Историкът Недялко Димов събра живота на Петър Берковски  в книга.

Историкът Недялко Димов събра живота на Петър Берковски  в книга. През 2017-а се навършиха 125 години от гибелта му. Тази годишнина е мотив да се направи цялостна преценка на живота и активността на този заслужил за освобождението на България бунтовник, образован деятел и строител на младата българска страна, пише  създателят в уводните думи.

В книгата си дългогодишният организатор в отдел „ Възраждане ” на Регионален исторически музей – Хасково, посочва обстоятелства за живота и активността на Берковски, както и такива, свързани с имената на дядо Ильо челник, Панайот Хитов, Васил Левски, Любен  Каравелов, с българския екзарх Антим, Стоян Заимов и други. Той е доста значима персона за град Хасково, акцентира Димов.

През есента на 1872 година в наличието на Васил Левски е учреден Хасковският частен революционен комитет, а за негов ръководител е определен Петър Берковски. Като шеф на Централното българско учебно заведение в Хасково той прави десетки нововъведения, заимствани от Европа, с което издига нивото на локалното школо.

Заместникът на Апостола Атанас Узунов прави неуспешен опит за нападение над хаджи Ставри през 1873-а. Комитетът е оголен, а Берковски е наказан на изгнание в Диарбекир. Успява да избяга в Русия през 1876 година дружно с Михаил Минчев.

След оповестяването на Руско-турската война (1877-1878) революционерът постъпва като доброволец в Шеста опълченска тайфа, където се бори героичен при Стара Загора и Шипка.

След Освобождението на България заема значими административни длъжности и способства за уредбата на младата българска страна. Също по този начин става кмет на Хасково през 1881 година, а две години по-рано, откакто се открива да живее тук, той се дами за своята избраница Евгения Хаджииванчо Минчева. Тя се заклела: “Берковски до века в изгнание - аз до века избраница ”. Евгения обаче заболява от туберкулоза и през 1882 умряла. След гибелта на брачната половинка видният държавник отпътува за Пловдив, където стартира да издава вестник „ Съединение “.

Берковски се отличил във военната си кариера като примерен офицер и защитил достойнството на офицерското звание. Пречка се оказва смутеното му здраве, което го принуждава да излезе в оставка и по съвет на лекарите отпътува на продължителна отмора в град Кан, Южна Франция, след което се завръща в Хасково.

Като кмет (1881-1882) оставя трайни мемоари в хасковци. Те му засвидетелстват благодарност, като му сервират специфичен признателен адрес. На извършените избори през 1882 още веднъж гласоподават доверие на Петър Берковски и го избират за кмет на града. В отговор на техния избор той изпраща Отворено писмо, отпечатано във вестник „ Народний глас “, в което изяснява на своите гласоподаватели аргументите за отхвърли си да заеме кметското място. Текстът на писмото е отпечатан в книгата.

Берковски е бил и областен шеф в Ловеч, Оряхово и Лом. Започва да написа и своите записки „ Из възпоминанията ми “, които също са поместени в изданието. Туберкулозата обаче към този момент е съкрушила здравето на революционера и на 15 март 1892 година в Лом той умира. В предсмъртния си час той съумява да напише върху пай хартия последните си думи: „ Жал ми е единствено, че не дочаках решението за ориста на блага България “.

Протоколната книга  на хасковското централно учебно заведение също е оповестена в изданието, както и остарели фотографии.