Историята на мъжа с желязната маска или загадката, която никога няма да бъде разкрита
Историята е цялостна с мистерии, чийто отговор надали в миналото ще бъде свестен. С времето става все по-трудно и даже невероятно да бъде открит същински и меродавен отговор за тях. Една такава загадка на историята е историята на мъжа с желязната маска, дала сюжет на доста романи и филми. Личността на мъжа, зад желязната маска и какво е сторил, с цел да заслужи тази орис, се трансформират в една от най-любопитните загадки на историята, основала голям брой теории и конспирации.
Самата история последователно придобива размерите на мит, като при всяко нейно преразказване се прибавят нови и нови детайлности.
Началото на мистерията е сложено още през 1687 година, когато във Франция се появяват клюки за мъж, затворен по персонална заповед на Луи XIV. Неговата идентичност е неустановена, защото е заставен да носи желязна маска.
В апокрифен ръкопис се загатва за прехвърлянето на пандизчия в крепостта на остров Света Маргарита край крайбрежията на Кан в южна Франция. Негов надзорник е офицерът мускетар Бенин Доверн дьо Сен-Мар - доверено лице на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на войната на Луи XIV. Както пазача, по този начин и неговият пандизчия преди този момент са живели в разнообразни замъци в Алпите.
Така през 1698 година, когато Сен-Мар бива посочен за шеф на Бастилията, той води със себе си и мистериозния си пандизчия. Служител на крепостта по-късно си спомня за случая в записките си какъв брой бил сюрпризиран от назначението на новия шеф и от неговия " компаньон " - в никакъв случай не говорещ, с лице, прикрито зад маска, и чието име в никакъв случай не било посочено.
В Бастилията пребиваването на пандизчията е държано в строга загадка, а единственият човек, който го виждал, бил неговият остарял тъмничар. На мъжа било неразрешено да приказва с различен с изключение на с тъмничаря и то единствено за физиологични потребности като храна и възможните проблеми със здравето. Освен това той нямал право да споделя името си под опасност, че ще бъде екзекутиран.
Когато на 19 ноември 1703 година мистериозният пандизчия умира, той е заровен под подправеното име господин Дьо Маршиел.
" Споменът за този маскиран пандизчия е останал дълго в паметта на офицерите, бойците и прислужниците и на прочут брой очевидци, които персонално са го видели да пресича двора на път за църковната работа. След като е умрял, са изгорени всички негови движимости - долни дрехи, облекла, дюшеци, завивки. Изстъргани и пребоядисани са стените в стаята му, заменени са стоманените решетки и са заличени всички следи от престоя му там, от боязън да не е скрил някакъв знак, който да разкрие самоличността му ", написа отец Грифе в своя етюд " За другите типове доказателства, които разрешават да се откри истината в историята ".
Теориите за това кой стои зад маската
След гибелта на пандизчията, историята за това кой може да е бил той заживява собствен личен живот. Множество са догатките кой е индивидът, осъден по този изключително нечовечен метод. По тематиката са писали Волтер, Александър Дюма и редица други.
Според Волтер желязната маска е носена от противозаконния по-голям брат на Луи XIV. Волтер написа във " Векът на Луи XIV ", че към пандизчията се отнасяли с извънреден почит, свирели му в килията и му доставяли долни дрехи от най-фина дантела.
Според " Тайните записки за историята на Персия ", описваща политически интриги и действителни персони от двора на Луи XIV, като действието единствено е пренесено в Персия, а имената са заменени, пандизчията е граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът публично е разгласен за мъртъв, покосен от чума, само че споиред книгата, че той е хвърлен в пандиза за това, че е блъснал плесница на дофина Луи.
Александър Дюма-баща също разказва мистериозния случай в книгата си " Виконт дьо Бражелон ", като съгласно него зад маската стои братът близнак на Луи XIV. Тази книга е и основата за холивудската продукция с Леонардо ди Каприо, която обаче много фриволно преглежда романа.
Едно от догатките слага зад маската писателя Жан-Батист Поклен - Молиер. Тази доктрина по този начин и обаче не придобива особена мощ. Писателят умира няколко години, преди слуховете изобщо да стартират.
Според някои мистериозният пандизчия е Д'Артанян - действителната персона Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д'Артанян, която по-късно става основа за известния воин на Александър Дюма-баща в известната трилогия за мускетарите.
Според последователите на тази доктрина граф Д`Артанян не бил умрял при Маастрихт през 1673 година, а е бил единствено ранен и е отведен в Пинероло с маска, с цел да не бъде разпознат от мускетарите, охраняващи крепостта. При нея също има обаче съществени подозрения до каква степен изобщо е вярна и не е ли по-скоро плод на прекалено много конспирации.
Съществува и тезата, че зад маската е прикрит Никола Фуке, сюринтендант по финансовите въпроси на Луи XIV, заточен в Пинероло през 1665 година и публично умрял там на 65-годишна възраст през 1680 година - цели 23 години преди гибелта на Желязната маска. Според тази догадка гибелта на Фуке през 1680 година е инсценирана от Жан-Батист Колбер, който се боял, че Фуке е на път на получи прошка и да се върне на политическата сцена.
Последната версия
В новата си книга " В търсене на мъжа зад желязната маска: Историческа детективска история ", университетският професор по история Пол Сонино твърди, че тайнственият пандизчия в действителност не е брат на крал Луи XIV, а прислужникът на ковчежника на кардинал Мазарини - Йосташ Доже.
Френският министър е бил прекомерно богат и подкупен. Явно Доже е знаел прекомерно доста секрети, което е довело до ареста му през 1669 година Бил е прехвърлян в няколко пандиза, в това число Бастилията, като му е било неразрешено да разкрива самоличността си пред който и да било. Маската му в действителност била кадифена, а не желязна.
" Когато е бил задържан, Доже е бил осведомен, че в случай че каже името си на някого, незабавно ще бъде екзекутиран ", разяснява създателят на книгата, като добавя, че историците не са съумели да разкрият същинската история зад митовете, тъй като са търсели доста по-прости обстоятелства, до момента в който действителността е надалеч по-объркана.
Източник: webcafe.bg
Самата история последователно придобива размерите на мит, като при всяко нейно преразказване се прибавят нови и нови детайлности.
Началото на мистерията е сложено още през 1687 година, когато във Франция се появяват клюки за мъж, затворен по персонална заповед на Луи XIV. Неговата идентичност е неустановена, защото е заставен да носи желязна маска.
В апокрифен ръкопис се загатва за прехвърлянето на пандизчия в крепостта на остров Света Маргарита край крайбрежията на Кан в южна Франция. Негов надзорник е офицерът мускетар Бенин Доверн дьо Сен-Мар - доверено лице на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на войната на Луи XIV. Както пазача, по този начин и неговият пандизчия преди този момент са живели в разнообразни замъци в Алпите.
Така през 1698 година, когато Сен-Мар бива посочен за шеф на Бастилията, той води със себе си и мистериозния си пандизчия. Служител на крепостта по-късно си спомня за случая в записките си какъв брой бил сюрпризиран от назначението на новия шеф и от неговия " компаньон " - в никакъв случай не говорещ, с лице, прикрито зад маска, и чието име в никакъв случай не било посочено.
В Бастилията пребиваването на пандизчията е държано в строга загадка, а единственият човек, който го виждал, бил неговият остарял тъмничар. На мъжа било неразрешено да приказва с различен с изключение на с тъмничаря и то единствено за физиологични потребности като храна и възможните проблеми със здравето. Освен това той нямал право да споделя името си под опасност, че ще бъде екзекутиран.
Когато на 19 ноември 1703 година мистериозният пандизчия умира, той е заровен под подправеното име господин Дьо Маршиел.
" Споменът за този маскиран пандизчия е останал дълго в паметта на офицерите, бойците и прислужниците и на прочут брой очевидци, които персонално са го видели да пресича двора на път за църковната работа. След като е умрял, са изгорени всички негови движимости - долни дрехи, облекла, дюшеци, завивки. Изстъргани и пребоядисани са стените в стаята му, заменени са стоманените решетки и са заличени всички следи от престоя му там, от боязън да не е скрил някакъв знак, който да разкрие самоличността му ", написа отец Грифе в своя етюд " За другите типове доказателства, които разрешават да се откри истината в историята ".
Теориите за това кой стои зад маската
След гибелта на пандизчията, историята за това кой може да е бил той заживява собствен личен живот. Множество са догатките кой е индивидът, осъден по този изключително нечовечен метод. По тематиката са писали Волтер, Александър Дюма и редица други.
Според Волтер желязната маска е носена от противозаконния по-голям брат на Луи XIV. Волтер написа във " Векът на Луи XIV ", че към пандизчията се отнасяли с извънреден почит, свирели му в килията и му доставяли долни дрехи от най-фина дантела.
Според " Тайните записки за историята на Персия ", описваща политически интриги и действителни персони от двора на Луи XIV, като действието единствено е пренесено в Персия, а имената са заменени, пандизчията е граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът публично е разгласен за мъртъв, покосен от чума, само че споиред книгата, че той е хвърлен в пандиза за това, че е блъснал плесница на дофина Луи.
Александър Дюма-баща също разказва мистериозния случай в книгата си " Виконт дьо Бражелон ", като съгласно него зад маската стои братът близнак на Луи XIV. Тази книга е и основата за холивудската продукция с Леонардо ди Каприо, която обаче много фриволно преглежда романа.
Едно от догатките слага зад маската писателя Жан-Батист Поклен - Молиер. Тази доктрина по този начин и обаче не придобива особена мощ. Писателят умира няколко години, преди слуховете изобщо да стартират.
Според някои мистериозният пандизчия е Д'Артанян - действителната персона Шарл Ожие дьо Бац дьо Кастелмор, граф д'Артанян, която по-късно става основа за известния воин на Александър Дюма-баща в известната трилогия за мускетарите.
Според последователите на тази доктрина граф Д`Артанян не бил умрял при Маастрихт през 1673 година, а е бил единствено ранен и е отведен в Пинероло с маска, с цел да не бъде разпознат от мускетарите, охраняващи крепостта. При нея също има обаче съществени подозрения до каква степен изобщо е вярна и не е ли по-скоро плод на прекалено много конспирации.
Съществува и тезата, че зад маската е прикрит Никола Фуке, сюринтендант по финансовите въпроси на Луи XIV, заточен в Пинероло през 1665 година и публично умрял там на 65-годишна възраст през 1680 година - цели 23 години преди гибелта на Желязната маска. Според тази догадка гибелта на Фуке през 1680 година е инсценирана от Жан-Батист Колбер, който се боял, че Фуке е на път на получи прошка и да се върне на политическата сцена.
Последната версия
В новата си книга " В търсене на мъжа зад желязната маска: Историческа детективска история ", университетският професор по история Пол Сонино твърди, че тайнственият пандизчия в действителност не е брат на крал Луи XIV, а прислужникът на ковчежника на кардинал Мазарини - Йосташ Доже.
Френският министър е бил прекомерно богат и подкупен. Явно Доже е знаел прекомерно доста секрети, което е довело до ареста му през 1669 година Бил е прехвърлян в няколко пандиза, в това число Бастилията, като му е било неразрешено да разкрива самоличността си пред който и да било. Маската му в действителност била кадифена, а не желязна.
" Когато е бил задържан, Доже е бил осведомен, че в случай че каже името си на някого, незабавно ще бъде екзекутиран ", разяснява създателят на книгата, като добавя, че историците не са съумели да разкрият същинската история зад митовете, тъй като са търсели доста по-прости обстоятелства, до момента в който действителността е надалеч по-объркана.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ