Вавилон: Марго Роби, Брад Пит и едно недотам любовно писмо към Холивуд на 20-те
Истинският Вавилон, този, който е въодушевил името на кино лентата на Деймиън Шазел, е бил столицата на антична, могъща империя. В Библията е упоменат още с появяването на човечеството: " Елате, дано да издигнем сами град с кула, която да доближава небесата, с цел да се прочуем, " вземат решение хората. От небето обаче Господ ги гледа и се смее. Прави по този начин, че да заговорят на разнообразни езици, с цел да не могат да се схванат и обрича плана им на неуспех. Това място получава името " Вавел ". С времето се трансформира в център на човешкото любознание, знание и плурализъм, само че и империалистическото потиснечество и хедонизъм.
Именно по тази причина последователно Вавилон се трансформира по-скоро в метафора. Това, което е бил, е от по-малко значение спрямо това, което въплъщава. Потисничество, робия, зло и даже Сатаната надничат зад облика. Символ на крах, който съчетава възторг и обезсърчение. Можете да се изгубите в дълбините на Вавилон и Вавилон няма да се интересува от това.
Това е и метафората, която Шазел е избрал за ранния Холивуд, вкоренена в историята, въпреки неговата лична версия в доста връзки да е небивалица, написа за Vox филмовият критик Алиса Уилкинсън. Премиерата на лентата в България е на 20 януари 2023 година
Действието във " Вавилон " се развива в края на 20-те години на предишния век, а филмът цели да бъде нищо по-малко от героичен (подобно на " Аватар: Пътят на водата ", той продължава над три часа). Основният фокус е върху съдбоносния миг, в който киното стопира да бъде нямо и стартира да работи със тон. В центъра на сюжета са три фигури - застаряващата звезда Джак Конрат (Брад Пит), изгряващата Нели Ларой (Марго Роби) и наемник на име Мани Торес (Диего Калва), който обезверено се пробва да попадне на снимачната площадка.
Когато технологията внезапно разрешава на режисьорите да записват тон и да го прибавят към филмите си, а апетитът на публиката към нововъведението се потвърждава от огромния триумф на " Джаз артистът " (1927 г.), " дървената " актьорска игра на Джак и нюджърският акцент на Нели се трансформират в проблем. Точно както е било и за други, в чиито обувки влизат двамата герои.
Около тримата основни персонажи в лентата има голям брой други, които желаят да получат своя късмет и в множеството случаи се оказват смазани от челюстите на киноиндустрията. Някои от героите са действителни исторически фигури - изпълнителният шеф на студиото Ървинг Талбърг (Макс Мингела), съперничката на Нели, Колийн Мур (Самара Уивинг) и актрисата Марион Дейвис (Клои Финеман). Повечето обаче са амалгамни облици, въодушевени от хората, които са образували лустрото и безсрамието на Холивуд в тези ранни дни.
" Вавилон " се вглежда точно в иронията на това, което чуваме и споделяме. Най-въздействащите подиуми се случват на ръба сред тишината и звука. Първо посещаваме просторен, безреден кино фон от епохата на нямото кино, когато може на едно място по едно и също време да се снимат уестърн и древен епос, комедия и любовна сцена, защото шумът по този начин или другояче не се записва. Но когато настава ерата на звука, декорите стават смъртоносно (и ужасно) тихи - под напрежение и ослепителен констаст. Гласовете на актьорите и думите, които произнасят, внезапно получават голямо значение.
Филмът не е за 20-те години на предишния век - това е ситуацията, само че не и същината. " Вавилон " е филм за филмите - и то не по изцяло тържествения метод, по който доста други са. Той извършва ролята на най-външния пръстен на телескоп, който при разгъването си ни разкрива епоха след епоха, произлизащи една след друга.
През 20-те години в Холивуд не стопират да умират хора. Скандалите не изчезват. Застаряващите звезди не са изтласкани за финален път. Младите, обнадеждени, умерено надарени деца не стопират да се стичат в Лос Анджелис с искра в очите. Подобно на множеството американски институции - в политиката, в религията, в фамилните покрайнини и в сгъстените градски пространства - институцията на Холивуд има своето мръсно дъно. Само че в Холивуд свадите са по-сочни и са като продължение на историите, които сме виждали по екраните.
Филмът " Ла Ла Ланд " е любовното писмо на Деймиън Шазел към младите и обнадеждени хора в Лос Анджелис. Във " Вавилон " обаче той се пробва да улови цялостния облик на Холивуд - умеенето му да обезсмъртява смъртните, да ни дава икони, на които се покланяме, само че които постоянно се разпадат, когато погледнем зад завесата. Мечтата и блестящата заблуда, която основава. Начинът, по който не можеш да получиш популярност без опустошение.
Филмът редува неистово неспокойствие с съвсем комични равнища на смут (в първата сцена слон се изхожда непосредствено върху камерата - образец за това какво ви очаква). Сексът е на всички места. Наркотиците са на всички места, освен това в години, в които има доста по-неясна визия за резултатите, които имат върху тялото. Еуфория, заличаване и, в един миг, съвсем безусловно втурване в пъкъла. Усещането за непреклонно придвижване напред към бъдещето, когато всичко това ще се случи още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, с цел да го схване следващото потомство. " Мечтата - написа Джоан Дидиън за Холивуд - учи мечтателите по какъв начин да живеят. "
Шазел реализира това, като непрестанно и видимо анахронично загатва бъдещето в целия филм. Визуални и повествователни препракти към различен филми, основани по-късно, са постоянно събитие (като " Аз пея под дъжда " и " Моята прелестна лейди " ). " Вавилон " ни споделя за това по какъв начин Холивуд омагьосва всички нас, като в същото време изхвърля надарени реализатори, като че ли са заменими - а в последна сметка съвсем всички са такива. Голяма част от потока, напускащ промишлеността, е подбудена от софтуерните промени и изменящите се усети. По-голямата част от тях са свързани и с пари: кой го носи, кой не и в кого ръководителите имат вяра, че ще донесе оптимални облаги, създавайки минимални главоболия.
От тази позиция " Вавилон " е надълбоко хуманистичен филм, който скърби за нещастията в историята на Холивуд. Но е и поклоннически филм, който на драго сърце се влюбва в фантазията, магията и мистерията зад всичко това. Може да звучи по едно и също време наивно и цинично - само че това е мит, в който знаем, че сме се вкопчили и ние, в случай че осме седнали да гледаме тричасов филм за полузабравени фигури отпреди 100 години. Седмици откакто го гледах, не мога да реша дали " Вавилон " е добър филм. Но съм запленена, трогната, разочарована и пренесена в неговия свят - а тъкмо това е задачата, към която Холивуд се стреми от самото си начало.
*Авторката Алиса Уилкинсън написа за филми и кулутра във Vox. Тя е член на Нюйоркския кръг на фимовите критици и на Националната общественост на филмовите критици в Съединени американски щати.
Именно по тази причина последователно Вавилон се трансформира по-скоро в метафора. Това, което е бил, е от по-малко значение спрямо това, което въплъщава. Потисничество, робия, зло и даже Сатаната надничат зад облика. Символ на крах, който съчетава възторг и обезсърчение. Можете да се изгубите в дълбините на Вавилон и Вавилон няма да се интересува от това.
Това е и метафората, която Шазел е избрал за ранния Холивуд, вкоренена в историята, въпреки неговата лична версия в доста връзки да е небивалица, написа за Vox филмовият критик Алиса Уилкинсън. Премиерата на лентата в България е на 20 януари 2023 година
Действието във " Вавилон " се развива в края на 20-те години на предишния век, а филмът цели да бъде нищо по-малко от героичен (подобно на " Аватар: Пътят на водата ", той продължава над три часа). Основният фокус е върху съдбоносния миг, в който киното стопира да бъде нямо и стартира да работи със тон. В центъра на сюжета са три фигури - застаряващата звезда Джак Конрат (Брад Пит), изгряващата Нели Ларой (Марго Роби) и наемник на име Мани Торес (Диего Калва), който обезверено се пробва да попадне на снимачната площадка.
Когато технологията внезапно разрешава на режисьорите да записват тон и да го прибавят към филмите си, а апетитът на публиката към нововъведението се потвърждава от огромния триумф на " Джаз артистът " (1927 г.), " дървената " актьорска игра на Джак и нюджърският акцент на Нели се трансформират в проблем. Точно както е било и за други, в чиито обувки влизат двамата герои.
Около тримата основни персонажи в лентата има голям брой други, които желаят да получат своя късмет и в множеството случаи се оказват смазани от челюстите на киноиндустрията. Някои от героите са действителни исторически фигури - изпълнителният шеф на студиото Ървинг Талбърг (Макс Мингела), съперничката на Нели, Колийн Мур (Самара Уивинг) и актрисата Марион Дейвис (Клои Финеман). Повечето обаче са амалгамни облици, въодушевени от хората, които са образували лустрото и безсрамието на Холивуд в тези ранни дни.
" Вавилон " се вглежда точно в иронията на това, което чуваме и споделяме. Най-въздействащите подиуми се случват на ръба сред тишината и звука. Първо посещаваме просторен, безреден кино фон от епохата на нямото кино, когато може на едно място по едно и също време да се снимат уестърн и древен епос, комедия и любовна сцена, защото шумът по този начин или другояче не се записва. Но когато настава ерата на звука, декорите стават смъртоносно (и ужасно) тихи - под напрежение и ослепителен констаст. Гласовете на актьорите и думите, които произнасят, внезапно получават голямо значение.
Филмът не е за 20-те години на предишния век - това е ситуацията, само че не и същината. " Вавилон " е филм за филмите - и то не по изцяло тържествения метод, по който доста други са. Той извършва ролята на най-външния пръстен на телескоп, който при разгъването си ни разкрива епоха след епоха, произлизащи една след друга.
През 20-те години в Холивуд не стопират да умират хора. Скандалите не изчезват. Застаряващите звезди не са изтласкани за финален път. Младите, обнадеждени, умерено надарени деца не стопират да се стичат в Лос Анджелис с искра в очите. Подобно на множеството американски институции - в политиката, в религията, в фамилните покрайнини и в сгъстените градски пространства - институцията на Холивуд има своето мръсно дъно. Само че в Холивуд свадите са по-сочни и са като продължение на историите, които сме виждали по екраните.
Филмът " Ла Ла Ланд " е любовното писмо на Деймиън Шазел към младите и обнадеждени хора в Лос Анджелис. Във " Вавилон " обаче той се пробва да улови цялостния облик на Холивуд - умеенето му да обезсмъртява смъртните, да ни дава икони, на които се покланяме, само че които постоянно се разпадат, когато погледнем зад завесата. Мечтата и блестящата заблуда, която основава. Начинът, по който не можеш да получиш популярност без опустошение.
Филмът редува неистово неспокойствие с съвсем комични равнища на смут (в първата сцена слон се изхожда непосредствено върху камерата - образец за това какво ви очаква). Сексът е на всички места. Наркотиците са на всички места, освен това в години, в които има доста по-неясна визия за резултатите, които имат върху тялото. Еуфория, заличаване и, в един миг, съвсем безусловно втурване в пъкъла. Усещането за непреклонно придвижване напред към бъдещето, когато всичко това ще се случи още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, с цел да го схване следващото потомство. " Мечтата - написа Джоан Дидиън за Холивуд - учи мечтателите по какъв начин да живеят. "Шазел реализира това, като непрестанно и видимо анахронично загатва бъдещето в целия филм. Визуални и повествователни препракти към различен филми, основани по-късно, са постоянно събитие (като " Аз пея под дъжда " и " Моята прелестна лейди " ). " Вавилон " ни споделя за това по какъв начин Холивуд омагьосва всички нас, като в същото време изхвърля надарени реализатори, като че ли са заменими - а в последна сметка съвсем всички са такива. Голяма част от потока, напускащ промишлеността, е подбудена от софтуерните промени и изменящите се усети. По-голямата част от тях са свързани и с пари: кой го носи, кой не и в кого ръководителите имат вяра, че ще донесе оптимални облаги, създавайки минимални главоболия.
От тази позиция " Вавилон " е надълбоко хуманистичен филм, който скърби за нещастията в историята на Холивуд. Но е и поклоннически филм, който на драго сърце се влюбва в фантазията, магията и мистерията зад всичко това. Може да звучи по едно и също време наивно и цинично - само че това е мит, в който знаем, че сме се вкопчили и ние, в случай че осме седнали да гледаме тричасов филм за полузабравени фигури отпреди 100 години. Седмици откакто го гледах, не мога да реша дали " Вавилон " е добър филм. Но съм запленена, трогната, разочарована и пренесена в неговия свят - а тъкмо това е задачата, към която Холивуд се стреми от самото си начало.
*Авторката Алиса Уилкинсън написа за филми и кулутра във Vox. Тя е член на Нюйоркския кръг на фимовите критици и на Националната общественост на филмовите критици в Съединени американски щати.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ