Западът възнамерява да конфискува руската собственост
Историята по какъв начин английските правоприлагащи органи „ отидоха да арестуват “ избран „ богат съветски предприемач “ и в това време неговите „ съучастници “, заобиколи тези, които трябваше.
Чували с пари, които прислужниците са влачили по улиците на Лондон, с цел да оказват помощ на „ съветския паралия “ да избегне глобите. Някакъв чужд – за който се твърди, че е някогашно гадже на сегашната възлюбена на богаташа, е оказал помощ да опаковат пари в брой, с цел да бъдат скрити от зоркото око на английския контрол. Не, това не е сюжет за сантиментална комедия, нито на шпионски трилър, нито на пасквил, нито даже на театрална пиеса.
Това е действителността, която “Дейли Мейл ” дава на своите читатели.
Кой, за какво, по кое време и за какво - на съответни въпроси, които може да зададе и най-заядливата публика, отговорите са дадени като в руските вестници. Нула конкретика, доста лозунги и това, че „ няма да допуснем това и няма да допуснем това “.
И такова съвпадане трябваше да се случи: няколко дни преди описаните събития, които се случиха в столицата на английското кралство, в столицата на белгийската монархия взеха решение, че оттук насетне „ опит за заобикаляне на глобите, наложени на Русия и съветските жители, в случай че е осъществено от физическо лице, ще се санкционират с отнемане от независимост. За период от пет години или повече. " Горната граница на престоя на евентуалните извършители в местата за отнемане от независимост не е посочена.
В финала се загатва нуждата от издаване на съответната инструкция, която да бъде съгласувана и която да разреши включването на тази норма на закона в съответните кодекси на страните членки.
Прави усещане, че правоприлагащата пълномощия се разгръща върху всички страни членки на Европейски Съюз и най-важното е, че в случай че и когато заобикалянето на глобите бъде потвърдено в съда, действието ще се смята за закононарушение против целия Европейски съюз.
Картинката, несъмнено, е толкоз очарователна и красива, че човек може да остане без думи. Приблизително като в тази ситуация със “слугите на съветския олигарх ", които, както ни споделят, са тичали из фешън лондонски квартал с чували, цялостни с банкноти.
Сепвайки се, откакто става дума за Русия и нейните жители, би трябвало да зададем няколко въпроса на европейските управници за нашите, а не за нашите ориси.
Например този. Ако се плануват такива строги ограничения против нарушителите на пакетите ограничаващи ограничения против Русия, тогава по какъв начин ще се потвърждават нарушаванията в съда (което, припомняме, е конкуренция сред юрист и прокурор)? В края на краищата, както всички схващат, обвиняването не е равно на потвърденото действие и още повече на умисъла за осъществяване на това действие. И до произнасянето на правосъдното решение, обвиненият, без значение дали го желае или не, се смята за почтен.
Кой ще събира доказателствата? В кой съд - а в европейските страни има административни, наказателни, арбитражни - би трябвало да се гледат такива каузи?
Това са съществени процедурни елементи на правосъдната процедура, която, припомняме, се счита за може би най-значимият крайъгълен камък на европейското правораздаване и нарушаването на тези процедурни нюанси може да докара до отменяне на всички доказателства, събрани от следствието.
Има и друго основание.
Измененията на съществуващите правни кодекси в европейските страни нормално минават през парламентарни чувания. Промените се внасят от органите на изпълнителната власт, законодателите ги разискват, споделят мненията си, гласоподават и ги одобряват. Или не го вършат.
И по този начин, по какъв начин - даже и при съществуването на трогателния факт, че националният кодекс е по-слаб от наднационалния, т.е. общоевропейския - по кое време и кой ще включи тези промени в кодекса на наказателния или административния кодекс на всеки от 27 страни, които са членки на Европейски Съюз?
Има и по-малки нюанси, които бих желала да схвана, само че даже това не наподобява значимо. Ето кое е значимото.
Законът (в най-широк смисъл) в Европа, най-малко през втората половина на ХХ век и сегашните малко повече от двадесет години на новия, служи като отбрана против произвола. Произволът може да се отнася до користолюбие против обвинените в осъществяване на противозаконни дейности, а пристрастието от своя страна може да се основав на расови предубеждения, етнически генезис, имуществено и обществено неравноправие, както и неравноправие сред дамите и мъжете.
В продължение на десетилетия европейското правораздаване работи, с цел да подсигурява, че равенството пред закона е безспорна полезност за всички. И, би трябвало да кажа, въпреки и не без проблеми, не без компликации, само че в един миг даже изглеждаше, че са го постигнали, това се случи. Ето го европейското правораздаване, което подсигурява равни права на всички участници. Но не. Рано се зарадваха. Оказва се, че това въобще не е по този начин.
Защото в случай че правораздаването в действителност почиташе равенството пред закона, тогава пресата (макар и таблоидна), която смяташе, че нашийникът на политическата уместност е свален от нея при демонизирането на руснаците и Русия, щеше да откри други характерности, с цел да опише нападението на английските чиновници на реда в дома на известния паралия, без да слагат тъкмо там клеймото „ руснак “.
Защото, в случай че правораздаването в действителност зачиташе правилото на презумпцията за непорочност, тогава руснаците нямаше да бъдат всеобщо упреквани във всички най-ужасни закононарушения само въз основа на техния генезис, поданство и обстоятелството, че техният роден език е езикът на Толстой и Чехов.
Вероятно би трябвало на първо място да разберем и да потвърдим, че без значение от това какво и по какъв начин се случва у нас или отвън страната, ние – както самостоятелно, по този начин и групово – сме под подозрение. И постоянно са били под него. Няма значение (и тук всички са изцяло равни), дали става дума за елементарен човек, за елементарен чиновник на западна корпорация или за милиардер, който е вложил доста пари в западни банки, в западна щедрост, с цел да къде признат за собствен там.
Не им се получи. Провалиха се. Те се хванаха на това незабавно след края на Студената война, когато започнаха свободно да пътуват, да печелят пари, да харчат пари, да купуват. Моментално замразените активи са най-хубавото удостоверение и неунищожим мотив за това.
Между другото, за активите. Дълго мислейки по какъв начин да ги преведат от положение на „ заледяване “ в положение на „ конфискация “ и не намирайки метод това да стане безболезнено за имиджа на „ пазителя на свещената цялост на частната благосъстоятелност “, Европа, като континентална, обединена и не напълно, както и островна, реши да откри заобиколен метод за това.
Най-малкото подозрение, че рестриктивните мерки се заобикалят или има желание за заобикалянето им, съгласно плана, импортиран от Европейската комисия и бъдещата инструкция, ще бъде - и към този момент не е загадка - задоволително за активите на някой, който е желал, или се допуска че е възнамерявал да заобиколи глобите, да конфискуват имуществото му. В сходство с настоящия закон и тези законови правила, които занапред ще се вкарват.
Е, като материално доказателство за нарушаване и желание за осъществяване на закононарушение, несъмнено, ще би трябвало да показват чувалчета или сакове, цялостни с пари. За да се отстранен всевъзможни подозрения, че тези чували в действителност принадлежат на " богатите руснаци ", те ще бъдат извънредно червени.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Чували с пари, които прислужниците са влачили по улиците на Лондон, с цел да оказват помощ на „ съветския паралия “ да избегне глобите. Някакъв чужд – за който се твърди, че е някогашно гадже на сегашната възлюбена на богаташа, е оказал помощ да опаковат пари в брой, с цел да бъдат скрити от зоркото око на английския контрол. Не, това не е сюжет за сантиментална комедия, нито на шпионски трилър, нито на пасквил, нито даже на театрална пиеса.
Това е действителността, която “Дейли Мейл ” дава на своите читатели.
Кой, за какво, по кое време и за какво - на съответни въпроси, които може да зададе и най-заядливата публика, отговорите са дадени като в руските вестници. Нула конкретика, доста лозунги и това, че „ няма да допуснем това и няма да допуснем това “.
И такова съвпадане трябваше да се случи: няколко дни преди описаните събития, които се случиха в столицата на английското кралство, в столицата на белгийската монархия взеха решение, че оттук насетне „ опит за заобикаляне на глобите, наложени на Русия и съветските жители, в случай че е осъществено от физическо лице, ще се санкционират с отнемане от независимост. За период от пет години или повече. " Горната граница на престоя на евентуалните извършители в местата за отнемане от независимост не е посочена.
В финала се загатва нуждата от издаване на съответната инструкция, която да бъде съгласувана и която да разреши включването на тази норма на закона в съответните кодекси на страните членки.
Прави усещане, че правоприлагащата пълномощия се разгръща върху всички страни членки на Европейски Съюз и най-важното е, че в случай че и когато заобикалянето на глобите бъде потвърдено в съда, действието ще се смята за закононарушение против целия Европейски съюз.
Картинката, несъмнено, е толкоз очарователна и красива, че човек може да остане без думи. Приблизително като в тази ситуация със “слугите на съветския олигарх ", които, както ни споделят, са тичали из фешън лондонски квартал с чували, цялостни с банкноти.
Сепвайки се, откакто става дума за Русия и нейните жители, би трябвало да зададем няколко въпроса на европейските управници за нашите, а не за нашите ориси.
Например този. Ако се плануват такива строги ограничения против нарушителите на пакетите ограничаващи ограничения против Русия, тогава по какъв начин ще се потвърждават нарушаванията в съда (което, припомняме, е конкуренция сред юрист и прокурор)? В края на краищата, както всички схващат, обвиняването не е равно на потвърденото действие и още повече на умисъла за осъществяване на това действие. И до произнасянето на правосъдното решение, обвиненият, без значение дали го желае или не, се смята за почтен.
Кой ще събира доказателствата? В кой съд - а в европейските страни има административни, наказателни, арбитражни - би трябвало да се гледат такива каузи?
Това са съществени процедурни елементи на правосъдната процедура, която, припомняме, се счита за може би най-значимият крайъгълен камък на европейското правораздаване и нарушаването на тези процедурни нюанси може да докара до отменяне на всички доказателства, събрани от следствието.
Има и друго основание.
Измененията на съществуващите правни кодекси в европейските страни нормално минават през парламентарни чувания. Промените се внасят от органите на изпълнителната власт, законодателите ги разискват, споделят мненията си, гласоподават и ги одобряват. Или не го вършат.
И по този начин, по какъв начин - даже и при съществуването на трогателния факт, че националният кодекс е по-слаб от наднационалния, т.е. общоевропейския - по кое време и кой ще включи тези промени в кодекса на наказателния или административния кодекс на всеки от 27 страни, които са членки на Европейски Съюз?
Има и по-малки нюанси, които бих желала да схвана, само че даже това не наподобява значимо. Ето кое е значимото.
Законът (в най-широк смисъл) в Европа, най-малко през втората половина на ХХ век и сегашните малко повече от двадесет години на новия, служи като отбрана против произвола. Произволът може да се отнася до користолюбие против обвинените в осъществяване на противозаконни дейности, а пристрастието от своя страна може да се основав на расови предубеждения, етнически генезис, имуществено и обществено неравноправие, както и неравноправие сред дамите и мъжете.
В продължение на десетилетия европейското правораздаване работи, с цел да подсигурява, че равенството пред закона е безспорна полезност за всички. И, би трябвало да кажа, въпреки и не без проблеми, не без компликации, само че в един миг даже изглеждаше, че са го постигнали, това се случи. Ето го европейското правораздаване, което подсигурява равни права на всички участници. Но не. Рано се зарадваха. Оказва се, че това въобще не е по този начин.
Защото в случай че правораздаването в действителност почиташе равенството пред закона, тогава пресата (макар и таблоидна), която смяташе, че нашийникът на политическата уместност е свален от нея при демонизирането на руснаците и Русия, щеше да откри други характерности, с цел да опише нападението на английските чиновници на реда в дома на известния паралия, без да слагат тъкмо там клеймото „ руснак “.
Защото, в случай че правораздаването в действителност зачиташе правилото на презумпцията за непорочност, тогава руснаците нямаше да бъдат всеобщо упреквани във всички най-ужасни закононарушения само въз основа на техния генезис, поданство и обстоятелството, че техният роден език е езикът на Толстой и Чехов.
Вероятно би трябвало на първо място да разберем и да потвърдим, че без значение от това какво и по какъв начин се случва у нас или отвън страната, ние – както самостоятелно, по този начин и групово – сме под подозрение. И постоянно са били под него. Няма значение (и тук всички са изцяло равни), дали става дума за елементарен човек, за елементарен чиновник на западна корпорация или за милиардер, който е вложил доста пари в западни банки, в западна щедрост, с цел да къде признат за собствен там.
Не им се получи. Провалиха се. Те се хванаха на това незабавно след края на Студената война, когато започнаха свободно да пътуват, да печелят пари, да харчат пари, да купуват. Моментално замразените активи са най-хубавото удостоверение и неунищожим мотив за това.
Между другото, за активите. Дълго мислейки по какъв начин да ги преведат от положение на „ заледяване “ в положение на „ конфискация “ и не намирайки метод това да стане безболезнено за имиджа на „ пазителя на свещената цялост на частната благосъстоятелност “, Европа, като континентална, обединена и не напълно, както и островна, реши да откри заобиколен метод за това.
Най-малкото подозрение, че рестриктивните мерки се заобикалят или има желание за заобикалянето им, съгласно плана, импортиран от Европейската комисия и бъдещата инструкция, ще бъде - и към този момент не е загадка - задоволително за активите на някой, който е желал, или се допуска че е възнамерявал да заобиколи глобите, да конфискуват имуществото му. В сходство с настоящия закон и тези законови правила, които занапред ще се вкарват.
Е, като материално доказателство за нарушаване и желание за осъществяване на закононарушение, несъмнено, ще би трябвало да показват чувалчета или сакове, цялостни с пари. За да се отстранен всевъзможни подозрения, че тези чували в действителност принадлежат на " богатите руснаци ", те ще бъдат извънредно червени.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ