От Южна Америка през Куртово Конаре - пътят на българския сочен домат
Исторически източници свидетелстват, че те са отгледани в село Куртово Конаре през 1896 година Селото е фамозно със земеделието си. През 1894 година в мелницата на Александър Димитров е надробен първият кг червен пипер освен в селото, а и в страната. През 1896 година, отново там, се отглеждат първите ранни домати в България, пренесени от Цариград с помощта на същия Александър Димитров.
Кричимското поле и до през днешния ден се дава като образец в учебниците по география като богата и плодородна част от страната и най-подходящото място за развъждане на зеленчуци. Неслучайно един от първите хладилници в страната е издигнат в Куртово Конаре през първата половина на 20-и век, а най-хубавият български вид пипер е наименуван „ Куртовска капия ”.
Но да се върнем на доматите.
Само 34-годишен, Димитров стигнал до извода, че с дребното земя, която Куртово Конаре разполага, не може да се реализира забележителен напредък. Събрал се фамилният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, с цел да се срещне с огромния родолюбец, търговец и донор Евлоги Георгиев и да му желае съвет по какъв начин да се усъвършенства поминъкът на селото.
Вдъхновен от Евлоги Георгиев, дядо Александър отпътувал за унгарския град Сегед, с цел да види на място по какъв начин се обработва червен пипер.
Една от дъщерите му написа в спомените си, че когато той се върнал от Унгария, донесъл няколко пиперки, изчистил семето им и през пролетта го засял в леха. Така Александър Димитров популяризирал в Куртово Конаре и близките села пипера за промишлена обработка.
Любознателността на Александър го отвела в Цариград, където съумял да вземе семена за ранни домати от турските парници. Легендата гласи, че ги пренесъл скрито, скрити в бастуна му. Върнал се в Куртово Конаре и научил съселяните си да ги отглеждат, с цел да може доматеното произвеждане да се трансформира в техен занаят.
Дълги години тези ранни зеленчуци били наричани в селото „ цариградски домати ”, а през 1896 година, когато на доста места в страната не били познати, хората от Куртово Конаре продавали ранните си домати на борсите в София и Пловдив. Отглеждали ги в парници с „ куртовско устройство “, както описват съвременниците.
През 30-те години на ХХ в. хората в селото почнали да мислят по какъв начин да оползотворят доматите, за които няма пазар или пък са по-ниско качество.
Така била издигната вакуумна апаратура за преправка на домати в пюре, която избавила доста производители от банкрут. По същото време селото изнесло 122 тона домати от холандския вид. Кооперацията работела интензивно и през 1938 година купила огромни количества домати, ягоди и други плодове зеленчуци. На идната година, върху дарен от общината имот, бил издигнат първият ледник при гара Кричим, който да охлажда плодовете за износ.
Кричимското поле и до през днешния ден се дава като образец в учебниците по география като богата и плодородна част от страната и най-подходящото място за развъждане на зеленчуци. Неслучайно един от първите хладилници в страната е издигнат в Куртово Конаре през първата половина на 20-и век, а най-хубавият български вид пипер е наименуван „ Куртовска капия ”.
Но да се върнем на доматите.
Само 34-годишен, Димитров стигнал до извода, че с дребното земя, която Куртово Конаре разполага, не може да се реализира забележителен напредък. Събрал се фамилният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, с цел да се срещне с огромния родолюбец, търговец и донор Евлоги Георгиев и да му желае съвет по какъв начин да се усъвършенства поминъкът на селото.
Вдъхновен от Евлоги Георгиев, дядо Александър отпътувал за унгарския град Сегед, с цел да види на място по какъв начин се обработва червен пипер.
Една от дъщерите му написа в спомените си, че когато той се върнал от Унгария, донесъл няколко пиперки, изчистил семето им и през пролетта го засял в леха. Така Александър Димитров популяризирал в Куртово Конаре и близките села пипера за промишлена обработка.
Любознателността на Александър го отвела в Цариград, където съумял да вземе семена за ранни домати от турските парници. Легендата гласи, че ги пренесъл скрито, скрити в бастуна му. Върнал се в Куртово Конаре и научил съселяните си да ги отглеждат, с цел да може доматеното произвеждане да се трансформира в техен занаят.
Дълги години тези ранни зеленчуци били наричани в селото „ цариградски домати ”, а през 1896 година, когато на доста места в страната не били познати, хората от Куртово Конаре продавали ранните си домати на борсите в София и Пловдив. Отглеждали ги в парници с „ куртовско устройство “, както описват съвременниците.
През 30-те години на ХХ в. хората в селото почнали да мислят по какъв начин да оползотворят доматите, за които няма пазар или пък са по-ниско качество.
Така била издигната вакуумна апаратура за преправка на домати в пюре, която избавила доста производители от банкрут. По същото време селото изнесло 122 тона домати от холандския вид. Кооперацията работела интензивно и през 1938 година купила огромни количества домати, ягоди и други плодове зеленчуци. На идната година, върху дарен от общината имот, бил издигнат първият ледник при гара Кричим, който да охлажда плодовете за износ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ