Историците се обединиха, предлагат 24 май за национален праз...
Историци оферират за народен празник на България да бъде избран 24 май - Ден на българското слово, култура и просвета, като единствената дата, която от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия.
Обръщението към нацията и Народното събрание беше признато на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет през днешния ден. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за проучване на историята към Българска академия на науките, се споделя, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, най-известните и почитани измежду тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един предстоящ народен календар, се показва в документа.
От всички тези празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава, се споделя в документа.
Имайки поради непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно разделяне и противоборство в обществото, както и безспорните научни причини в посока на неговата промяна, историците оферират за народен празник на Република България да бъде избран " 24 май – ден на българското слово, култура и просвета като единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия ".
Съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадирането на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало, декларират подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици.
Обръщението към нацията и Народното събрание беше признато на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет през днешния ден. В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и Института за проучване на историята към Българска академия на науките, се споделя, че празникът на една страна се чака да служи за сближение на нацията и да е неоспорим по линия на единството и идентификацията, изключително нужни и през днешния ден.
Безспорните нерелигиозни празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, най-известните и почитани измежду тях са: 3 март, 24 май, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един предстоящ народен календар, се показва в документа.
От всички тези празници съществува един, който не извършва условията за единение на нацията и идентификацията, в същото време е трансфорат по политически аргументи в народен празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 година 3 март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на непознат държател. На този ден през 1878 година е подписан един прелиминарен контракт без правни последици, който не взема решение българския народен въпрос, а в противен случай, го задълбочава, се споделя в документа.
Имайки поради непълнотата на националния празничен календар, водещ до трайно разделяне и противоборство в обществото, както и безспорните научни причини в посока на неговата промяна, историците оферират за народен празник на Република България да бъде избран " 24 май – ден на българското слово, култура и просвета като единствената дата, която непроменяемо, от средата на XIX век е минала и оживяла през всички столетия и управляващи, и е чествана в цялата българска етническа територия ".
Съществуващите публични празници на България да се добавят, като към тях се прибавят още почтени дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадирането на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме идната полемика да се води от експертното начало, декларират подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ