Роман на 16 ръце пишат в Монтана
Историята е микс от криминале, хорър и юношески проблеми
За да се вдигне нова къща, би трябвало цяла бригада строители – майстори и общи служащи. Колкото са повече и по-опитни, толкоз по-бързо пораства постройката. А за какво със основаването на една книга би трябвало да се занимава единствено един създател? Колкото са повече и по-ентусиазирани, толкоз по-хубава може да бъде творбата, считат Ели Лозанова и нейните седем помощници – девойки и момчета, някогашни и сегашни ученици на учебните заведения в Монтана.Всичко почнало преди към две години, когато група възпитаници от Езиковата и Природо-математическата гимназии в Монтана основали “Клуб на феновете на кафе и дебели книги ”. Идеята била на самите младежи – те обичали литературата, интересували се от нови книги и български създатели и желали да се срещат и беседват с тях доброволно, на чаша чай или кафе, а не по сюжет.
На една от срещите на младежите с писателя Радко Пенев, именуван “българският Дан Браун ”, момчетата и девойките се срещнали и с Ели Лозанова – колоритна дама, някогашна журналистка, сладкодумна разказвачка и любителката като тях на литературата и традициите на родния край. “Децата ме впечатлиха доста – бяха интелигентни, задаваха любопитни и ексцентрични въпроси и наподобява, че и те са ме харесали, тъй като сами ми предложиха да им стана наставник в литературната работа! ” споделя Ели. Така възпитаници и менторка почнали да се събират по кафенета и библиотеки, ходели си на посетители, чели нещата, които пишели, обсъждали книги. И толкоз доста си допаднали, че почнали да мислят в хор, а преди година и половина им хрумнало и дружно да напишат разказ. Историята е от актуалния живот, микс от криминале, хорър и юношески проблеми.
Съдбите на всички герои се срещат и преплитат в къщата на Мария – някогашен полковник от полицията, която се е отдръпнала на село, откакто щерка й е отвлечена, а тя е пребита от бандити, по чиито следи върви. Пенсионираната полицайка приютява в дома си избягали от насилници девойки, част от които търсят фамилиите си, други – любовта, а Мария се мъчи да им помогне, само че и да открие личното си дете и злодея, който прекършва орисите на младежите. Зад всички инциденти на героите прозират интригите на безскрупулни предприемачи, подготвени поради облаги да прегазят всичко – морал и закони, да пролеят детски сълзи и даже кръв.
Менторката Ели Лозанова разказва в романа живота на Мария, а останалите – Алекс, Михаела, Тони, Ива, Лъчезар, Кристина и Борислав са влезнали в кожите на другите герои – Савана, Елисавета, Донка, Алекса, Едуард, Камен и злодея Пешето.
Романът с работно заглавие „ Пансионът на Мария Г. затваря в петък в 24 ” към този момент е съществено напреднал и е извънредно занимателен, счита бригадата създатели. “Пишем го като пианисти, които свирят дружно, единствено че ние пишем на 16 ръце! ”, споделят младите разказвачи.
Редактор е преводачката и писателка Елена Павлова, тя от време на време чете написаното, поправя, поучава и насочва създателите. “Очакваме до ноември да приключим ръкописа и да стартираме окончателното му редактиране. Вече има интерес и от издателства! ”, споделя Ели Лазарова. Михаела Стоянова, която към този момент е студентка в НАТФИЗ, пък е уверена, че романът им може да се трансформира и в прекрасен филм. “Има доста подиуми, заредени и с драматизъм, и с комизъм. Ще стоят ужасно на екран! ”, изяснява тя.
Менторката Ели
Освен сладкодумна разказвачка Ели Лозанова е и въодушевена готвачка, – мотор е на фестивала на националната кухня в Монтана „ Бабина душица ”.
Покрай романа менторката Ели посвещава учениците и в друго свое ентусиазъм – кулинарията.
Сладкодумната дама е огромен ценител на северозападната кухня и е основен мотор на фестивала на националната кухня в Монтана “Бабина душица ”. “Писането и готвенето имат доста общи неща – човек би трябвало да познава традициите, само че да ги добавя с ентусиазъм и обич, тъй че освен да нахрани хората, само че и да стопли душите им! ”, споделя Ели. Въпреки че е влюбена в словото, Ели изкарва самун за фамилията си с всекидневен, тежък труд. Работила е като публицист, била е и сътрудник на в. “Труд ”, а от години е водач на такси.
Напоследък пътува за месеци до Германия, където се грижи за заболели. Мечтата й е да събере средства, с цел да потегне къщата си в близо до Монтана село, с цел да написа там насъбраните в главата й истории и да събира край огнището другари и съидейници.
За да се вдигне нова къща, би трябвало цяла бригада строители – майстори и общи служащи. Колкото са повече и по-опитни, толкоз по-бързо пораства постройката. А за какво със основаването на една книга би трябвало да се занимава единствено един създател? Колкото са повече и по-ентусиазирани, толкоз по-хубава може да бъде творбата, считат Ели Лозанова и нейните седем помощници – девойки и момчета, някогашни и сегашни ученици на учебните заведения в Монтана.Всичко почнало преди към две години, когато група възпитаници от Езиковата и Природо-математическата гимназии в Монтана основали “Клуб на феновете на кафе и дебели книги ”. Идеята била на самите младежи – те обичали литературата, интересували се от нови книги и български създатели и желали да се срещат и беседват с тях доброволно, на чаша чай или кафе, а не по сюжет.
На една от срещите на младежите с писателя Радко Пенев, именуван “българският Дан Браун ”, момчетата и девойките се срещнали и с Ели Лозанова – колоритна дама, някогашна журналистка, сладкодумна разказвачка и любителката като тях на литературата и традициите на родния край. “Децата ме впечатлиха доста – бяха интелигентни, задаваха любопитни и ексцентрични въпроси и наподобява, че и те са ме харесали, тъй като сами ми предложиха да им стана наставник в литературната работа! ” споделя Ели. Така възпитаници и менторка почнали да се събират по кафенета и библиотеки, ходели си на посетители, чели нещата, които пишели, обсъждали книги. И толкоз доста си допаднали, че почнали да мислят в хор, а преди година и половина им хрумнало и дружно да напишат разказ. Историята е от актуалния живот, микс от криминале, хорър и юношески проблеми.
Съдбите на всички герои се срещат и преплитат в къщата на Мария – някогашен полковник от полицията, която се е отдръпнала на село, откакто щерка й е отвлечена, а тя е пребита от бандити, по чиито следи върви. Пенсионираната полицайка приютява в дома си избягали от насилници девойки, част от които търсят фамилиите си, други – любовта, а Мария се мъчи да им помогне, само че и да открие личното си дете и злодея, който прекършва орисите на младежите. Зад всички инциденти на героите прозират интригите на безскрупулни предприемачи, подготвени поради облаги да прегазят всичко – морал и закони, да пролеят детски сълзи и даже кръв.
Менторката Ели Лозанова разказва в романа живота на Мария, а останалите – Алекс, Михаела, Тони, Ива, Лъчезар, Кристина и Борислав са влезнали в кожите на другите герои – Савана, Елисавета, Донка, Алекса, Едуард, Камен и злодея Пешето.
Романът с работно заглавие „ Пансионът на Мария Г. затваря в петък в 24 ” към този момент е съществено напреднал и е извънредно занимателен, счита бригадата създатели. “Пишем го като пианисти, които свирят дружно, единствено че ние пишем на 16 ръце! ”, споделят младите разказвачи.
Редактор е преводачката и писателка Елена Павлова, тя от време на време чете написаното, поправя, поучава и насочва създателите. “Очакваме до ноември да приключим ръкописа и да стартираме окончателното му редактиране. Вече има интерес и от издателства! ”, споделя Ели Лазарова. Михаела Стоянова, която към този момент е студентка в НАТФИЗ, пък е уверена, че романът им може да се трансформира и в прекрасен филм. “Има доста подиуми, заредени и с драматизъм, и с комизъм. Ще стоят ужасно на екран! ”, изяснява тя.
Менторката Ели
Освен сладкодумна разказвачка Ели Лозанова е и въодушевена готвачка, – мотор е на фестивала на националната кухня в Монтана „ Бабина душица ”. Покрай романа менторката Ели посвещава учениците и в друго свое ентусиазъм – кулинарията.
Сладкодумната дама е огромен ценител на северозападната кухня и е основен мотор на фестивала на националната кухня в Монтана “Бабина душица ”. “Писането и готвенето имат доста общи неща – човек би трябвало да познава традициите, само че да ги добавя с ентусиазъм и обич, тъй че освен да нахрани хората, само че и да стопли душите им! ”, споделя Ели. Въпреки че е влюбена в словото, Ели изкарва самун за фамилията си с всекидневен, тежък труд. Работила е като публицист, била е и сътрудник на в. “Труд ”, а от години е водач на такси.
Напоследък пътува за месеци до Германия, където се грижи за заболели. Мечтата й е да събере средства, с цел да потегне къщата си в близо до Монтана село, с цел да написа там насъбраните в главата й истории и да събира край огнището другари и съидейници.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ