Мъж поиска пари от чакащи в болница. Какво направиха ли?
История за мъж в потребност разплака мнозина. Случката е от Варна. Мъжът се нуждаел от средства, с цел да си купи лекарство.
25 лв. не му достигали, когато взема решение да помоли чакащи пред кабинет на болница хора. Той със сълзи на очи обяснил за обстановката, в която се намира. Реакцията на присъстващите изненада, само че и провокира вълна от наслада.
Всички хора стартират да събират по този начин нужните за индивида средства.
Ето и целия роман на очевидка, която изрично съобщи, че българинът може да е добър и съчувствен:
„ Ще ви опиша за една преживелица от през вчерашния ден, след която се убедих, че българинът, подложен в вярната обстановка, с верните хора е добър и съчувствен. С щерка ми бяхме на обзор при експерт в една от поликлиниките в града.
Чакахме ред едно 20 индивида най-малко, горещина, зной и изнервени хора, които кой с каквото имаше си правеше вятър. Всеки за нещо мърмореше и по този начин се изнервяхме още повече един различен. В един миг от единия кулоар се появи мъж на към 40-те. " Моля ви, кой колкото стотинки може да си разреши, бихте ли ми помогнали? Не ми стигат 25лв да си купя лекарството, което би трябвало да ми сложат. " - помоли индивидът с трепереща джука и със сълзи в очите.
Настана тишина, 2-3 секунди, до момента в който забележим, че единия крайник на момчето беше оттекло, мораво и превързано към глезена. Всеки стартира да се бърка и да му тика в събраните му на шепичка ръце монети. А един мъж напряко извади и му подаде 10 лева Тогава момчето прибра ръце до гърдите си и отхвърли да вземе толкоз доста за него пари. " Не, господине, толкоз пари не мога да приема, апелирам ви, недейте! " - изрично отхвърляше потърпевшия. Но мъжът го изнуди да ги вземе, като му сподели, че това е за здравето на фамилията му и такива пари не се отхвърлят.
Хората продължаваха да се пробват да му дадат още монети, само че той непрекъснато отхвърляше - Станаха 25лв, че и повече, не желая, недейте, благодаря ви, Бог да ви поживи! Но никой не приемаше отвод. Една стара жена очевидно не можеше да си оправи багажа, само че беше стиснала някаква паричка и единствено повтаряше - " Момче, апелирам ти се бе, вземи и моите, не ме карай да ставам и да те пъдя? " Но той към този момент беше слязал едно ходило на път за аптеката, а тя стана и закрета подире му.
Един мъж, който беше най-близо до него му сподели " Вземи ги, апелирам те, не обиждай по този начин остарялата жена! " Той се обърна и й сподели: " Госпожо, вие имате по-голяма потребност от мен, недейте! " " Момче, хапни една закуска от мен и виж да се оправиш там, че си доста младичко още! " Сълзи течаха от очите му. Като се спогледахме на всички ни течаха също сълзите. Той си потегли, само че вместо да се настани едно тягостно въодушевление, ние се разведрихме, започнахме да се майтапим един с различен. Някаква сила ни сплоти от тази сполучлива микрокауза, в която бяхме хора, индивиди, българи. Един човек,който беше праглътнал гордостта и достолепието си в името на здравето си, ни сплоти и забравихме, че бяхме нервни в задушния кулоар пред лекарския кабинет. Благодарна съм, че попаднах в тази обстановка, тъй като се уверих, че за нас българите има вяра, има и бъдеще, само че това бъдеще би трябвало ние да си го предначертаем, с добрина, съпричастност и религия в самите нас! “
25 лв. не му достигали, когато взема решение да помоли чакащи пред кабинет на болница хора. Той със сълзи на очи обяснил за обстановката, в която се намира. Реакцията на присъстващите изненада, само че и провокира вълна от наслада.
Всички хора стартират да събират по този начин нужните за индивида средства.
Ето и целия роман на очевидка, която изрично съобщи, че българинът може да е добър и съчувствен:
„ Ще ви опиша за една преживелица от през вчерашния ден, след която се убедих, че българинът, подложен в вярната обстановка, с верните хора е добър и съчувствен. С щерка ми бяхме на обзор при експерт в една от поликлиниките в града.
Чакахме ред едно 20 индивида най-малко, горещина, зной и изнервени хора, които кой с каквото имаше си правеше вятър. Всеки за нещо мърмореше и по този начин се изнервяхме още повече един различен. В един миг от единия кулоар се появи мъж на към 40-те. " Моля ви, кой колкото стотинки може да си разреши, бихте ли ми помогнали? Не ми стигат 25лв да си купя лекарството, което би трябвало да ми сложат. " - помоли индивидът с трепереща джука и със сълзи в очите.
Настана тишина, 2-3 секунди, до момента в който забележим, че единия крайник на момчето беше оттекло, мораво и превързано към глезена. Всеки стартира да се бърка и да му тика в събраните му на шепичка ръце монети. А един мъж напряко извади и му подаде 10 лева Тогава момчето прибра ръце до гърдите си и отхвърли да вземе толкоз доста за него пари. " Не, господине, толкоз пари не мога да приема, апелирам ви, недейте! " - изрично отхвърляше потърпевшия. Но мъжът го изнуди да ги вземе, като му сподели, че това е за здравето на фамилията му и такива пари не се отхвърлят.
Хората продължаваха да се пробват да му дадат още монети, само че той непрекъснато отхвърляше - Станаха 25лв, че и повече, не желая, недейте, благодаря ви, Бог да ви поживи! Но никой не приемаше отвод. Една стара жена очевидно не можеше да си оправи багажа, само че беше стиснала някаква паричка и единствено повтаряше - " Момче, апелирам ти се бе, вземи и моите, не ме карай да ставам и да те пъдя? " Но той към този момент беше слязал едно ходило на път за аптеката, а тя стана и закрета подире му.
Един мъж, който беше най-близо до него му сподели " Вземи ги, апелирам те, не обиждай по този начин остарялата жена! " Той се обърна и й сподели: " Госпожо, вие имате по-голяма потребност от мен, недейте! " " Момче, хапни една закуска от мен и виж да се оправиш там, че си доста младичко още! " Сълзи течаха от очите му. Като се спогледахме на всички ни течаха също сълзите. Той си потегли, само че вместо да се настани едно тягостно въодушевление, ние се разведрихме, започнахме да се майтапим един с различен. Някаква сила ни сплоти от тази сполучлива микрокауза, в която бяхме хора, индивиди, българи. Един човек,който беше праглътнал гордостта и достолепието си в името на здравето си, ни сплоти и забравихме, че бяхме нервни в задушния кулоар пред лекарския кабинет. Благодарна съм, че попаднах в тази обстановка, тъй като се уверих, че за нас българите има вяра, има и бъдеще, само че това бъдеще би трябвало ние да си го предначертаем, с добрина, съпричастност и религия в самите нас! “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ