Истинското предизвикателство пред Европа не е скоростта на интеграцията, а

„ Истинското предизвикателство пред Европа не е скоростта на интеграцията, а единството на правния ред. “ Това съобщи българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс в Eвропарламента Кристиан Вигенин по време на проведената от него обществена полемика: „ Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България “. Събитието се осъществя по самодейност на Политическа партия АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от обединението „ Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, със съдействието на Фондация „ Център за европейски и интернационалните проучвания “ (ЦЕМИ).

В изявлението си евродепутатът акцентира, че Европейският съюз в никакъв случай не е бил просто съюз на ползи, а съюз, учреден на правото. „ Силата на Европа произтича от обстоятелството, че дребни и огромни страни седят на една маса при едни и същи правила. Не военната мощност, не размерът на стопанската система, а правото подсигурява равнопоставеност “ , посочи Вигенин.

Според него заплахата пред Европа не е в другата скорост на интеграция, а в риска от фрагментация. „ Ако стартираме да построяваме Европа посредством непрекъснати изключения, краткотрайни обединения и разнообразни стандарти, рискуваме последователно да подкопаем точно това, което прави Съюза неповторим – предвидимостта, правната сигурност и взаимното доверие. Европа може и би трябвало да бъде гъвкава, само че не може да бъде фрагментирана “, съобщи той.

Вигенин подчертава и върху общественото измерение на европейския план. „ Европа оцеля през десетилетията и поредицата от рецесии, тъй като жителите знаят, че принадлежат към освен това от пазар. За милиони европейци Европа значи отбрана на труда, на обществените права, на достолепието на индивида “, акцентира евродепутатът. Той предизвести, че през днешния ден съществува риск не толкоз от институционално разделяне, колкото от обществено раздалечаване вътре в самия съюз. „ Европа не може да бъде мощна на открито, до момента в който е разграничена от вътрешната страна. Истинската мощ на Европа е способността ѝ да понижава разликите, а не да ги институционализира. Социалната кохезия не е разход – тя е стратегическа инвестиция в стабилността на континента. “

По отношение на конкурентоспособността Вигенин означи, че тя последователно се трансформира в новата стратегическа посока на Европейски Съюз. „ Европейският отговор не може да бъде Европа, която се развива единствено за част от своите членки. Истинската конкурентоспособност на съюза произтича от неговия мащаб, от функциониращия обединен пазар, от обвързваните стопански системи и от вложения, които доближават до всички райони “, означи той. „ В свят на континентални стопански системи нито една европейска страна не може непрекъснато да бъде световен състезател. Европейската мощ идва точно от способността ни да действаме дружно “, добави Вигенин.

В геополитически проект евродепутатът акцентира, че стопанската система, сигурността и външната политика към този момент са неразделни. „ Европейският съюз все по-често е свикан да работи като геополитически фактор. Но Европа може да бъде подобен фактор, единствено в случай че резервира вътрешната си кохезия. Единството не е уязвимост на Европа, а нейният стратегически запас. Колкото по-несигурен става светът, толкоз по-важно става европейското единение “, уточни той.

В умозаключение евродепутатът означи, че Европа още веднъж е на кръстопът. „ Изборът не е сред мудна и бърза Европа, изборът е сред Европа, която се фрагментира под натиска на световните промени и Европа, която трансформира единството си в стратегическо преимущество. Ако през днешния ден конкурентоспособността е новата посока, то единството би трябвало да остане неговият компас “, съобщи Вигенин.

Той прикани другите генерации и политически сили в България да работят дружно за изработването на ясна национална позиция по отношение на бъдещето на Европейския съюз. „ Дошло е времето да се опитаме дружно да изработим национална позиция по тези значими въпроси – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз “, заключи Кристиан Вигенин.

В полемиката участниците сложиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на взимане на решения и за нуждата страната ни да формулира ясна и дейна позиция по съответните начинания, а не да бъде единствено наблюдаващ. Сред тях бяха ръководителят на Българска социалистическа партия Крум Зарков; Пламена Заячка от АБВ; ръководителят на АБВ Румен Петков; евродепутатът Цветелина Пенкова; ръководителят на Младежкото обединяване в Българска социалистическа партия и народен представител Габриел Вълков; доцент Наталия Киселова, ръководител на парламентарната група „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ”; доцент доктор Христо Христев, началник катедра „ Международно право и интернационалните връзки “ в СУ „ Св. Климент Охридски “; доцент доктор Светла Бонева, началник факултет „ Международна стопанска система и политика “ в УНСС; Георги Пирински, ръководител на фондация „ Солидарно общество “; Любомир Кючуков, шеф на фондация „ Институт за стопанска система и интернационалните връзки “ (ИИМО); Милена Ангелова - основен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК); проф. Александър Томов – ръководител на партия „ Българска социалдемокрация-Евролевица “ - част от обединението „ Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ ; политикът и специалист Зинаида Златанова; ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова; някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Иван Кръстев; социологът Първан Симеонов; политикът и посланик доктор Меглена Плугчиева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: https://www.socialistsanddemocrats.eu