Историята често е най-добрият ориентир за това какво може да

Историята постоянно е най-хубавият ориентир за това какво може да се случи на финансовите пазари. И когато става въпрос за реакцията на акциите след понижаване на лихвите от страна на Федералния запас, статистиката е безапелационна: в случай че няма криза, пазарите съвсем постоянно се повишават. От 1984 година насам Фед е намалявал лихвите 28 пъти, когато S&P 500 е бил на или покрай рекордни върхове. В 93% от тези случаи показателят е завършвал идващите 12 месеца на по-високи равнища, със междинен растеж от 13%. Но най-впечатляващото е, че когато криза не е настъпвала в границите на шест месеца от тези облекчения, резултатът е бил още по-добър – приблизително 18,2% растеж за една година и позитивен резултат във всички 21 случая.Днес сме тъкмо в подобен сюжет – лихвите стартират да падат, до момента в който показателите към този момент са на исторически върхове. Само от началото на 2025 година S&P 500 е прибавил 12,9% и нееднократно е чупил върхове, в това число единствено дни след последното решение на Фед. Това е подтекст, който дава кураж на биковете: историята демонстрира, че сходни цикли нормално водят до нови върхове, стига стопанската система да продължи да се уголемява. И в действителност, данните досега сочат точно това. Втората четвърт на годината донесе растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,3% на годишна база, а прогнозата на GDPNow на Атлантическия Фед демонстрира същия ритъм и за третото тримесечие. С други думи, изискванията припомнят на предходни „ меко кацане “ сюжети, при които Фед орязва лихвите, само че без стопанската система да потъне в криза.Но всяка добра история има и своята тъмна страна. Статистиката демонстрира, че когато криза въпреки всичко е настъпвала покрай пониженията на лихвите, картината се обръща трагично. Средният резултат на S&P 500 в тези седем случая е бил спад от 2,7% за идващите 12 месеца, а позитивен резултат е имало едвам в една четвърт от тях. Това ни припомня, че самото понижаване на лихвите не е магическа пръчка – в случай че стопанската система отслабне прекомерно внезапно и безработицата се увеличи, оптимизмът на пазарите бързо може да се трансформира в отчаяние.Днешната обстановка наподобява по-скоро в първия лагер. Рецесионният риск се прави оценка като невисок, растежът е стабилен, а даже и напрежението на пазара на труда към този момент не е довело до съществено утежняване на общата картина. Пазарите получават и други „ опашни ветрове “: новото фискално стимулиране посредством по този начин наречения „ One Big Beautiful Bill Act “ и всеобщите вложения в изкуствен интелект, които се чака да поддържат корпоративните облаги. Wells Fargo даже акцентира, че секторите технологии, финанси, промишленост и комунални услуги ще бъдат измежду най-големите бенефициенти, защото всеки от тях към този момент е намерил метод да се възползва от AI наклонността.Въпреки това, има признаци за прегряване. Индексът прави връх след връх, само че пазарната широчина стартира да се стеснява – все по-малко акции вземат участие интензивно в растежа. Техническите знаци демонстрират свръхкупени равнища, което допуска, че промяна или най-малко пауза е евентуална. LPL Financial даже загатва, че сходно изстудяване би било здравословно и съставлява тактическа опция за ново влизане на по-добри равнища. Това е логиката на зрелите бичи пазари – периодически корекции, които „ разклащат дървото “, преди възходът да продължи.Исторически видяно, сегашният миг припомня на средата на 90-те години, когато Фед понижи лихвите без криза, а стопанската система продължи да пораства с помощта на софтуерния взрив. Подобно е и началото на 2000-те, въпреки тогава рецесията бързо обърна сюжета. Но общият урок е, че подтекстът има значение. Ако стопанската система остане устойчива, понижението на лихвите е искрата за нова вълна нагоре. Ако обаче настъпи криза, тази искра постоянно се оказва последният проблясък преди мракът.Днес вложителите са в алтернатива. Да имат вяра ли на историята, която демонстрира съвсем сигурен растеж в неявяване на криза, или да се концентрират върху сигналите за напрежение – забавящ напредък на работните места, отслабваща динамичност на потреблението и признаци за отмалялост на бизнеса? Точно тук се демонстрира ролята на риска. В кратковременен проект е евентуално пазарите да останат високи и даже да прибавят още проценти. Но само добре диверсифицираните портфейли и дисциплинираното ръководство на риска ще могат да устоят, в случай че сюжетът се промени внезапно.Може би най-важното е да се разбере, че сегашният пазар е воден освен от парична политика, само че и от структурни фактори – AI, продуктивност, фискални тласъци. Това го прави по-различен от други цикли и прибавя още един пласт на трудност. Ако тези фактори се окажат устойчиви, можем да забележим даже по-дълъг бичи цикъл. Ако обаче AI вълната се окаже пресилена, а тласъците бъдат изядени от дълга и инфлацията, тогава историческите паралели може да се окажат лъжливи.Заключението е, че историята дава добър ориентир: когато Фед понижава лихвите без криза, акциите съвсем постоянно порастват. Днес имаме условия, които наподобяват в интерес на този сюжет. Но пазарите постоянно са комбиниране сред възможност и изненада. В този смисъл, актуалната еуфория би трябвало да се приема с доза натурализъм. Да, вероятността за нови върхове е огромна, само че рискът от неточност – дали от страна на Фед, дали от стопанската система – не е нулев. И точно тук идва най-важният урок: историята може да е компас, само че тя не е карта.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.