Скрийте котката си: Безграничният апетит на Чарлз Домъри
Историята е цялостна с завладяващи персони, които се опълчват на обичайните човешки ограничавания и благовъзпитание. За Чарлз Домъри – роден в Полша боец, който служи в пруската и след това във френската войска – билетът към международната популярност ще се окаже ненаситният му апетит.
Домъри има извънредно даже мъчително мощен вкус, който с времето единствено нараства и го кара да яде всякаква налична храна. Именно гладът го кара да пренасочи лоялността си от пруската войска към французите. Твърди се даже, че поради апетита си Домъри изяжда над 174 котки за година, както и по 5 кг трева на ден, макар отвращението му към зеленчуците.
Може би най-шокиращо, съгласно историята, е че до момента в който служи на френски военен транспортен съд, гладникът се пробва да изяде крайници на член от екипажа, след крайникът е откъснат от оръдие. Учудващо, макар всичките странни неща, които яде, Чарлз остава физически недокоснат и наподобява не търпи никакви нездравословни резултати от диетата си.
Ако смятате, че дотук нещата са странни, единствено почакайте да научите цялостната степен на глада и приключенията на Чарлз Домъри.
Войната на първата антифренска коалиция
Чарлз Домъри е роден през 1778 година в полско семейство с 9 момчета, които както него самият споделят много мощен вкус. Въпреки необичайния си апетит, Чарлз се ражда крепко дете, което ще порастне до над 1,90 на височина и с обикновено телосложение. На 13-годишна възраст се причислява към пруската войска и се бие по време на Войната на първата антифренска коалиция. Междувременно пораства, а редом с него – и глада му.
С течение на времето Домъри открива един главен минус на пруските войски: техните дажби – за негов голям смут войските страдат от дефицит на храна. Дори откакто прусаците удвояват порциите му, Чарлз не е удовлетворен – и взема решение да се причисли към врага, французите. Там той е посрещнат от френски офицери с пъпеш, който изяжда изцяло, в това число кората и семките.
Това довежда до невъобразимото: твърди се, че когато друга храна му е недостъпна, Чарлз стартира да яде котки дружно с няколко кг трева съвсем всеки ден. Тази диета служи като трамплин за още по-странни събития.
Коте
През февруари 1799 година на борда на Оче в Ливърпул, Англия, се случва покруса – английските сили съумяват да пленят кораба, след което Домъри и неговите сътрудници са изпратени като военнопленници в затворнически лагер покрай града. По време на престоя си в плен Чарлз шокира своите похитителите с ненаситния си вкус и изненадващия избор на храна.
В лагера, несъмнено, храната се намира мъчно като дажбите за пандизчиите се дефинират от страната, в чиято войска са служили. За Домъри и френцузите дневните порции включват 50 грама самун, половин кг зеленчуци и 50 грама масло или 150 грама сирене. Войските също получават дажба бира, разводнен ром и от време на време чай.
Съвсем предстоящо, тези количества се оказват незадоволителни за Чарлз и той протяга ръка към свещи, най-малко 20 плъха и затворническата котка. Понякога яде и лекарството, останало в лазарета на лагера, и го поема с вода или дажбата си бира.
След като научават за странния избор на храна на пленника, от английската войска вземат решение да удвоят дажбите му. Гладът обаче е неотслабващ и дажбите би трябвало да се удвояват още няколко пъти, до момента в който не доближават десеторен размер. Това разсънва интереса на командира на пандизчии, който отнася въпроса до Комисарите за болните и ранените (Sick and Hurt Commissioners), които са виновни за цялостното богатство на военнопленниците.
Така Чарлз става обект на медицински опити, с цел да се изпитат границите на неговия апетит.
Д-р Дж. Джонстън, член на Комисарите, взема решение да тества питателните му качества и една нощ го разсънва в 4:00 сутринта и му дава 4 кг кравешко виме. Малко по-късно Домъри изяжда 5 кг сурово говеждо месо и дузина свещи. За обяд още веднъж говеждо месо и свещи, плюс малко бира.
Целият медицински опит оставя личния състав замаян. Може би най-шокиращото обаче е, че Домъри е в положително въодушевление макар кулинарното премеждие.
За страдание какво се е случило с него по-късно е незнайно. Всъщност здравната тайнственост към огромния му вкус като цяло е неразгадана. Мнозина подозират, че може да е бил болен от полифагия – интензивно предпочитание за ястие, дължащо се на някакво здравно положение като анормални равнища на кръвна захар.
Но към този момент можем единствено да гледаме обратно към неконтролируемия вкус на Чарлз Домъри по едно и също време със състрадание и любознание.
