Срещу Османската империя се готвело биологично оръжие
Историци схванаха за проект за потребление на биологично оръжие против османците през XVII век.
Лекар от Хърватия предложил на венецианците да напояват с чумен дестилат фесовете и други текстилни артикули, изпращани за продажба в Османската империя. За тези проекти учените описват на страниците на сп. Historical Review.
Историкът Елени Таласину (Eleni Thalassinou) и сътрудниците ѝ разбрали за проекта от няколко писма, изпратени в интервала 1649-1651 година Тогава почнала блокада от османците на Кандия, венецианска цитадела на остров Крит – най-продължителната блокада в историята.
В писмата, изпратени от генералния проведитор (наместник) на Далмация и Албания във Върховния арбитражен съд на Венецианската република, се излагал проектът на лекаря Микеланджело Саламон (Michiel Angelo Salamon). Той предложил да се извлече течност от далака и лимфните възли на заболели от чума и да се напръскат с нея фесовете и други облекла, които нормално се експортират от Албания в Османската империя.
След това инфектираните облекла трябвало да се качат на транспортен съд и да се изпратят в Крит – при приближаването екипажът на кораба трябвало да ги хвърли на брега, а османците да разграбят кутиите и да си сложат чумните фесове.
Врагът надали би заподозрял нещо, твърдял проведиторът – епидемии от чума постоянно поразявали острова от XIV век. Освен това чумният товар трябвало да се изпрати освен към Кандия, където се намирал главният контингент от турци, само че и към други военни лагери към Крит.
Трибуналът одобрил проекта и неговата реализация била предоставена на самия доктор при цялото му отегчение. „ Чумната течност “ била готова, само че не съумели да я разпилян до края на лятната акция през 1649 година, след което към този момент нищо не се загатва за този проект.
Учените означават, че проектът на Саламон отразява равнището на здравната просвета от XVII век: тогава се считало, че чумата се придвижва от един човек на различен посредством отровени с телесни течности облекла.
Венецианците изцяло осъзнавали аморалния темперамент на биологичното оръжие – самият проведитор отбелязвал, че плануваната от тях интервенция е „ жестока, нарушава законите за водене на война и опонира на публичния морал “.
Използването на възбудителя на чума в качеството на биологично оръжие има дълбоки исторически корени. В Китай и средновековна Европа трупове на инфектирани коне и крави, както и на хора се ползвали от хуни, тюрки и монголи за заразяване на източниците на вода.
При обсадата на генуезката фактория в Кафе от монголите през 1346 година, когато във войската избухнала чума, хан Джанибек заповядал да се пращат труповете на умрелите с катапулт в града, където също почнала зараза, напомня Lenta.ru.
