Как основателят на WeWork прелетя твърде близо до слънцето
Историята на Адам Нойман и възхода и падението на WeWork наподобява повече на алегория, в сравнение с бизнес история.
История за чудовищно его, невероятна упоритост и лековерна аудитория.
Адам Нойман беше високият, хубав, необут, Свенгали, който стреляше с текила и пушеше трева, който резервираше рап звезди за празненството в офиса, имаше желания да живее постоянно, стане първият трилионер в света и разшири компанията си до Марс.
Това наподобява на милиони благи от скромната действителност, защото компанията, която стана най-големият наемател на офис площи в Ню Йорк и Лондон, подаде молба за отбрана от банкрут от самите наемодатели който в миналото го е обожавал.
Започна със солидна, потвърдена концепция, съвършено пренастроена за времето си.
Пространство за работа за тези, които желаят повече от кафене, само че по-малко от офис, не беше нова концепция. Regus (сега IWG) е учредена в края на 80-те години.
Но когато WeWork беше учреден през 2010 година, изискванията бяха съвършени.
Търговските пространства бяха изпразнени, защото финансовата рецесия докара до банкрут даже на някои от най-големите предприятия. Хазяите бяха обезверени.
Имаше войска от съкратени служащи, които се опитваха да намерят метод да възстановят кариерата си и с помощта на мобилната технология можеха да работят на всички места.
Най-ниските лихвени проценти означаваха, че можете да вземете заеми, с цел да финансирате на ниска цена разширение.
И вложителите с FOMO - боязън от изпускане - бяха подготвени да платят съвсем всичко, ако пропуснат идващия Amazon, Гугъл или Фейсбук.
