Историята на България е известна с два периода – преди

Историята на България е известна с два интервала – преди и след 9-ти септември 1944 година Това не би трябвало да ни изненадва, когато Сталин демонстрира своята красива упоритост да има Източна Европа, няма желание да се спре пред безусловно нищо.

По тази причина се следят осъществени геноциди като Катинското кръвопролитие, Курапатското кръвопролитие и още доста други. Убийството на една страна става доста по-лесно, в сравнение с може да се подозира. В края на Втората Световна война се следи едно брилянтно радикализиране на ниско образованата маса, която години по-късно ще продължи да се показва за модерна интелигенция, следвайки неуместна идеология, в която не просто приказва за материално тъждество, само че и на интелектуално такова.

Историята, която сте чели вие, която ще четат и идващите генерации, постоянно е една и съща повтаряна неистина, възпитаваща поколенията в смирение и признателност. През годините сме ставали очевидци на най-различни измами, не е мъчно да открием, че всички скалъпени истории по адрес на военачалник Луков, са написани от режима след 9-и септември. Истината е, че България в никакъв случай не е била фашистка страна и в никакъв случай няма да стане, единствените сражения, които се водят в тази посока, са насочени само и единствено в медията.

Във времето, в което немската окупация в България се движи, се появяват пропагандни вестници, които описват за успеха на немското оръжие, само че нищо повече. Предвид турбулентните години и обстоятелството, че България пази своя неутралитет, а Борис III изиграва допустимо най-хубавата си роля, като в този миг не би трябвало да забравяме, че в Лондон има пиеси по живота на последния български цар, явно е, че ще има и задоволително врагове след 9-и септември. Сред тях попадат имената на Луков, а до него постоянно се подрежда Никола Гешев.

И двамата имат не толкоз приятната орис да се дефинират като врагове на народа, само че по-важното е: на кой народ? Във времето, в което персони като Никола Вапцаров, се изживяват като поети и терористи, Гешев се оправя ослепително с всяка една опозиция и преследва по този начин наречените „ комунисти “ играещи ролята на терористична група, опитваща се да събори ръководството на страната. И преди да се появят красивите легенди за героите, които са се борили против фашизма, дано обърнем внимание на някои значими детайлности.

Хитлер и Сталин са били очаровани от Мусолини и доста постоянно, техните претекстове са ориентирани напълно към дейностите на дучето. Сентенцията, че комунизмът се оказва уродливото дете на нацизма и фашизма, продължава да се потвърждава в идващите десетилетия на ръководство, до момента в който съмнителни и тъмни персони, като геройката Митка Гръбчева, нормално въоръжен престъпник в планината, не се пробват да си препишат някакви героичен подвизи. В доста от главните моменти на Втората Световна война ще попаднем на разбори, в които запада не желае да оказва помощ на партизанските придвижвания в България, заради простата причина, че същите в никакъв случай не са се борили против Германия, а са били в услуга на Съюз на съветските социалистически републики.

Точно затова приказваме и за радикализиране – необразована маса, която мечтае да получава артикули и богатства, без да ги заслужава. Не инцидентно идват и вицовете за големия български планински масив, който е приютил 2 пъти повече партизани, в сравнение с въобще са били. Основен конкурент на партизанското придвижване е бил Никола Гешев, индивидът, който не просто показва брилянтна тактика за битка против комунистите, само че и един от най-доверените хора на Борис III.

В разнообразни медии ще откриете и най-безумни изказвания, че Гешев е бил фашист, който на драго сърце е желал да унищожи незаконното Българска комунистическа партия. Истината обаче е друга, Никола Гешев е гений, воден напълно от патриотичните хрумвания на България, търсещ правдивост за личната си страна и правилен само на българските политически убеждения. Малкият Никола идва от интелигентно семейство, татко му е един от създателите на ФК Славия и нотариус, един от братята му е Георги Гешев – първият народен първенец по шахмат, а останалите също показват особени познания и благоприятни условия в своите среди.

Никола Гешев прекарва към 2 години в Италия, където учи право. Не се дипломира и се завръща в България, а новият режим по-късно ще споделя, че точно там се е прехласнал по диктатурата на Мусолини.

Има митове, въпреки и непотвърдени, че той също имал интерес към марксизъм и социализъм, само че от една страна, те са много плоски, заради простата причина, че Гешев е бил доста по-образован, с цел да одобри алената концепция и второ, неведнъж е бил по-черен от чума за тогавашното незаконно Българска комунистическа партия.

Един от най-жестоките преследвачи на комунисти в България, може да се счита и за един от хората, притежаващи съвършеното държавно управление в сянка. Неговите хора са на всички места, само че още по-важното е, че никой даже не може да си показа какъв брой сериозна е мрежата на Никола Гешев. Именно затова е ненавиждан и описван като най-големият демон след 9-и септември. Изискват се не просто стратегически умения и аналитична мисъл, изисква се мощна воля, с която да се построи система, работеща доста по-добре от тази на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

Ето какво би трябвало да знаем за Никола Гешев – един от последните българи, който съумява да лази по нервите на Сталин и комунистическата партия. Нека не забравяме, че той няколко пъти съумява да разбие комунистически централен кабинет и постоянно се привижда като призрачен сън на по този начин наречените партизани – познати в историята и като обикновени въоръжени бандити.

Една от аргументите да виждаме тази родна персона като легенда, е обвързана напълно с концепцията, че никой не знае какво се случва с него. Надеждата на новата власт е, че Гешев е бил погубен, само че истината е малко по-различна. Журналисти като Иван Бутовски, Петя Минкова и Богдана Лазарова, описват една малко по-различна история.

На първо място излиза наяве, че Гешев е бил търсен цели 20 години и никой няма информация какво се е случило с него. Многократно се вършат опити за откриването му, само че родната Държавна сигурност няма никаква визия къде е липсващ Гешев. Има митове, че е избягал от България и преди да си тръгне, постоянно се е шегувал, че даже след него, страната ще се ръководи от негови доверени хора, а за зла неволя на идващите управници, надарените и кадърни хора ще изчезнат с него.

Причините са повече от ясни, Гешев разполага с над 150 внедрени сътрудници в редиците на тогавашното Българска комунистическа партия, които не престават своята задача или просто не разкриват същинското си амплоа. Има митове, че топ служителят на реда на България е избягал в чужбина, има и версия, че е стоял в България и е живял като преподавател в село Виноградец, само че в никакъв случай не е употребявал своята идентичност. Истината е, че никой не може да удостовери какво се е случило с него.

Всичко, което може да се уточни в този материал, е просто част от теориите и мистиката, която се носи към тази персона. По неофициални данни се твърди, че Гешев е имал най-малко 196 сътрудника, като в никакъв случай не е издавал кои са те. Носят се митове за списък, който е пренесъл със себе си в чужбина, само че по мнението на други, архивът е бил в главата му – допустимо най-сигурното място. Един от най-вълнуващите клюки е, че огромна част от хората в кръга му, са били вкарани под прикритие в Българска комунистическа партия и са траяли да ръководят страната. Ако това се удостовери, връзките и дейностите на същите хора могат да трансформират напълно историята на страната.

Има един необикновен миг, който прави доста усещане и е емфатичен от Богдана Лазарова – Гешев може би е останал в България под подправено име, като се позволява, че архивът му е отпътувал в посолството на Англия в Турция. Тук обаче има един различен проблем, английското посолство е било цялостно с пробойни, защото немски сътрудници са изпращали много огромна част от информацията, постъпваща в посолството.

Друг е въпросът, че Гестапо не се е вълнувало доста от постъпващите данни и е пренебрегнало огромна част от признатите данни. Ако архивът на Гешев е бил в това посолство, то най-вероятно е стигнал до Германия, което пък от своя страна ще остави диря, до която могат да стигнат и руснаците. Лазарова твърди, че информацията е достигнала и до Ким Филби, различен прочут руски сътрудник под прикритие във Англия и разузнаването там. Следите в действителност са особени забавни, само че в случай че документите бъдат разкрити, то най-вероятно биха могли да изненадат безусловно всеки.

Една доста значима детайлност в тази линия е, че Лазарова показва и няколко фотоси, които е разкрила в учебното заведение във Виноградец. Преподавателят, който наподобява на Гешев, също бил много затворен и отказвал да контактува, само че по-важното е, че подписите демонстрират много съвпадения, както и обстоятелството, че преподавателят не желал да се снима с никого и живее доста съществено под булото на тайнственост.

Друг необикновен проблем е, че фамилията на Гешев, неговият брат Емануил, получавал писма и пратки от чужбина, най-малко това се твърди в една от книгите на Иван Бутовски, който показва, че Държавна сигурност следи брат му повече от 10 години, явно издирвайки другият по-голям кадър. Семейството на Емануил Гешев е стъпало да дава информации, което автоматизирано акцентира, че в случай че Никола Гешев е бил погубен, то най-вероятно няма да има потребност от информации и търсения. Версията за живот в чужбина също има някаква достоверна концепция. По думите на внучката Анна Гешева, персонално Димитър Пенев споделя в своя книга, че когато ЦСКА гостува в Италия за мач с италиански отбор, тимът вечерял в ресторант, когато сервитьор донесал кошница със скъпи виновност, когато Пенев попитал от кого са, сервитьорът споделил:

„ От господин Никола Гешев “, акцентирайки дъното на залата, преди да схванат какво се случва, въпросният господин към този момент го нямало. Легендата продължава да е тъкмо толкоз забавна, тъй като не би трябвало да забравяме, че когато войната върви към своя край, а Никола Гешев е имал ясна визия какво ще се случи година преди 9-и септември, е почнал да търси и контакти със западното разузнаване.

Неговият безвреден път е най-вероятно през Турция, а по-късно следите се губят, прочее няма никакви следи, което не е изненада за един от най-хубавите служители на реда на България. Има причина в никакъв случай да не разберем какво се е случило с Гешев. Възможно е същият в действителност да е бил погубен, просто да не е разпознат, което обаче подсказва, че брат му Емануил се е радвал на помощи от непознати хора, които са носели храна и облекла в дома му. Не е изключено да става въпрос за другари на служителя на реда, които са изпълнявали своя дълг.

Ако Гешев е живял във Виноградец, то най-вероятно е съумял да се контракти или да съобщи своите сътрудници на новата власт, което обаче още веднъж оставя под въпрос и кои са били те. Тук се ражда идната догадка. По следствие на вестник 168 часа, Иван Бутовски и Петя Минкова описват, че наследничката на Никола Гешев – Анна е имала опция да види архива от следствието.

Твърди се, че фамилията на Емануил Гешев е получило писмо от Никола, изпратено от Торонто, Канада, само че същото по този начин и не е открито при обиск по-късно. Въпросното писмо е било доставено от човек, който е предизвестил, че би трябвало да се прочете и да изчезне незабавно. Държавна сигурност пък са написали, че изказванието за гибелта на Гешев е било недостоверно. Самото търсене на Гешев в Канада, освен това от родното Държавна сигурност, по този начин и не съумява да се овенчае с триумф. Фантомът просто е знаел по какъв начин да покрива следите си.

Никога няма да разберем дали Гешев е съумял да избяга, дали не е бил погубен и просто да не е останал разпознат и кои са неговите сътрудници. Има версия, че доста от тях са останали в някои от най-високите постове в Българска комунистическа партия.

Твърди се, че Гешев е работил за западно разузнаване след войната, само че даже това не може да се удостовери. Историята остава с отворен край, както и неговия списък, а на финала можем да бъдем безапелационни, че Никола в никакъв случай не е бил нацист, той е служил на България и единствено в неин интерес. Всичко останало са добавени суперлативи, които просто се пробват да трансформират неговия главен облик.