50 години от смъртта на вуду детето Хендрикс
Историята е богата на музика. Историята познава крале, принцове, гении, само че и до през днешния ден - 50 години след физическата му гибел, има единствено един Бог на китарата и неговото име е Джими Хендрикс, написа life.dir.bg.
Извънземният виртуоз ни напуща на 18 септември 1970 година, като че ли намирайки пътя за бягство от тук ( " There must be some kind of way outta here " / " Трябва да има някакъв метод да се махнеш от тук ", както пее в " All Along The Watchtower " ), само че това, което оставя е доста, изключително за един живот, траял единствено 27 години.
Как стартира всичко за Джими...
Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, до момента в който татко му Ал Хендрикс се бие във Втората международна война. Когато майка му става алкохоличка, Хендрикс е изпратен да живее при свои родственици в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 година и взима Джими при себе си, развежда се със брачната половинка си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13 години, татко му го научава да свири на акустична китара. През 1959 година Джими напуща учебно заведение и се записва в армията, само че скоро се разочарова от военната работа. След като чупи глезена си по време на подготовка, е освободен с почести. Хендрикс е уволнен от армията три години преди да стартират огромните военни набори за Виетнамската война, само че песните му стават обичани на сражаващите се американски бойци, изключително кавъра на Боб Дилън " All Along the Watchtower ".
Джими и китарата на сцената...
Първоначално Джими стартира работа в тайфа за темп и блус, изучавайки специалността, само че печели доста малко. Отегчава се от тази работа и се реалокира в Ню Йорк Сити с вярата да пробие в музикалния бизнес.
През 1966 година, Джими образува своя група, " Jimmy James and the Blue Flames ". През този интервал се среща и свири с доста музиканти, сред които е и Франк Запа. Запа му демонстрира неотдавна изобретения китарен резултат " уа-уа ", след което Хендрикс се трансформира във утвърден занаятчия на този резултат.
По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста Час Чандлър. Чандлър го води в Англия, урежда му контракт със личния си продуцент Майкъл Джефри и му оказва помощ да образува групата " The Jimi Hendrix Experience " с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс притегля вниманието на цялата английска музикална промишленост. Впечатляващата му китарна техника и ефектно театрално наличие бързо печелят уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с който остава другар до гибелта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who. Мениджърите на The Who му уреждат контракт със звукозаписната компания " Трак Рекърдс ". Първият сингъл на Джими е вид на песента " Hey Joe ", която е стилизирана блус ария, написана от Били Робъртс и която по това време е " стандарт " за рок групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните " Purple Haze " и " The Wind Cries Mary ", които дружно с " Hey Joe " са шлагери в музикалните ранглисти.
През август 1969 година Хендрикс образува нова група, наречена " Gypsy Suns and Rainbows " за присъединяване си на фестивала Уудсток, само че тя се разпада незабавно по-късно, като Джими резервира единствено басиста Били Кокс.
Хендрикс основава ново трио " The Band of Gypsys " с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните. За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 година в Ню Йорк групата основава удивителен брой песни за късото време, с което разполага. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи осъществявания на Хендрикс, в това число и запаметяващата се 12-минутна версия на антивоенната му комбинация " Machine Gun " — съдържаща едно от най-хубавите му китарни сола.
През юли 1970 година свири пред най-голямата си аудитория — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Англия на " Isle of Wight Festival " с Мичъл и Кокс. Хендрикс показва на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша единствено старите му шлагери.
На 6 септември 1970 година е последното му осъществяване онлайн на " Fehmarn Festival " в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с опиатите басистът Били Кокс напуща турнето и се завръща в Щатите.
Хендрикс остава в Англия. Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 година, е открит мъртъв в апартамент на хотел " Samarkland ". Той прекарва нощта с немската си другарка Моника Данеман и умира в леглото, откакто гълтам огромно количество сънотворни с алено вино. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с колата за спешна помощ, само че полицията и медицинските управляващи, рапортуват, че все още на тяхното идване Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на жилището — необятно отворена, а самият апартамент — празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 година по време на ново следствие, откакто е упрекната от Кати Етчингам за гибелта на Хендрикс.
Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е къс, само че неговото въздействие върху рок китарата е голямо. Той дава началото на една нова епоха в рок музиката.
Имиджът на Хендрикс е на див китарист, употребяващ всевъзможни трикове (свирене със зъби, свирене зад тила, чупене и палене на китара).
Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.
По време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 година — Хендрикс първо извършва по ужасяващ метод " Who Knows ", след това ругае дамата помолила ги да изсвирят " Foxy Lady " и по средата на идната ария стопира да свири, казвайки:
" Ето какво се случва, когато Земята се е*ава с Космоса ".
След това сяда добродушно на сцената и защитата го изнася зад кулисите. Като причина за държанието му се показва въздействието на опиатите.
Джими Хендрикс е един от най-видните членове на злокобния " Клуб 27 " - " състав " от велики музиканти и артисти, оставили голям отпечатък върху музиката, само че умряли едвам на 27 години. Там компания на Джими вършат Дженис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и други.
Извънземният виртуоз ни напуща на 18 септември 1970 година, като че ли намирайки пътя за бягство от тук ( " There must be some kind of way outta here " / " Трябва да има някакъв метод да се махнеш от тук ", както пее в " All Along The Watchtower " ), само че това, което оставя е доста, изключително за един живот, траял единствено 27 години.
Как стартира всичко за Джими...
Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, до момента в който татко му Ал Хендрикс се бие във Втората международна война. Когато майка му става алкохоличка, Хендрикс е изпратен да живее при свои родственици в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 година и взима Джими при себе си, развежда се със брачната половинка си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13 години, татко му го научава да свири на акустична китара. През 1959 година Джими напуща учебно заведение и се записва в армията, само че скоро се разочарова от военната работа. След като чупи глезена си по време на подготовка, е освободен с почести. Хендрикс е уволнен от армията три години преди да стартират огромните военни набори за Виетнамската война, само че песните му стават обичани на сражаващите се американски бойци, изключително кавъра на Боб Дилън " All Along the Watchtower ".
Джими и китарата на сцената...
Първоначално Джими стартира работа в тайфа за темп и блус, изучавайки специалността, само че печели доста малко. Отегчава се от тази работа и се реалокира в Ню Йорк Сити с вярата да пробие в музикалния бизнес.
През 1966 година, Джими образува своя група, " Jimmy James and the Blue Flames ". През този интервал се среща и свири с доста музиканти, сред които е и Франк Запа. Запа му демонстрира неотдавна изобретения китарен резултат " уа-уа ", след което Хендрикс се трансформира във утвърден занаятчия на този резултат.
По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста Час Чандлър. Чандлър го води в Англия, урежда му контракт със личния си продуцент Майкъл Джефри и му оказва помощ да образува групата " The Jimi Hendrix Experience " с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс притегля вниманието на цялата английска музикална промишленост. Впечатляващата му китарна техника и ефектно театрално наличие бързо печелят уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с който остава другар до гибелта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who. Мениджърите на The Who му уреждат контракт със звукозаписната компания " Трак Рекърдс ". Първият сингъл на Джими е вид на песента " Hey Joe ", която е стилизирана блус ария, написана от Били Робъртс и която по това време е " стандарт " за рок групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните " Purple Haze " и " The Wind Cries Mary ", които дружно с " Hey Joe " са шлагери в музикалните ранглисти.
През август 1969 година Хендрикс образува нова група, наречена " Gypsy Suns and Rainbows " за присъединяване си на фестивала Уудсток, само че тя се разпада незабавно по-късно, като Джими резервира единствено басиста Били Кокс.
Хендрикс основава ново трио " The Band of Gypsys " с Били Кокс на бас-китарата и Бъди Майлс на барабаните. За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 година в Ню Йорк групата основава удивителен брой песни за късото време, с което разполага. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи осъществявания на Хендрикс, в това число и запаметяващата се 12-минутна версия на антивоенната му комбинация " Machine Gun " — съдържаща едно от най-хубавите му китарни сола.
През юли 1970 година свири пред най-голямата си аудитория — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Англия на " Isle of Wight Festival " с Мичъл и Кокс. Хендрикс показва на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша единствено старите му шлагери.
На 6 септември 1970 година е последното му осъществяване онлайн на " Fehmarn Festival " в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с опиатите басистът Били Кокс напуща турнето и се завръща в Щатите.
Хендрикс остава в Англия. Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 година, е открит мъртъв в апартамент на хотел " Samarkland ". Той прекарва нощта с немската си другарка Моника Данеман и умира в леглото, откакто гълтам огромно количество сънотворни с алено вино. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с колата за спешна помощ, само че полицията и медицинските управляващи, рапортуват, че все още на тяхното идване Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на жилището — необятно отворена, а самият апартамент — празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 година по време на ново следствие, откакто е упрекната от Кати Етчингам за гибелта на Хендрикс.
Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е къс, само че неговото въздействие върху рок китарата е голямо. Той дава началото на една нова епоха в рок музиката.
Имиджът на Хендрикс е на див китарист, употребяващ всевъзможни трикове (свирене със зъби, свирене зад тила, чупене и палене на китара).
Известен е с това, че свири на китара с лявата ръка.
По време на един от концертите в Медисън Скуер Гардън в Ню Йорк на 28 януари 1970 година — Хендрикс първо извършва по ужасяващ метод " Who Knows ", след това ругае дамата помолила ги да изсвирят " Foxy Lady " и по средата на идната ария стопира да свири, казвайки:
" Ето какво се случва, когато Земята се е*ава с Космоса ".
След това сяда добродушно на сцената и защитата го изнася зад кулисите. Като причина за държанието му се показва въздействието на опиатите.
Джими Хендрикс е един от най-видните членове на злокобния " Клуб 27 " - " състав " от велики музиканти и артисти, оставили голям отпечатък върху музиката, само че умряли едвам на 27 години. Там компания на Джими вършат Дженис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус и други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ