Как 6 май става празник на Българската армия?
Историята на 6 май като празник на българската армия има своя дълъг път. През 1988 година – 10 години след Освобождението, военният министър полк. Сава Муткуров взима решение да дефинира обединен празник за всички роти и дружини.
Избира две дати – 7 и 8 ноември. Успоредно с тези две дати през 80-те години набира известност и Денят на кавалерите на военния медал за смелост – 17 април.
С встъпването на трона на цар Фердинанд датата е изменена и празникът стартира да се отбелязва на 23 април - Гергьовден по остарял жанр. Следващият преломен миг в историята на празника е 1916 година, когато настава промяната на календара.
„ Тази промяна води до смяна на датите и на двата поразника. Денят на успехите от 15 ноември се сменя на 27 ноември, а Денят на кавалерите се трансформира от 23 април на 6 май. Ако 6 май е една дата, която остава да свети блестящо, то датата 27 ноември е помрачена единствено три години по-късно, когато евентуално неслучайно България е принудена да подпише Ньойския кротичък контракт “, описа Деяна Костова, зам.-директор на Националния военноисторически музей.
Именно поради това остава единствено една дата - 6 май. От 1934 година празникът се отбелязва пред храм-паметника „ Александър Невски “. Едни от най - впечатляващите паради са през 1936 и 1937 година
След края на Втората международна война се стига до следващ поврат в историята на празника. За негови дати са определени 9 септември, а по-късно и 23 септември – Денят на Септемврийското въстание, написа БТВ.
До демократичните промени през 1991 година е взето решение за празник на армията да бъде определена нова дата, която е 23 август – Денят на Шипченската епопея.
„ От 1993 година, отново със заповед на военния министър, е взето решение празникът да се отбелязва още веднъж на 6 май. Тогава е извършен и първият актуален церемониал, като по улиците на София шестват единствено армейски блокове. Парадът подобен какъвто го познаваме през днешния ден, със силите и техниката на сухопътни войски и на военновъздушните сили, се организира за пръв път от 2001 година “, описа Деяна Костова.
Избира две дати – 7 и 8 ноември. Успоредно с тези две дати през 80-те години набира известност и Денят на кавалерите на военния медал за смелост – 17 април.
С встъпването на трона на цар Фердинанд датата е изменена и празникът стартира да се отбелязва на 23 април - Гергьовден по остарял жанр. Следващият преломен миг в историята на празника е 1916 година, когато настава промяната на календара.
„ Тази промяна води до смяна на датите и на двата поразника. Денят на успехите от 15 ноември се сменя на 27 ноември, а Денят на кавалерите се трансформира от 23 април на 6 май. Ако 6 май е една дата, която остава да свети блестящо, то датата 27 ноември е помрачена единствено три години по-късно, когато евентуално неслучайно България е принудена да подпише Ньойския кротичък контракт “, описа Деяна Костова, зам.-директор на Националния военноисторически музей.
Именно поради това остава единствено една дата - 6 май. От 1934 година празникът се отбелязва пред храм-паметника „ Александър Невски “. Едни от най - впечатляващите паради са през 1936 и 1937 година
След края на Втората международна война се стига до следващ поврат в историята на празника. За негови дати са определени 9 септември, а по-късно и 23 септември – Денят на Септемврийското въстание, написа БТВ.
До демократичните промени през 1991 година е взето решение за празник на армията да бъде определена нова дата, която е 23 август – Денят на Шипченската епопея.
„ От 1993 година, отново със заповед на военния министър, е взето решение празникът да се отбелязва още веднъж на 6 май. Тогава е извършен и първият актуален церемониал, като по улиците на София шестват единствено армейски блокове. Парадът подобен какъвто го познаваме през днешния ден, със силите и техниката на сухопътни войски и на военновъздушните сили, се организира за пръв път от 2001 година “, описа Деяна Костова.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ