Историята, която искам да споделя с вас, се случи преди

Историята, която желая да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. Снаха ми Сия е благ човек, само че й е мъчно да прави няколко неща едновременно. Например да гледа племенницата ми и в това време да готви. Не й се удава. В тези комплицирани моменти на помощ се притичвах аз. Обличах Калина, качвах я в количката и дружно се запътвахме към парка. Тогава тя беше на годинка и половина и към момента не говореше. Независимо от нежната си възраст беше огромна нахалница и отлично знаеше по какъв начин да ме накара да я пусна няколко пъти на пързалката. Докато пиех кафе, Калина играеше в пясъчника с другите деца. Веднъж, наблюдавайки племенницата си, долових нечий взор. Обърнах се и на прилежащата скамейка видях млад мъж с количка с близнаци. Изглежда скучаеше, тъй като любопитно оглеждаше останалите гости.

Очите ни се срещнаха и двамата си кимнахме общително като остарели познати. Два дни по-късно непознатият с близнаците още веднъж беше в парка, стоеше на същото място.
С едната ръка поклащаше количката, а с другата ровеше в телефона си. Огледах се къде да седна, само че в близост гъмжеше от майки и баби. В идващия момент мъжът подвигна взор и щом видя съмнението ми, се обърна към мен: „ Заповядайте, има местенце и за вас. “ След няколко минути бъбрехме другарски. Непознатият се показа като Цветелин, а аз му споделих, че съм Поли. Не го попитах на какъв брой години е, само че не изглеждаше на повече от 25. Млад баща, помислих си, изпитвайки за миг оскърбление.

Близнаците бяха впечатляващо красиви. Руси, бели, синеоки – същински ангелчета. Кротко си стояха в количката, прозявайки се понякога. Разговорът вървеше с лекост. Какво ли не обсъдихме: тежките безсънни нощи, първите зъбчета, страшните колики. Разделихме се с усещането, че всеки от нас е родител.
Оттогава двамата постоянно пиехме следобедно кафе. Понякога аз сменях памперсите на близнаците, а той внимателно люлееше Калина на люлките. Веднъж през мозъка ми мина мисълта какво ли ще е, в случай че в действителност се забавлявахме не като познати, а като семейство. Но след това се сещах, че Цветелин има брачна половинка, а и тези две красиви момченца. Но постоянно идваше самичък. Често се чудех за какво жена му не ги съпровожда.

Един ден сякаш инцидентно заговорихме за самотното родителство. Тогава се случи нещо ненадейно: той ме хвана за ръката и безшумно попита: „ Ти си самотна майка, нали, Поли? “ Не знам за какво излъгах. Очите ми се извършиха с горест и безмълвно кимнах с глава. Цветелин леко ме придърпа към себе си и нежно сподели: „ Силна жена си. Възхищавам ти се. “ Трогната, събрах храброст и с хрипкав глас му зададох въпроса: „ Къде е майката на близнаците? “ След малко безмълвие го чух да споделя: „ Няма я, потегли си. “ Вълна от облекчение заля цялото ми тяло. Господи, той е свободен да бъде благополучен, освен това с мен. Виждайки блясъка в погледа му, разбрах, че и на него сходни мисли не са му непознати. Устните ни се приближиха, но тъкмо тогава Калина замрънка нещо. Ето ти проблем – децата. Те ни срещнаха, само че и се явяват спънка. Отдръпнахме се един от различен и се разсмяхме.

На другия ден взех решение сама да отида в парка. Гримирах се, сложих си парфюм и се запътих към мястото, където той нормално седешe с близнаците. В джоба си носех и портфейла му, който той инцидентно изтърва в количката на Калина. Но когато дойдох, го нямаше. Час и половина чаках на вятъра. За първи път се проклех за лъжата си. Защо не му признах, че в действителност съм вуйна на Калина? Ръцете ми си играеха с портфейла му, без да желая го отворих и на земята се изсипа цялото наличие. Наведох се да го събера и видях, че има визитна картичка с адрес и телефон. И взех решение: ще отида напряко у тях, ще му опиша всичко и ще го помоля да ми елементарни.

Половин час по-късно позвъних на звънеца му. Сърцето ми биеше бясно. Чуха се забързани стъпки и една жена застана пред мен. Руса, бяла, синеока, съвсем като близнаците. Майка им – брачната половинка на Цветелин. Значи се е върнала, по тази причина през днешния ден не пристигна. Подадох й портфейла със свито гърло: „ Мъжът ви го не помни в количката на племенницата ми… “ Обърнах се и си потеглих. Тичах по улиците, ридаейки на глас.
Близо седмица не вървях в парка. Самочувствието ми бе накърнено. Накрая въпреки всичко се предадох пред хленченето на Калина. Докато я следих по какъв начин рови в пясъчника, зад тила ми долетя прочут глас: „ Поли! “ Беше Цветелин, а с него красивата русокоска. Тя застана против мен, усмихна се и сподели: „ Здравейте, аз съм Ели – майката на близнаците и сестра на Цветелин. А вие вероятно сте дамата, в която брат ми е влюбен до ушите? “ Ето по какъв начин простичко всичко се обясни.

Последваха самопризнания, разкайване и смях. Оказа се, че моят обичан е вуйчо на близнаците. Излъгал ме, тъй като желал да ме впечатли и да се покаже заслужен татко. Аз, несъмнено, излъгах по същата причина. Цветелин имаше неповторимо възприятие за комизъм. Точно като мен. И двамата приехме обстановката от комичната страна. Така се и оженихме – бясно и щуро. Днес сме родители на прелестна дъщеричка и когато отидем в парка, сме същинска атракция. Само си ни представете – ние тримата, близнаците и Калина – едно огромно и щастливо семейство.
Поли
Инфо: Лична драма