Когато приятелката ми остана инвалид, съпругът й я изостави, но тя намери сили да се бори
Историята, която желая да споделя с вас, е на моята най-хубава другарка. Преди няколко години Марина се омъжи за мъжа, в който беше бясно влюбена, а няколко месеца по-късно му роди наследник. Семейният им живот беше елементарен: от време на време се караха, а различен път – щастливо ходеха хванати ръка за ръка. Марина обожаваше брачна половинка си, само че той по този начин и не се наскита… Марина се досещала за пристрастеностите на брачна половинка си, само че все си мислела, че е по-важно бебето й да има татко, в сравнение с той да я напусне, поради нейните недоволства. Понякога се опитваше да го управлява, не му позволяваше да се напива с другари и понякога ревизираше мобилния му телефон. Така един ден, напълно ненадейно, тя се натъкнала на известие от непозната жена.
От прочетеното й станало ясно, че брачният партньор й си има държанка. Извън себе си от гняв и тъга, Марина сложила ултиматум на брачна половинка си, заставяйки го да избира сред нея и другата жена. Но Кирил, брачният партньор на Марина, поклатил глава и осъзнавайки, че договарянията са безполезни, напуснал къщата, оставяйки плачещата си брачна половинка. Марина постояла още час напълно неподвижна, обмисляйки какво да предприеме. В визиите си виждала по какъв начин двамата любовници се търкалят на леглото, подигравайки се на нещастната брачна половинка. Кръвта й кипнала и тя решила да отиде там. За благополучие си спомнила адреса, който бил записан в sms-а. Седейки в таксито, Марина съществено обмисляла по какъв начин да постъпи: да върне брачна половинка си вкъщи и двамата да поговорят, или просто да издере лицето на съперницата си.
Но не било писано приятелката ми да позволи този въпрос… Не било орис да стигне там… Таксито било блъснато от друга кола, ръководена от пийнал водач. Таксиметровият водач не потърпевш изключително, само че Марина била откарана в интензивното поделение … Така тя остана неработоспособен.
През първите месеци към момента имаше вяра, че ще се възвърне и ще проходи. Но шест месеца по-късно й стана ясно, че в никакъв случай няма да се излекува. Кирил към момента живеел с нея, обичайно я ухажвал и от благовъзпитание й помагал. Но година по-късно силите му били на изчерпване. В края на краищата той беше привикнал след работа или ваучър, да се прибере в чиста и уютна къща. Вечерята му да бъде подготвена, а домът му да свети от непорочност. А в този момент освен че трябвало да прави всичко самичък, а и се налагало да оказва помощ на жена си в новия й живот на неработоспособен. И също така, да вижда тъгата и отчаянието в непознатите очи – е морална тежест. В резултат на избороените аргументи, Кирил си събрал багажа, оставяйки Марина и детето под грижата на тъща си.
Изминаха няколко години. Марина съумя да се възвърне от този двоен стрес. Болката я направи самостоятелна. И три години по-късно тя срещна мъж, който я одобри такава, каквато е. Разбира се, той не е толкоз сполучлив и ослепителен, колкото Кирил, само че е спокоен и добър мъж, който обича фамилията си. С него приятелката ми получи дълго чаканото душевно успокоение. Сега тя е деятелен участник в Олимпиадата за хора с увреждания. Кирил се ожени още два пъти, само че и двата му брака се разпаднаха. Не доста от дълго време той си откри нова младоженка и в този момент живее с нея. Но не желае да се дами публично. Чух, че приятелката му е доста недоволна от решението му. Тя е бизнес дама и огромна част от приходите й отиват за издръжките, които Кирил заплаща за многочислените си деца.
Инфо: Лична драма
