Историята е субективна наука. Тя е разказ за минали хора

Историята е субективна просвета. Тя е роман за минали хора и събития, предаден също по този начин от хора. Дали в нея има истина? Навярно има. Но дано забележим по какъв начин се основава историята. Тя стъпва на открити и всекидневно оповестени исторически източници. Те могат да бъдат достоверни или не, според от задачата на пишещия, създателя или занаятчията. Всички сведения съставляват по-голяма или дребна мозайка, която е формирана от разнообразни или сходни извори за историята. Това могат да бъдат документи, мемоари, разкази или различен вид писмени творби. Изворите могат да бъдат и археологически находки, стенописни, дребни или други изображения. Могат да бъдат привлечени и етнографски материали и персонални разкази, както и други свидетелства.

Тогава какво е историята? Тя е разказът, който стъпва на тези откъслечни данни. А те са една дребна част от голямото море от информация, което е съществувало в този даден минал миг, за който избран академик желае да опише на бъдещите генерации. Така, ние получаваме мъничка част от пъзела на общата картина. Това от своя страна дава опция за голям брой тълкования и потребление на историята, както се случва нормално за политически цели.

В един избран миг, без значение по кое време е във времето, с изключение на всички материални свидетелства, има и гледни точки на хора, които се равняват на живите хора по това време. Тогава кое е истината и коя позиция я съставлява? Точно по тази причина и историята е субективна просвета. Тя няма по какъв начин да обхване всичко в целокупност, тя улавя моменти, показва доста постоянно една-единствена позиция - на историка, който написа и споделя историята. Тя, несъмнено, включва, а и е част от работата на откривателя да се показват другите гледни точки на други историци, както и да се проучват изворите, когато са спорни или не като информация. Но все пак, всичко се показва през призмата на един светоглед - този на учения, които написа или споделя.

Както и в известния образец от квантовата физика с така наречен котка на Шрьодингер, ние не знаем дали е жива или умряла, до момента в който не отворим кутията. Така и в историята, ние не можем да сме сигурни какво тъкмо се е случило, преди да намерим и включим в описа си избран исторически извор. Докато не намерим удостоверение, да вземем за пример, дали български цар има мъжки правоприемник, той може да има, само че може и да няма. Така съществуват голям брой вероятности даже за един-единствен миг. Тогава заслужават ли си всички разногласия, разделения и войни, които употребяват историята за мотив. Ако ние имаме едно малко камъче от голямата мозайка на един-единствен момент, смеем ли да твърдим, че представяме истината?

Реално, тъкмо както в квантовата физика, в историята съществуват единствено тези моменти, към които сме насочили внимание. Причините може да са разнообразни - като да вземем за пример малко съхранени сведения, или има случаи, когато не всички източници са налични, само че има и такива аргументи, които може да са свързани с персонални желания и предумишленост, даже незнание. Затова постоянно би трябвало да се задават въпроси. Дори да не получим отговорите, които търсим, ще сложим под подозрение и това ще ни накара да търсим истината. Тя може да се усети единствено със сърцето, само че ние може да се опитаме да се доближим оптимално до нея, като признаем, че историята е просто роман за предишното. Както и че са съществували още доста фактори и вероятности, които могат да трансформират този роман значително. Историята е значима и основна за нашата еднаквост, само че от нашия избор зависи дали тя ще носи изгоди, възпитава и учи новите генерации или ще сее съсипия и разделяне. В кутията има добра и неприятна опция. Ние може да изберем към коя да насочим вниманието си. Хора сме и имаме право на избор.