История за моргата в центъра на София: Как изглеждат подземията в мавзолея на Георги Димитров
„ История в фотоси “ е графа за забавни прекарвания на забавни хора от забавни места. Епизоди от живота, майсторски разказани и красиво показани от техните създатели. Днешната история в фотоси е на журналиста от „ 24 часа “ Георги Милков. Неотдавна екип на вестника съумя да си обезпечи достъп до подземята на мавзолея на Георги Димитров.
Euronews Bulgaria споделя неговият роман:
По това време преди 24 години мавзолеят на Георги Димитров бе съпоставен със земята след съвсем едноседмични опити да бъде съборен. Мнозина през днешния ден считат, че комунистическата гробница е дефинитивно и окончателно отстранена, единствено тъй като не я виждат да стърчи там, където бе в продължение на цели 50 години.
Но истината е друга. През август 1999 година с гърмежи и булдозери пред очите на всички бе разрушена единствено ритуалната зала, която бе над земята. Това е към 1/3 от мавзолея. По-голямата част от него съществува и до през днешния ден на близо 1500 кв. м на два етажа под повърхността.
Георги Милков
Около тези подземия с годините се е оформил необикновен коктейл от градски митове, който включва всевъзможни истории, полуистини и тайни фантасмагории.
Действителността, несъмнено, е доста по-смущаваща.
На това място, тъкмо под пъпа на София, в действителност има морга. Да, в действителност доста специфична, тъй като е конструирана единствено за един-единствен мъртвец, снабдена с голяма хладилна апаратура и куп сервизни пространства, в това число и командна зала, само че все пак... морга.
Достъпът до това пространство през днешния ден става през една шахта в градинката. Желязна стълба води до бетонови стъпала и кулоар, който прави Г-образен завой. Долу би трябвало да се слезе с осветяване, подобаващи обувки и каска. Ужасно влажно и задушно е. Таваните са подпухнали и тук-там са събрали тежки капки кондензация. Човек би трябвало доста да внимава къде стъпва, тъй като е мокро, кално, има много потрошени стъкла, ръждясали железа, гниещи дървени елементи и безчет останки от тогавашното съоръжение. Тук-там застрашително висят всевъзможни парчета. Има сектор, който изисква провиране през гора от стоманени пръти, които, изправени сред големите въздухопроводи, подпират горната плоча да не падне.
После пътят стопира до железни стълби, през които се е стигало към помещение, което в този момент е напълно затрупано от отломките след гърмежа през 1999 година И други зали са недостъпни затова. След купчината руини завой наляво. Зейва кулоар, облицован от пода до тавана с квадратни бели фаянсови плочки.
Оттук стартира моргата. Врата вдясно. Гримьорната за натрупа.
Кушетката, на която е лежало балсамираното тяло на Георги Димитров, си е още там, въпреки и полуизгнила.
В дъното се вижда нова камара парчета, които са запушили пространствата вдясно и напряко. Единственият вероятен път е наляво. Надолу по тунел, все по този начин облепен с бял фаянс, се стига до две порти. Малка елементарна наляво и двукрилен железен портал напряко.
Зад дребната врата има полузатрупано помещение. Но зад тежкия портал се открива главната зала на моргата. В центъра на която към момента стои металното повдигащо устройство, с което трупът на Димитров е качван горе в ритуалната зала и смъкван долу в моргата за козметично обгрижване два пъти в седмицата и ребалсамация през година и половина.
В тази зала с изключение на подемника има още един забавен артефакт. Метална каса, много корозирала, която лежи катурната в един от ъглите. Повечето хора, които в последните години са слизали в тунелите долу, може би не допускат каква светиня е това. Десетилетия наред в тази каса е защитавана стъкленицата с мозъка на Георги Димитров , изваден при аутопсия в двореца “Врана ” през 1949 година от проф. Борис Илич Збарски - величие на руската патоанатомия, взел участие напролет на 1924 година и в балсамацията на Ленин.
Екип от Съветския съюз се е грижил в София за мумията на Георги Димитров чак до 1953 година После работата е трансферирана на подготвени български експерти под управлението на проф. Георги Гълъбов. След три десетилетия професорът на собствен ред оставя “занаята ” в ръцете на сина си - доцент Петър Гълъбов, който поема щафетата за идващите повече от 15 години чак до рухването на комунистическия режим. Така близо половин век семейство Гълъбови - татко и наследник, са били отдадени на балсамираното тяло на Димитров. Уникална, свръхспецифична, доста трудоемка, не изключително приятна и извънредно виновна работа.
През лятото на 1990 година мумията е извадена от мавзолея и кремирана. Тогава от Управлението по сигурност и защита идват и прибрат всичко по-важно от инвентара. Но не помнят за мозъка и доцент Гълъбов взема решение да го вземе. Не единствено това. Малко преди да изнесат тялото, той отрязва и кичур коса.
Това се схваща след 9 години, когато той прави изненадващо самопризнание пред журналистката Алексения Димитрова от “24 часа ”, вадейки пред смаяния ѝ взор от шкафа в кабинета си стъкленицата с мозъка на Димитров и колба с кичур от косата му.
Като всеки същински предан на работата си експерт, доцент Гълъбов очевидно е развил мощна връзка с обекта на своите непрекъснати грижи. Но през тези дълги години, прекарани в моргата под мавзолея, едно подозрение не му е давало мира.
Какво тъкмо се е случило през последните месеци от живота на Георги Димитров в санаториума “Барвиха ” край Москва? И за какво е трябвало толкоз незабавно да замине за Съветския съюз, единствено с цел да се върне оттова в ковчег?
През април 1949 година на летището в Божурище каца аероплан от Съюз на съветските социалистически републики, в който е Лаврентий Берия - началникът на руските секрети служби и целия им застрашителен наказателен уред. Той оповестява на българския комунистически водач, че незабавно би трябвало да се яви в Москва, тъй като другарят Сталин го вика. Димитров желае време, с цел да си вземе някои персонални движимости. Берия с престорена вежливост, зад която обаче кънтят нотките на нетърпяща възражения решителност, декларира: “За вас, другарю Димитров, в Москва има всичко ”.
50 години по-късно доцент Гълъбов се осмелява да изговори подозренията си на глас. Зад всичко това може да се крие брутално ликвидиране. Но той самият няма нито сили, нито опция да го потвърди. Истината би могла да излезе нескрито при задълбочено проучване на косата и мозъка. Затова и ги пази.
През 1999 година вестник “24 часа ” провежда и финансира тройна експертиза на косата на Георги Димитров, а през 2000 година и на части от мозъка. Всички проби се оказват със подобен фрапантен резултат - свръхколичество живак, за което експертите са безапелационни, че е проникнало в тялото преди гибелта, въпреки и да не може да се откри по какъв начин тъкмо, само че сигурно би могло да аргументи отравяне.
Резултатите от тестванията тогава са оповестени и в профилирано здравно издание, а също стават и тематика на научна конференция. Сталин е отровил своя “товарищ ”?! Как и за какво - това може и да получи отговор някой ден, само че за жалост доцент Гълъбов не съумя да дочака, тъй като не доста дълго, откакто бе направено разкритието, умря.
Цялата тази история се върна и като че ли мина пред очите ми на забързан каданс оня ден, до момента в който гледах забравената от всички железна каса в подземията на мавзолея.
Довърших обиколката из мрачните тунели и излязох с убеждението, че проектите на общината да преобразува тази недоразрушена морга в нещо като културно пространство, ще се окажат в мощно несъгласие с цената, която в реалност би трябвало да бъде платена, с цел да се извърши сходен план.
Засега това скръбно и злокобно място може да служи само като метафора за изтерзаното ни посткомунистическо общество. Уж имаме вяра, че сме се отървали от предишното, само че в реалност там някъде в мрачината на долните равнища на нашето схващане, то продължава да ни смущава с призрачните си гласове ".
*Публикуваме историята на Георги Милков с негово единодушие. Заглавието е на euronewsbulgaria.com
Euronews Bulgaria споделя неговият роман:
По това време преди 24 години мавзолеят на Георги Димитров бе съпоставен със земята след съвсем едноседмични опити да бъде съборен. Мнозина през днешния ден считат, че комунистическата гробница е дефинитивно и окончателно отстранена, единствено тъй като не я виждат да стърчи там, където бе в продължение на цели 50 години.
Но истината е друга. През август 1999 година с гърмежи и булдозери пред очите на всички бе разрушена единствено ритуалната зала, която бе над земята. Това е към 1/3 от мавзолея. По-голямата част от него съществува и до през днешния ден на близо 1500 кв. м на два етажа под повърхността.
Георги Милков Около тези подземия с годините се е оформил необикновен коктейл от градски митове, който включва всевъзможни истории, полуистини и тайни фантасмагории.
Действителността, несъмнено, е доста по-смущаваща.
На това място, тъкмо под пъпа на София, в действителност има морга. Да, в действителност доста специфична, тъй като е конструирана единствено за един-единствен мъртвец, снабдена с голяма хладилна апаратура и куп сервизни пространства, в това число и командна зала, само че все пак... морга.
Достъпът до това пространство през днешния ден става през една шахта в градинката. Желязна стълба води до бетонови стъпала и кулоар, който прави Г-образен завой. Долу би трябвало да се слезе с осветяване, подобаващи обувки и каска. Ужасно влажно и задушно е. Таваните са подпухнали и тук-там са събрали тежки капки кондензация. Човек би трябвало доста да внимава къде стъпва, тъй като е мокро, кално, има много потрошени стъкла, ръждясали железа, гниещи дървени елементи и безчет останки от тогавашното съоръжение. Тук-там застрашително висят всевъзможни парчета. Има сектор, който изисква провиране през гора от стоманени пръти, които, изправени сред големите въздухопроводи, подпират горната плоча да не падне.
После пътят стопира до железни стълби, през които се е стигало към помещение, което в този момент е напълно затрупано от отломките след гърмежа през 1999 година И други зали са недостъпни затова. След купчината руини завой наляво. Зейва кулоар, облицован от пода до тавана с квадратни бели фаянсови плочки.
Оттук стартира моргата. Врата вдясно. Гримьорната за натрупа.
Кушетката, на която е лежало балсамираното тяло на Георги Димитров, си е още там, въпреки и полуизгнила.
В дъното се вижда нова камара парчета, които са запушили пространствата вдясно и напряко. Единственият вероятен път е наляво. Надолу по тунел, все по този начин облепен с бял фаянс, се стига до две порти. Малка елементарна наляво и двукрилен железен портал напряко.
Зад дребната врата има полузатрупано помещение. Но зад тежкия портал се открива главната зала на моргата. В центъра на която към момента стои металното повдигащо устройство, с което трупът на Димитров е качван горе в ритуалната зала и смъкван долу в моргата за козметично обгрижване два пъти в седмицата и ребалсамация през година и половина.
В тази зала с изключение на подемника има още един забавен артефакт. Метална каса, много корозирала, която лежи катурната в един от ъглите. Повечето хора, които в последните години са слизали в тунелите долу, може би не допускат каква светиня е това. Десетилетия наред в тази каса е защитавана стъкленицата с мозъка на Георги Димитров , изваден при аутопсия в двореца “Врана ” през 1949 година от проф. Борис Илич Збарски - величие на руската патоанатомия, взел участие напролет на 1924 година и в балсамацията на Ленин.
Екип от Съветския съюз се е грижил в София за мумията на Георги Димитров чак до 1953 година После работата е трансферирана на подготвени български експерти под управлението на проф. Георги Гълъбов. След три десетилетия професорът на собствен ред оставя “занаята ” в ръцете на сина си - доцент Петър Гълъбов, който поема щафетата за идващите повече от 15 години чак до рухването на комунистическия режим. Така близо половин век семейство Гълъбови - татко и наследник, са били отдадени на балсамираното тяло на Димитров. Уникална, свръхспецифична, доста трудоемка, не изключително приятна и извънредно виновна работа.
През лятото на 1990 година мумията е извадена от мавзолея и кремирана. Тогава от Управлението по сигурност и защита идват и прибрат всичко по-важно от инвентара. Но не помнят за мозъка и доцент Гълъбов взема решение да го вземе. Не единствено това. Малко преди да изнесат тялото, той отрязва и кичур коса.
Това се схваща след 9 години, когато той прави изненадващо самопризнание пред журналистката Алексения Димитрова от “24 часа ”, вадейки пред смаяния ѝ взор от шкафа в кабинета си стъкленицата с мозъка на Димитров и колба с кичур от косата му.
Като всеки същински предан на работата си експерт, доцент Гълъбов очевидно е развил мощна връзка с обекта на своите непрекъснати грижи. Но през тези дълги години, прекарани в моргата под мавзолея, едно подозрение не му е давало мира.
Какво тъкмо се е случило през последните месеци от живота на Георги Димитров в санаториума “Барвиха ” край Москва? И за какво е трябвало толкоз незабавно да замине за Съветския съюз, единствено с цел да се върне оттова в ковчег?
През април 1949 година на летището в Божурище каца аероплан от Съюз на съветските социалистически републики, в който е Лаврентий Берия - началникът на руските секрети служби и целия им застрашителен наказателен уред. Той оповестява на българския комунистически водач, че незабавно би трябвало да се яви в Москва, тъй като другарят Сталин го вика. Димитров желае време, с цел да си вземе някои персонални движимости. Берия с престорена вежливост, зад която обаче кънтят нотките на нетърпяща възражения решителност, декларира: “За вас, другарю Димитров, в Москва има всичко ”.
50 години по-късно доцент Гълъбов се осмелява да изговори подозренията си на глас. Зад всичко това може да се крие брутално ликвидиране. Но той самият няма нито сили, нито опция да го потвърди. Истината би могла да излезе нескрито при задълбочено проучване на косата и мозъка. Затова и ги пази.
През 1999 година вестник “24 часа ” провежда и финансира тройна експертиза на косата на Георги Димитров, а през 2000 година и на части от мозъка. Всички проби се оказват със подобен фрапантен резултат - свръхколичество живак, за което експертите са безапелационни, че е проникнало в тялото преди гибелта, въпреки и да не може да се откри по какъв начин тъкмо, само че сигурно би могло да аргументи отравяне.
Резултатите от тестванията тогава са оповестени и в профилирано здравно издание, а също стават и тематика на научна конференция. Сталин е отровил своя “товарищ ”?! Как и за какво - това може и да получи отговор някой ден, само че за жалост доцент Гълъбов не съумя да дочака, тъй като не доста дълго, откакто бе направено разкритието, умря.
Цялата тази история се върна и като че ли мина пред очите ми на забързан каданс оня ден, до момента в който гледах забравената от всички железна каса в подземията на мавзолея.
Довърших обиколката из мрачните тунели и излязох с убеждението, че проектите на общината да преобразува тази недоразрушена морга в нещо като културно пространство, ще се окажат в мощно несъгласие с цената, която в реалност би трябвало да бъде платена, с цел да се извърши сходен план.
Засега това скръбно и злокобно място може да служи само като метафора за изтерзаното ни посткомунистическо общество. Уж имаме вяра, че сме се отървали от предишното, само че в реалност там някъде в мрачината на долните равнища на нашето схващане, то продължава да ни смущава с призрачните си гласове ".
*Публикуваме историята на Георги Милков с негово единодушие. Заглавието е на euronewsbulgaria.com
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ