Танковете на Древния свят
Историците считат, че колесниците са били изобретени 2300 години прочие Хр. в Месопотамия. Когато конете били опитомени от индивида, те към момента не приличали на днешните елитни породи. Дори някои считат, въз основа на непокътнати барелефи, че античните шумери впрягали магарета, а не коне, в своите колесници. Напълно е допустимо – тъй като едвам след 2000 година прочие Хр. хората съумели да основат породи коне, които не можело да бъдат сбъркани с магарета.
В Месопотамия изначало колесниците били тежки платформи, върху които се намирали копиехвъргачи или стрелци с лъкове. Но в Египет представлявали към този момент леки маневрени возила, приспособени освен за стрелци – самите те били дейно оръжие. Колесниците станали основната ударна мощ в армиите и решавали освен изхода от обособените борби, само че и орисите на цели страни! Много положително и тъкмо изложение на бойните дейности с колесници може да се откри в „ Илиада “ на Омир.
Но бойната им популярност почнала много преди Троянската война – още в Египет и хетското царство, което се намирало в Мала Азия. Решителното стълкновение сред двете страни станало съгласно една информация през 1312 година, а съгласно друга – през 1296 година прочие Хр. при град Кадеш.
Това е и първата борба в историята, която може да бъде детайлно проследена по изложение. Тук то било направено от персоналния хронист на египетския фараон Рамзес ІІ. Там колесниците били всеобщо употребявани – 1500 от страна на египтяните и 3000 на хетите. Египетските колесници били обединявани в подразделения от 10, 30 и 50.
Колелата на египетската бойна каляска имали диаметър съвсем 1 метър, както и 8 спици. И нещо доста значимо: краят на оста, който излизал на открито от центъра на колелото, бил продължен. Върху краищата на осите поставяли дълги остри ножове. Когато такава каляска нахлувала в редиците на врага, косяла живата мощ като трева. Малко по-къси ножове прикрепвали към предната част.
Египетска каляска – Уикипедия
Конете били ръководени от файтонджия. Кочияшът на бойна каляска бил прекомерно почитан в Египет човек и на всички места посрещан с почитание и респект. Воинът стоял до него. Той бил безусловно от доблестен жанр – единствено аристократи имали право да се борят на колесници.
Египетските колесници били леки и бързи, а популярната маневра „ Гневът на фараона “ предизвиквала страховити опустошаване в редиците на враговете. Същността на „ гнева “ се състояла в това колесницата да навлезе измежду вражеските редици, внезапно да завие и да се понесе паралелно на фронта им, от фланг до фланг.
Хетските колесници били по-тежки. Върху тях имало трима трима души: с изключение на кочияша и воина, също щитоносец, който ги прикривал. Египетската и хетската каляска употребявали два коня, само че постоянно имало и трети, авариен.
В борбата при Кадеш хетите нападнали ненадейно египтяните, които били обърнати в бягство. Самият Рамзес ІІ едвам се избавил с помощта на персоналната си защита и лична смелост.
Но хетите се спуснали да грабят изоставения египетски лагер, а в същото време на бойното поле се появили съдружниците на Египет. Бягащият Рамзес застанал отпред и на собствен ред атакувал хетите, като ги обърнал в бягство. Така борбата при Кадеш приключила „ наедно “, след което бил подписан мир.
Колесниците непрекъснато били усъвършенствани – впрягали не два, а четири и даже шест коня. „ Екипажът “ последователно повишен до четирима бойци. А персите даже въоръжили колесниците със сърпове!
Сърпоносната каляска се различавала много от предшествениците си. Преди нея колесниците имали за задача да се бият посред преди решаващия конфликт на пехотата, да поддържат фланговете й, да преследват врага след борбата. Но колесниците със сърпове били оръжия най-вече за фронтална офанзива против вражеския строй.
Сърпоносната каляска от края на V-ти век прочие Хр. имала огромни колела, въртящи се към ос, чиято дължина била почти равна на ширината на впряга от 4 коня. На всеки завършек на оста бил прикован водоравен сърп, дълъг към 90 сантиметра. Още два отвесни сърпа се намирали под оста, от двете страни на пода. Във висок дървен корпус стоял кочияшът, облечен в люспеста ризница с дълги ръкави, висока яка и шлем; въоръжен бил с меч. Други бойци нямало в колесницата. Конете били прикрити с бронзови начелници, извити нагръдници и пластинчати защитни попони.
Римска каляска – Уикипедия
От борбите, в които взели участие сърпоносни колесници, най-добре е разказано сражението на 1 октомври 331 г.пр.Хр. сред армиите на Александър Велики и Дарий III, последният персийски цар от династията Ахемениди.
Персите особено избират полесражение, където да разположат комфортно своите многочислени войски. Освен това, почвата била особено подравнена за дейностите на колесници и кавалери. Обаче Дарий претърпял съкрушително поражение въпреки, че персийските сърпоносни колесници работили много сполучливо против левия фланг на македонците.
За финален път сърпоносни колесници били употребявани в борбата при Зел през 47 година прочие Хр. Синът на фамозния Митридат VI – Фарнак II, се възползвал от гражданската война в Рим и разгромил римските легиони в Мала Азия. Насреща му се отправил Гай Юлий Цезар. Двете армии се срещнали на 2 август 47 година при град Зел.
Фарнак извел армията си от бивака и я насочил през равнината към римляните, които таман строели лагера си върху един от близките хълмове. Цезар не очаквал, че врагът ще го нападне в условия, които били очевидно толкоз неподходящи за азиатците. Римските легиони почнали прибързано да се строяват.
Срещу тази разбъркана войскова маса Фарнак хвърлил своите колесници. Но легионерите ги обсипали с камъни от обсадните си машини. След като отблъснали колесниците, пристигнал ред на пехотата. Войската на Фарнак побягнала.
Именно за тази победа Цезар уведомил Сената с фамозното изречение от три думи: „ Дойдох, видях, победих “.
