Историческият музей в Севлиево се готви за Еньовден
Исторически музей - Севлиево провежда за следващ път празник на Еньовден. Музейните уредници ще наберат цветя и билки и ще сплетат еньовденския венец, съгласно обичая. Ще се включат и самодейците от НЧ „ Отец Паисий - 1922 “ в село Богатово. В празника всяка година с наслада вземат участие и децата от детските градини в общината, възпитаници, жители.
Еньовден е един от най-обичаните и най-тачените български празници. Нарича се по този начин по името на светеца Йоан Кръстител, чийто празник от хилядолетия се празнува на 24 юни. Ден, който се смята за най-светлия ден през цялата година, през който слънцето огрява земята най-продължително време и след него денят още веднъж стартира да понижава. Затова и българският народ има вяра, че след Еньовден “свети Еньо намята кожуха и потегля за сняг ”.
Смята се, че през този най-слънчев ден на годината растенията, треви и цветя имат най-голяма лечебна мощ. Затова от незапомнени времена на този ден дамите и момите ставали рано, още преди изгрев слънце, излизали в полето и гората да берат лечебни треви и цветове, които изсушавали и употребявали като лек през цялата година. Изпълнявали се и редица ритуали, които помагали за изцеряването на разнообразни болки и премеждия. Някои от болните преспивали през нощта на " росни ливади ”, други измивали лицата си с росата от еньовденските билки и (случайно или не) доста от тях оздравявали.
Разпространен бит за Еньовден било и да се изпълни едно менче с изворна вода, в която се слагат билки,да се придвижи в къщи, да се завие с алена забрадка и да се остави цяла нощ под звездите, а след това да поеме силата и на изгряващото слънце. Всичко това се прави в цялостно безмълвие, по тази причина и водата в менчето назовават “мълчана вода ”. В нея момите пускат разнообразни предмети и на сутринта ги вадят един по един и гадаят какво ще им се случи през годината, за кого ще се оженят. Поръсват се с “вълшебната мълчана ” вода с потопената в менчето китка от билки.
На Еньовден се прави и огромен еньовденски венец от дъхави билки и цветя. Под него севлиевци ще преминатна 23 юни в 10:30 часа, с цел да саздрави през годината.
Еньовден е един от най-обичаните и най-тачените български празници. Нарича се по този начин по името на светеца Йоан Кръстител, чийто празник от хилядолетия се празнува на 24 юни. Ден, който се смята за най-светлия ден през цялата година, през който слънцето огрява земята най-продължително време и след него денят още веднъж стартира да понижава. Затова и българският народ има вяра, че след Еньовден “свети Еньо намята кожуха и потегля за сняг ”.
Смята се, че през този най-слънчев ден на годината растенията, треви и цветя имат най-голяма лечебна мощ. Затова от незапомнени времена на този ден дамите и момите ставали рано, още преди изгрев слънце, излизали в полето и гората да берат лечебни треви и цветове, които изсушавали и употребявали като лек през цялата година. Изпълнявали се и редица ритуали, които помагали за изцеряването на разнообразни болки и премеждия. Някои от болните преспивали през нощта на " росни ливади ”, други измивали лицата си с росата от еньовденските билки и (случайно или не) доста от тях оздравявали.
Разпространен бит за Еньовден било и да се изпълни едно менче с изворна вода, в която се слагат билки,да се придвижи в къщи, да се завие с алена забрадка и да се остави цяла нощ под звездите, а след това да поеме силата и на изгряващото слънце. Всичко това се прави в цялостно безмълвие, по тази причина и водата в менчето назовават “мълчана вода ”. В нея момите пускат разнообразни предмети и на сутринта ги вадят един по един и гадаят какво ще им се случи през годината, за кого ще се оженят. Поръсват се с “вълшебната мълчана ” вода с потопената в менчето китка от билки.
На Еньовден се прави и огромен еньовденски венец от дъхави билки и цветя. Под него севлиевци ще преминатна 23 юни в 10:30 часа, с цел да саздрави през годината.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ