Историята е много потребна на политиците, за да си създадат

Историята е доста потребна на политиците, с цел да си основат имидж, от време на време неестествен и фиктивен. Това сподели пред БНР историкът проф. Петко Петков, учител във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", в коментар на тематиката за потреблението на историята с политическа цел: " Има историци, които виждат в услугата към политиката - все едно дали към властимащи, или към бъдещи властимащи - опция за бързо кариерно развиване ".

По думите му историята се е " подлагала от време на време на политиката или е била насилвана, само че има моменти, има интервали, има и хора, които се пробват да бъдат самостоятелни, а това е доста скъпо и доста мъчно ".

Дано думите на историка бъдат чути от водача на " Възраждане " Костадин Костадинов, който влезе в пикантен спор с водещата на Нова телевизия Лора Крумова, която посочи че съветският граф Игнатиев е работел за обесването на Васил Левски. В отговор Копейкин я жигосах и се зарече да сервира цветя на паметника на Игнатиев във Варна.

Проф. Петков акцентира, че има и друго разделяне, с изключение на познатото ни западофили и русофили: " Това е един остарял комплекс, издаващ нашето национално незадоволително сцепление. Българофилството е най-важно. Мерителят е кой по какъв начин се отнася към общите български проблеми и благоденствие. Оттам би трябвало да идва мярката ".

Историкът посочи, че има доста наслоения и една огромна митология, които вършат диалога за историята доста сложен: " И когато през 1990 година Петър Младенов с декрет, на своя глава нито обществото, нито историците, направи 3 март народен празник, той го сакрализира. Оттам и граф Игнатиев, и всичко, обвързвано с него, и тази хипотеза, че той бил създател на националния ни блян. Това е супер унизително за нация, която счита, че има над 1300 година история. Български народен блян има още отпреди Руско-турската война и той даже частично е приет със основаването на Екзархията и с приемането на нейните граници от великите сили на Цариградската конференция ".

Става дума за една дълготрайна политика на Русия, на която ѝ е комфортно по този начин да бъде, уточни проф. Петков и добави:
" Има интервенция на граф Игнатиев във всички български инициативи, в това число в така наречен църковно-национални битки. Когато Игнатиев научава, че Христо Ботев и комитетът му готвят въстание през август 1875 година, единствено след 20 дни изпраща депеша на съветския консул в Букурещ да подреди на нашите хора, изтъквам безусловно: " Изяснете на българите безумието и вредата от опитите, обречени на крах, дано запазят сили и кръв за друга минута. Действайте неотложно за предотвратяване от нещастието! ". Т.е. за Русия през 1875-76 година е злощастие едно българско въстание, тъй като ще я вкара в огъня, а там има друго статукво, след Кримското, където тя сама нищо не може да взема решение. Така че от дълго време Русия е срещу всяко българско придвижване, което води до независимо избавление. Империята би желала тя да е единственият избавител или пък тя да владее обстановката и да насочва нашите придвижвания в посока, която ѝ е комфортна. Те си следват ползите и в това няма нищо неестествено и нелогично, въпросът е ние да не се заблуждаваме, че ползите на една империя и на един неосвободен народ съответстват ".
Добре е да се цитират обстоятелствата правилно и да се работи на тяхна основа, а не на някакви мислени внушения, които се позволяват и от фили и от фоби, счита историкът: " Ако ни оставят на мира, ние ще предложим един рационален прочит на историята, който, несъмнено, не се харесва на тези, които работят " разделители ". А у нас има такива и платени, и запалянковци ".