Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската

Историческите извори, осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода Васил Левски, изрично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 г. и неговата гибел – 18 февруари (6 февруари остарял стил) 1873 година

Присъдата му е изпълнена в покрайнините на тогавашна София, а мястото на обесването е било в региона на площада, където днес се издига негов монумент. От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се означават на датата 19 февруари. Откъде идва това несъгласие? Причината се крие в непознаването на календарите.

През 1916 година, когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от остарял към нов жанр, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 година, нужната корекция, обаче, е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се прибавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов жанр. Избухването на Априлското въстание на 20 април по остарял жанр, през днешния ден също вярно се чества на 2 май (поправката е 12 дни).

Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 година по остарял жанр, отговаря на 18 февруари по нов жанр, а не на 19 февруари. Така тази дата, въпреки и неверно наложена, е придобила гражданственост и през днешния ден на множеството места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава точно на този ден.

С оглед липсата на каквато и да е реакция през годините от страна на страната малко на брой българи са осведомени относно истинската дата, на която е обесен Васил Левски. А тя е 18 февруари!