Тютюн с опиум сме пушели в кафенетата през турско
Историкът доктор Станислава Груева от Софийския университет е един от уредниците на изложбата „ Дим. Истории на тютюна ”, която се открива ден преди старта на Европейска столица на културата на 12 януари. В нея ще бъдат показани всевъзможни документи, експонати и даже картини на Цанко Лавренов и Георги Божилов-Слона, свързани с този недостатък. „ Това е опит да се изведе историята на България през тази на тютюна и на Пловдив ”, споделя доктор Груева. Изложбата ще продължи до края на месец март.
Термина „ Тютюнев град ” го вкара за пръв път Пенка Калинкова през 2014 година. Това напомни Станислава Груева. Растението идва в Османската империя в самото началото на 17. век. Британски моряци са първите, които стартират да го продават в Истанбул като лечебна билка. Данните идват от османския историк Печеви. Според него „ той бързо става известен измежду хората на удоволствията ”. Думата „ тютюн ” идва от турското „ tütmek ”, което значи „ пуша ”.
Скоро почнало да дими във всички кафенета, а облеклата на османлиите, а и на българите замирисали на тютюн. Тогава са записани и първите улични боеве сред пушачи и непушачи. Причината? Пафкащите издухвали дима в лицата на въздържателите. Султан Ахмед I не разрешава през 1609 година пушенето, тъй като „ пречи на хората да работят ”.
Нарушителите трябвало да застават назидателно на обществени места с димящи чибуци, заврени в носовете. Ала хората всеобщо пренебрегвали възбраната. Мурад IV въвел още по строга възбрана, откакто пушач задремал с лулата си в квартал Цибали и пожарът изгорил 20 000 къщи. 50 000 останали без заслон.
Мурад заповядал да бъдат разрушени всички кафенета и в свободното си време се дегизирал и обикалял града в търсене на извършители. Убивал без предизвестие всеки, захапал лулата. Заклетият пушач шейх Бахай ефенди му се опънал и издал фетва против султана. Така Мурад разрешил растението да се гледа в 41 града и 10 000 души почнали да си изкарват хляба със саденето му.
„ Много поданици на Османската империя пушат комбинация сред тютюн и опиат. Носели си го в пунгийки. По разкази на пътешественици, българите ходели в кафенетата да пушат. Там не е имало тютюн, а заведението предоставяло единствено лулите ”, споделя доктор Груева.
Тя напомня, че тогава хората са пътували доста -били са полуномади, тъй като всеобщо търгували с кервани. „ В изложбата ще покажем тази османска тютюнева просвета - прахоляк, отмалялост и премията на пътешественика - кафенето ”, изяснява тя.
В изложбата ще има отделено особено място за представянето на Ганковото „ възрожденско кафене ” - мястото, където се коват бъдещите дипломатически фрагменти на свободна България. За изложбата Националният исторически музей в София ще даде доста старинни глави на лули. Сред тях има експонати с невероятна декорация с орнаменти от сребро и седеф.
Кога Нова България стартира да сади тютюн? „ През турско огромните терени с тютюн са в региона на Ксанти, Кавала и Източните Родопи. През 1900 към този момент има засаден и по българските земи, тъй като е търсена стока ”, споделя историкът от Софийския университет.
Тютюневият град е основан след Балканската война, когато придобиваме земите на Беломорието и региона на Кърджали. Първите хранилища са на Ставридис и Вакаро. Голямата търговия тогава е етническа - държи се главно от гърци. После компаниите стартират да се разрастват.
„ Учудващото е какъв брой доста задгранични компании имат адвокатски фирми тук за изкупуването на тютюн - холандци, белгийци, немци. Показваме огромното многообразие на кутии и печати. Ще покажем и павилиона на Ставридис от първото промишлено-земеделско ревю ”, прибавя доктор Груева.
В другите зали на „ Дим. Истории на тютюна ” има експонати от най-хубавите ни музеи. Спазен е законът за преместването им - те ще са в специфични опаковки. В Хасковския музей е издадена книга за Тютюневата промишленост. Автор е Красимира Узунова. Чакаме от Хасково да ни намерят предмета „ тонга ”.
С него се балира тютюна. Художествените галерии са подготвени да дават картини на Цанко Лавренов и на Слона, които са свързани с продукта. „ Искаме да покажем и „ Ръченица ” на Мърквичка. Оригиналът надали ще пристигна, само че ще окачим репродукция ”, споделя доктор Станислава Груева.
Издавали 25 вестника за растението
В началото на века по списанията има реклами, които демонстрират огромен българин с цигара, а текстът има е: " Ако желаете да сте мощни и здрави като него - пушете! Той пуши до 80 години и желае още ". Преди 100 години е имало над 25 вестника на тематика тютюн. „ Тези хора са печатали вестници на пакост! Това са „ Тютюн ”, „ Български тютюн ”, „ Тютюн и стопанство ”, „ Тютюн - орган на производителите ”, „ Тютюн - орган на служащите ”... Най-мощната вълна е през 20-30-те години ”, споделя доктор Груева.
През соца наклонността продължава. Печатат се главно икономически публикации, само че стартират да печатат и материали, свързани с историята на тютюна. Човек хем да се обогати, хем да разпусне. В соцпериода тютюневите произведения имат публикации като за миниобщества - за мода, за книги и за доста спорт.
Няма точна граница, когато нещата се обръщат срещу тютюна. „ Дори в ранните вестници има публикации, където се спори за вредата от него. Има разисквания - не е толкоз едностранчиво. Отвъд пушенето го употребяват за цяр и артикул за мехлеми. През 60-е и 70-те се появяват публикации от сорта: Работете, само че не пушете. Тогава витамините излизат на мода ”, акцентира историчката.
Причината за обръщането през 70-те е, че на националната власт трябват здрави служащи. Изследванията за загубата на работочасове идват след години.
Организаторите
Кураторът на изложбата е изкуствоведът Весела Ножарова. Тя е провела доста изложения у нас и в чужбина. Текстописецът в изложбата, който ще сервира по забавен метод историята, е Зорница Христова.
Калин Серапионов се занимава с видеото и аудиото на " Дим. Истории на тютюна ". Калина Димитрова дава отговор за дизайна на експозицията. Димитър Ножаров е сценографът. " Ние сме един огромен екип, където всеки има експертиза в своята си част ", споделя историчката доктор Груева.
Термина „ Тютюнев град ” го вкара за пръв път Пенка Калинкова през 2014 година. Това напомни Станислава Груева. Растението идва в Османската империя в самото началото на 17. век. Британски моряци са първите, които стартират да го продават в Истанбул като лечебна билка. Данните идват от османския историк Печеви. Според него „ той бързо става известен измежду хората на удоволствията ”. Думата „ тютюн ” идва от турското „ tütmek ”, което значи „ пуша ”.
Скоро почнало да дими във всички кафенета, а облеклата на османлиите, а и на българите замирисали на тютюн. Тогава са записани и първите улични боеве сред пушачи и непушачи. Причината? Пафкащите издухвали дима в лицата на въздържателите. Султан Ахмед I не разрешава през 1609 година пушенето, тъй като „ пречи на хората да работят ”.
Нарушителите трябвало да застават назидателно на обществени места с димящи чибуци, заврени в носовете. Ала хората всеобщо пренебрегвали възбраната. Мурад IV въвел още по строга възбрана, откакто пушач задремал с лулата си в квартал Цибали и пожарът изгорил 20 000 къщи. 50 000 останали без заслон.
Мурад заповядал да бъдат разрушени всички кафенета и в свободното си време се дегизирал и обикалял града в търсене на извършители. Убивал без предизвестие всеки, захапал лулата. Заклетият пушач шейх Бахай ефенди му се опънал и издал фетва против султана. Така Мурад разрешил растението да се гледа в 41 града и 10 000 души почнали да си изкарват хляба със саденето му.
„ Много поданици на Османската империя пушат комбинация сред тютюн и опиат. Носели си го в пунгийки. По разкази на пътешественици, българите ходели в кафенетата да пушат. Там не е имало тютюн, а заведението предоставяло единствено лулите ”, споделя доктор Груева.
Тя напомня, че тогава хората са пътували доста -били са полуномади, тъй като всеобщо търгували с кервани. „ В изложбата ще покажем тази османска тютюнева просвета - прахоляк, отмалялост и премията на пътешественика - кафенето ”, изяснява тя.
В изложбата ще има отделено особено място за представянето на Ганковото „ възрожденско кафене ” - мястото, където се коват бъдещите дипломатически фрагменти на свободна България. За изложбата Националният исторически музей в София ще даде доста старинни глави на лули. Сред тях има експонати с невероятна декорация с орнаменти от сребро и седеф.
Кога Нова България стартира да сади тютюн? „ През турско огромните терени с тютюн са в региона на Ксанти, Кавала и Източните Родопи. През 1900 към този момент има засаден и по българските земи, тъй като е търсена стока ”, споделя историкът от Софийския университет.
Тютюневият град е основан след Балканската война, когато придобиваме земите на Беломорието и региона на Кърджали. Първите хранилища са на Ставридис и Вакаро. Голямата търговия тогава е етническа - държи се главно от гърци. После компаниите стартират да се разрастват.
„ Учудващото е какъв брой доста задгранични компании имат адвокатски фирми тук за изкупуването на тютюн - холандци, белгийци, немци. Показваме огромното многообразие на кутии и печати. Ще покажем и павилиона на Ставридис от първото промишлено-земеделско ревю ”, прибавя доктор Груева.
В другите зали на „ Дим. Истории на тютюна ” има експонати от най-хубавите ни музеи. Спазен е законът за преместването им - те ще са в специфични опаковки. В Хасковския музей е издадена книга за Тютюневата промишленост. Автор е Красимира Узунова. Чакаме от Хасково да ни намерят предмета „ тонга ”.
С него се балира тютюна. Художествените галерии са подготвени да дават картини на Цанко Лавренов и на Слона, които са свързани с продукта. „ Искаме да покажем и „ Ръченица ” на Мърквичка. Оригиналът надали ще пристигна, само че ще окачим репродукция ”, споделя доктор Станислава Груева.
Издавали 25 вестника за растението
В началото на века по списанията има реклами, които демонстрират огромен българин с цигара, а текстът има е: " Ако желаете да сте мощни и здрави като него - пушете! Той пуши до 80 години и желае още ". Преди 100 години е имало над 25 вестника на тематика тютюн. „ Тези хора са печатали вестници на пакост! Това са „ Тютюн ”, „ Български тютюн ”, „ Тютюн и стопанство ”, „ Тютюн - орган на производителите ”, „ Тютюн - орган на служащите ”... Най-мощната вълна е през 20-30-те години ”, споделя доктор Груева.
През соца наклонността продължава. Печатат се главно икономически публикации, само че стартират да печатат и материали, свързани с историята на тютюна. Човек хем да се обогати, хем да разпусне. В соцпериода тютюневите произведения имат публикации като за миниобщества - за мода, за книги и за доста спорт.
Няма точна граница, когато нещата се обръщат срещу тютюна. „ Дори в ранните вестници има публикации, където се спори за вредата от него. Има разисквания - не е толкоз едностранчиво. Отвъд пушенето го употребяват за цяр и артикул за мехлеми. През 60-е и 70-те се появяват публикации от сорта: Работете, само че не пушете. Тогава витамините излизат на мода ”, акцентира историчката.
Причината за обръщането през 70-те е, че на националната власт трябват здрави служащи. Изследванията за загубата на работочасове идват след години.
Организаторите
Кураторът на изложбата е изкуствоведът Весела Ножарова. Тя е провела доста изложения у нас и в чужбина. Текстописецът в изложбата, който ще сервира по забавен метод историята, е Зорница Христова.
Калин Серапионов се занимава с видеото и аудиото на " Дим. Истории на тютюна ". Калина Димитрова дава отговор за дизайна на експозицията. Димитър Ножаров е сценографът. " Ние сме един огромен екип, където всеки има експертиза в своята си част ", споделя историчката доктор Груева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ