Историята, която потресе хората във фейсбук преди 4 години, има

Историята, която потресе хората във фейсбук преди 4 години, има с щастливо продължение. Преди 4 години една фотография раздруса и разплака хиляди хора във фейсбук, напомня Е-новини.

Под нея беше написана една потресаваща история – за Кристиян, който никой от съучениците не взема в скъпата си кола на бала, тъй като е… безпаричен. Той потегля към метрото в дъжда, а една дама, като схваща какво се е случило, мигновено пали колата и го закарва на бала.

Ето и самата преживелица, разказана от дамата, която го откара на бала със личната си кола. Жената се подписва единствено като В. В. и не желае да си каже името, тъй като счита, че това няма значение:

“Бал 24. 05. 2016 година Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, само че съм много огорчена и разочарована, по тази причина взех решение да споделя какво се случи. Пред блока ни се „ изсипа “ цялостен клас зрелостници с първокласни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, а бе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас към този момент беше в жилището на съседката ми/тяхната класна, когато дойде пешком закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да потеглят към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си отпътуват.

Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам още веднъж момчето със синия костюм да върви пешком по улицата надолу. Питам съседа ми: Далече ли е паркирал индивидът, който го кара, при което слушам отговор който ме шашна, стъписа: „ Ами не, той е пешком, отива към метрото. “

Викам… МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, сграбчвам ключовете от колата и с 300… да го догоня. Намерих го, таман щеше да пресича, почнах да бибиткам, разтварям вратата крещя: „ Влизай, днеска си с мене “. Къде се намира хотелът??

Момчето влезе обезпокоеното, ами хотелът е след „ Хемус” по бул. „ Черни връх”… Викам, добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. Тръгнахме и запитвам, за какво не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отхвърлиха. В едната кола били единствено девойки, в другата класната, а другите ми споделиха: „ Бегай от тука бе, разкарай се “. Ейййй, крещя, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, по какъв начин пък едно място не се откри??? Как може да са толкоз озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За миг се замислих по какъв начин са го изпратили горките му родители, безшумно добродушно с метрото… без нормалното бибиткане, балони, броене… та той нямаше даже чадър. Добре, че спря да вали. Само тъй като момчето не се държеше като другите – дебелашки, жестоко, невъзпитано и тъй като беше сгънат, свенлив и стеснителен, никой не го предложения в колите си, които бяха взели „ Под наем “, нали се сещаш… огромните гъзари. Та хвана ме гняв на днешната юноша, по какъв начин единствено го отбягваха… и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше… миличкият. Почувствах се щастлива, че въпреки и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкоз години, се направиха, че не го познават а аз, която даже не го познавах, се веселя, че се срещнах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

Спасихте от дъжда – вашите скъпи облекла, прически, грим и обувки, само че оставихте момчето да върви пешком към метрото, валейки го дъжд, вървешком с наведена глава в един от сякаш най-щастливите му дни, неговия бал.
Поздравявам те, Кристияне, че не смъкна усмивката от лицето си… нито един път. Честито довеждане докрай и триумф! “

А ето и коментар с днешна дата, оповестен в tns. bg:

„ До съучениците на Кристиян, помните ли го? Днес, към този момент 4 години, откогато вие поехте по пътя на живота, имаме вести за вас! Помните ли Крис, за който не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте какъв брой е изгубен и комичен и по този начин 4 години?

Ами минаха към този момент 4 години от завършването ви, през днешния ден Крис е сполучлив IT експерт и изкарва – до момента в който прибавя най-престижните дипломи в IT бранша, някъде към пет пъти повече от вас.

А вие? Вие към момента го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението й, с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре.