Исторически момент за България, след като към 13.20 днес Европейският

Исторически миг за България, откакто към 13.20 през днешния ден Европейският парламент гласоподава за приемането ни в еврозоната. Това беше първото от двете значими гласувания през днешния ден, с цел да може от 2026 година да въведем еврото. Решението бе взето от 531 евродепутата, които споделиха " да " на България към еврозоната, а едвам 60 бяха " срещу ".

По малко от час след вота в Страсбург, историческото и към този момент финално " да " споделиха и финансовите министри на 27-те страни членки на Европейски Съюз в Брюксел.

Пътят на България към еврозоната бе дълъг, изпълнен с стопански провокации и политическа неустойчивост. Началото беше сложено още с присъединението на страната към Европейския съюз на 1 януари 2007 година, когато управляваше тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, с министър председател Сергей Станишев.

Години по-късно, през 2018 година, България публично съобщи желание да се причисли към ERM II – по този начин наречената „ чакалня на еврото “. Това се случи при третото държавно управление на ГЕРБ под управлението на премиера Бойко Борисов. На 10 юли 2020 година България и Хърватия бяха признати в ERM II, като левът беше закрепен към еврото. Това бе основна стъпка по пътя към еврозоната и още веднъж стана факт при ръководството на Бойко Борисов.

Между април 2021 и юни 2023 година страната мина през сериозна политическа неустойчивост – пет следващи парламентарни избора и промяна на няколко служебни и постоянни държавни управления. Държавата беше ръководена от служебни кабинети, назначени от президента Румен Радев, както и от късото постоянно държавно управление на Кирил Петков (декември 2021 – август 2022). През този интервал министър-председатели бяха Стефан Янев, Кирил Петков и Гълъб Донев.

През юни 2023 година бе основано постоянно държавно управление с ротационен министър председател – Николай Денков от „ Продължаваме промяната “. Кабинетът бе излъчен въз основата на съглашение сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Основен приоритет на новото ръководство бе точно подготовката за еврозоната. Заради неприятното ръководство на финансите на страната и високата инфлация, страната ни не съумя да покрие критериите.

През март 2024 година вместо ротация сред Николай Денков и Мария Габриел, Денков остана отпред на държавното управление в оставка. Управлението продължи при несигурно парламентарно болшинство, съпроводено от вътрешни земетресения и липса на доверие. Въпреки декларираната упоритост, България към момента не подаде публична кандидатура за въвеждане на еврото от 2025 година заради неспособност да покрие инфлационния аршин.

Промените настъпиха през юни 2025 година, когато Европейската комисия разгласява позитивен Конвергентен отчет, с който публично разгласи, че България дава отговор на всички Маастрихтски критерии. По това време страната към този момент беше с ново държавно управление, ръководено от Росен Желязков (ГЕРБ), след разпад на ротационната коалиция и образуване на кабинет на малцинството, подсилен от разнообразни политически сили.

На 8 юли 2025 година Европейският парламент утвърди присъединението на България към еврозоната. Очаква се Съветът на Европейски Съюз (ЕКОФИН) да вземе окончателното решение, с което ще бъде доказано, че страната ще одобри еврото от 1 януари 2026 година Очакваното влизане в еврозоната ще направи България 21-ата страна членка на валутния съюз. Решението идва след години на стопански разбори, законови промени и засилена осведомителна акция.

На 1 януари 2026 година България ще вкара еврото като публична валута – крайна крачка от един комплициран, само че целеустремен европейски път.