идва персонално да управлява следствието. Започва нечовешко принуждение. От Тетевен са докарани към 60 души, от които 14 признават, че са взели участие в нападението на пощата в Арабаконак. Всички обвинени селяни от близките села които отхвърлят да приказват са обезглавени. Турците предават главите им да се погребат в християнските гробища. Опелото прави поп Тошо, който толкоз се разстроил от гледката, че скоро по-късно се споминал.

Ханджията Цвятко Вълчев, които има 36 000 гроша заровени в градината, е разследван и изтезаван пред очите на жена си. Като гледала тъгите му, тя непрестанно го увещавала да изкаже каквото знае. Възползвайки се от една свободна минута нехайство, ханджията сграбчва пушката на едно от заптиетата и прострелва жена си. Той се боял, че тя ще изкаже нещо и ще изложи на гибел хора на делото.

Настава ужас и Общи по най-бързия метод потегля да напусне Тетевен, само че като размисля, че най-вероятно пътищата ще са завардени, взема решение да се потопи в ласките на вдовицата Ненка Павлова. Потегля чак на 25 октомври, преоблечен от нея в женски облекла. Ненка го води до Гложене в дома на Васил Йонков, за което получава 10 меджидии.

Снабден от Йонков с кон, едно празно буре и два чувала орехи както и 2 торби с пари от обира, Общи поема към Плевен, откъдето да продължи за Влашко. Турците обаче още на идващия ден разпитват Ненка, залавят и изтезават Йонков. От прислужниците му в хана научават накъде е тръгнал Общи и го настигат в Луковитското село Чериково. Заварват го задремал в един яхър върху чувалите с орехи. Той им споделя, че ще издава всичко, единствено да не го мъчат.

На 29 октомври с тъпани, зурни, таламбази, гърмежи, съпроводени с голяма турска навалица, Димитър Общи с 38 души, сред които и една жена, оковани във вериги влизат в София.

Турците съблюдават обещанието си и не изтезават Общи, за разлика от доста други. Той прави цялостни признания за обира, издава задачите на ВРО и състава на комитетите в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч. Показанията му са толкоз подробни, че предадените дейци са повече от 100, а наказаните в следствие са 62.

На разпитите се изкарва, че самият той играе значимата роля в революционната организация, а като негови помощници произнася имената единствено на двама членове на Ловешкия комитет – Марин Полуканов и Димитър Пъшков. Съобщава, че в комитета има и поп, само че не му знаел името.

Подтикван от егото си, той е считал, че ще може да си издейства превозване в Истанбул, където вероятно да се види даже и със султана, с цел да бъде съден по политически аргументи, а оттова да притегли вниманието на Великите сили. Първоначално той не загатва нищо за Левски. Някои считат, че го прави, тъй като не знае къде е, само че съгласно мен той просто желае да отърве бесилото. При политическите каузи оптималното наказване е пожизнен затвор.

Тетевенският преподавател Иван Фурнаджиев пръв загатва името на Левски и естествено Димитър Общи удостоверява, даже уголемява показанията, като не икономисва на османските управляващи всичко, което му било известно за Българския революционен централен комитет и за неговите ръководители, от което пък става ясна и ролята на Любен Каравелов.

Избухва дипломатически скандал, който провокира държавна рецесия в Румъния. Високата врата желае от васалното и княжество да съобщи Каравелов, с цел да бъде съден. Министър-председателят Катарджи се съгласява, само че Каравелов е предизвестен от другари и бяга в Сърбия. Но архивът на БРЦК към този момент е предаден на турското консулство, което незабавно го препраща в София. В него е открита и фотография на Апостола. Властите я развъждат и разпращат из империята.

Левски научава относително късно за разкритията на турските управляващи, за обира в Арабаконашкия грабеж и задържаните комитетски дейци. Това става на 21 ноември 1872 година в Стара Загора, където получава две писма от Любен Каравелов. Едното писмо е от 2 ноември, с което Каравелов го приканва да вдигне въстание в България, а в другото писмо, което е от края на октомври, го приканва да вземе ограничения за освобождение на арестуваните в София, само че единствено в случай че ги съдят по политическия закон и да не ги освобождава, в случай че ги съдят като елементарни разбойници.

След като получава този апел за повдигане на въстание Левски регистрира, че организацията все още няма такава подготвеност и подобен запас да се подложат в такова предизвикателство. Поради това организира заседание на старозагорския комитет, на което вземат решение, че не могат да се подхващат дейности и работата би трябвало да се отсрочи най-малко с една година. След като е минава през Пловдив и Пазарджик, на 10 декември 1872 година Апостолът трансферира Балкана и идва в Троянския манастир, където остава да 26 декември.

По време на престоя му – 15 и 16 декември 1872 година, Турция прави публично известие пред непознатите консули, че при опит да премине от България в Румъния в град Хърсово е хванат Васил Левски.

След тази информация австро-унгарският консул в Русе Оскар Монтлонг се среща с Христо Иванов–Големия, като шеф на Тайната комитетска организация на Левски. С него той авансово е сближен, като е показал преданост към революционното дело на Васил Левски. Сега той продължава да демонстрира лоялността си и оповестява на Христо Иванов, че турците са заловили Васил Левски, само че пазят това в загадка, тъй като са подготвили строго секретна интервенция.

В Ловеч ще отиде техен разузнавач – двойник на Васил Левски, и ще се опита да влезе по отношение на комитета, с цел да събере от него доказателства за съществуването и активността на революционната организация, които са нужни за процеса в София. Поп Кръстю получава новината от Христо Иванов и я споделя единствено с Величка Хашнова. След което се изолира от всевъзможен тип контакти.

Основното закъснение на Левски в Троянския манастир се дължи на страха от дейностите на турските управляващи, свързани с неговото търсене и основаните условия за неговото залавяне. По време на престоя си там получава информация от Ловеч. Хъшнова изпраща информация до локалния революционен комитет, че по сведения на поп Кръстю апостолът е хванат. В допълнение поучава, че в случай че това е неистина, Левски да бъде предизвестен, че неговото идване в Ловеч не е желателно и крие заплаха. Информацията, че е хванат успокоява Левски и едвам тогава той се взема решение да отиде в Ловеч, където остава едно денонощие. Отсяда в къщата на Никола Сирков, защото му е има доверие.

Левски му разкрива, че отсам потегля за Букурещ, с цел да придвижи архива на Вътрешно революционната организация. Сирков му оказва помощ да зашият архива в самара на коня, регистрира му 3000 гроша комитетски пари за оръжие обърнати в злато и за задачата ангажира своя братовчед Христо Цонев-Латинеца, който държи Къкринско ханче, персонално да отиде на 26 декември, да приюти за една нощувка Левски и Никола Цвятков, като помощник на Ловчанския комитет. От къщата на Никола Сирков Левски не потегля по упования маршрут макар въпросите на Цвятков. Той минава през кв. „ Дръстене “, горния завършек на „ Вароша “, и идва към църквата „ Света Богородица “, където се намира къщата на Величка Хашнова.

Левски посещава тази къща и се среща с част от ловчанските комитетски дейци. Искал е да се види с поп Кръстю, само че това по този начин и не се случва. На изпратеното лице той дава отговор, че не познава подобен човек, защото мисли, че това е измама.

На 26 декември 1872 година от Троян през Дръстена Левски, облечен в турски облекла от червен шаяк и тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, дружно с Никола Цвятков-Бъкърджията, поемат за Къкрина. В началото двамата поемат по разнообразни пътища, само че по-късно се срещат отвън града. Пред Апостола потегля Христо Поплуканов и други съратници от ловешкия комитет, които ревизират пътя за засада от турски заптиета. Стигайки до пътя за Севлиево, те се завръщат, а Левски и Никола Цвятков не престават към местността „ Пази мост “. Никола Цвятков възсяда коня, а Левски върви паралелно с него пешком.

Като стигат до местността Пазимост, Никола Цвятков вижда турски заптиета на коне, движещи се на към 300 крачки зад тях, и оповестява на Левски. Апостола се отбива от пътя и стопира до близката чешма. Заптиетата ги застигат и едното насочва въпрос към Цвятков:

„ Къде отивате? “ Той му дава отговор, че е за Търново, попитал го и за другия човек /Левски/, накъде отива. Николчо дава отговор, че не знае. Заптиетата отиват при Левски с въпроса: „ Кой си ти? Левски дава отговор, че отивал на лозето си да види какъв брой товара отпадък са стоварили. Последва и въпрос от Левски: „ Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? От Ловеч съм. “ Последвал отговор „ Познах те по какъв начин да не те познах ”.

След което турците се насочат към Ловеч, с цел да не губи съмнение Левски потегля по пътеката из лозята и настига Цвятков на централния път до гьола. Двамата се качват на коня и не престават пътя си. “

Очаквайте всяка неделя и други исторически обстоятелства от българската история, показани от доктор Румен Петков.

Историята на Васил Левски: Обирът в Арабаконак, залавянето му и трагичният завършек на Апостола