Историците предполагат, че първият голфър вероятно е бил овчар, който

Историците допускат, че първият голфър евентуално е бил пастир, който един ден се отегчил от работата си, замахнал с гегата си и блъснал с нея камък, който отлетял. Той повторил упражнението още няколко пъти и напълно инцидентно един от камъните липсващ в дупка в земята, написа списание Smithsonian. След като се появил и втори пастир, с цел да се състезава – или може би незабавно щом един от тях почнал да ругае поради неправилно ориентирана топка – бил изобретен голфът.

Най-ранните открити изкуствени топки за голф съставляват примитивни сфери, направени от твърда дървесина на източния бряг на Шотландия през 14-и век. В началото на 17-и век играчите към този момент употребявали топки от телешка кожа, напълнени с гъши пера. При потапяне във вода, кожата се свивала, а перата се уголемявали, което придавало на топката компактност и ѝ разрешавало да лети добре, а на голфърите - да вършат по-точни удари. Но направата била скъпа, вследствие на което се оформил спорт, наличен най-вече за по-заможните. С появяването на голф клубове, които претендирали членски такси, голфът публично се трансформирал в игра за елита.

Идеята за допълнитено възстановяване на топките за голф се появила през 1840-те години. Робърт Патерсън, млад шотландски студент по богословие, бил запленен от опциите на гутаперчата - изсушена гума от малайзийското саподилово дърво, която той намерил в пощенска пратка Сингапур. Гумата се употребила като предпазен пласт на главното съдържение на колета - скулптура на индуистки господ. Патерсън нагрял гумата от саподила, оформил от нея сфера и я боядисал в бяло. Така наречената „ гути топка “ била по-подскачаща, по-лесна за управление и доста по-евтина , което правело и играта по-достъпна.