Александър Велики: Скандалните митове
Истинският татко, уроците на Аристотел и мистериозната гибел във Вавилон
На днешната дата, 21 юли, светът отбелязва раждането на една от най-влиятелните фигури в историята – Александър Македонски (Александър III Велики). Роден в античната столица Пела през 356 година пр.н.е., неговата поява на бял свят, бурната му младост и неочакваният му край са придружени от скандални клюки, политическа агитация и мистерии, които вълнуват историците и до през днешния ден.
Скандалът с божествения генезис и змиите в леглото
Най-големият за времето си политически и фамилен скандал е обвързван с майката на Александър – кралица Олимпиада. Древногръцкият биограф Плутарх, представен в исторически разбори на Greek Reporter, разкрива, че Олимпиада е практикувала екзотични религиозни ритуали и е заспивала с огромни, опитомени змии в леглото си. Това уплашило брачна половинка ѝ, цар Филип II, и охладило пристрастеността му, защото той вярвал, че тя съжителства с провидение.
Според легендите, същинският татко на Александър е гръцкият гръмовержец Зевс-Амон, който в нощта преди сватбата поразил утробата на Олимпиада със мълния. Друга скандална доктрина, разказана в средновековния " Александров разказ " и коментирана от britannica.com, твърди, че действителен татко на владетеля е Нектанеб – умел египетски вълшебник и астроном, дегизирал се като господ, с цел да прелъсти царицата.
Поличбите в деня на раждането
Денят на раждането на Александър е белязан от съвпадения, които античните гадатели поясняват като знак за раждането на " предстоящ стопанин на света ". Докато Олимпиада ражда в Пела, Филип II получава три основни вести едновременно:
Военен успех: Неговият военачалник Парменион нанася съкрушително проваляне над обединените армии на илирийците и пеонийците. Олимпийска победа: Личните спортни коне на царя печелят конкуренцията на Олимпийските игри. Разруха на знамение: Точно в същата нощ изгаря Храмът на Артемида в Ефес – едно от Седемте чудеса на античния свят. Историкът Хегесий от Магнезия иронично отбелязва, че храмът е изгорен, тъй като богинята Артемида е била прекомерно заета да акушира при раждането на Александър.Александър Велики ловко употребява тези легенди през целия си живот. По време на похода си в Египет през 331 година пр.н.е., той посещава оракула в оазиса Сива, където жреците публично го прогласяват за " Син на Зевс-Амон ", легитимирайки устрема му към международно владичество, сочат архивите на worldhistory.org.
Уроците на Аристотел: Обучението на един исполин
Когато Александър навършва 13 години, татко му Филип II наема за негов персонален преподавател великия мъдрец Аристотел. Обучението се организира в уединеното учебно заведение в Миеза, където младежът учи изразителност, литература, просвета, география и философия.
Взаимоотношенията им обаче са комплицирани и цялостни с идеологически конфликти. Според исторически проучвания на Ancient History Magazine, Аристотел е възпитавал Александър в дух на гръцко предимство, съветвайки го да се отнася към гърците като към водачи, а към " варварите " (чужденците) – като към животни или растения. Александър обаче изцяло отхвърля тази ксенофобска идея. По време на походите си той предизвиква всеобщите бракове сред македонци и персийци, самият той се дами за персийски принцеси и интегрира непознатите култури в империята си, което провокира бурно неодобрение и кавги измежду неговите македонски генерали.
Мистериозната гибел във Вавилон: Отрова, болест или заровен жив?
Животът на завоевателя прекъсва ненадейно през юни 323 година пр.н.е. във Вавилон, когато той е едвам на 32 години. Официалната версия за гибелта му след 11 дни на мъчителна тресчица остава обект на яростни разногласия измежду учените и криминалистите.
Съвременни медицински следствия, оповестени в научния вестник The Lancet, стартират няколко скандални и злокобни хипотези:
Политическо ликвидиране: Силно публикувана е теорията за отравяне с бял кукуряк (токсично растение, смесено във виното му), проведено от неговия наместник Антипатър, който се страхувал за живота си. Синдром на Гилен-Баре: Най-шокиращата съвременна доктрина допуска, че Александър е страдал от неврологично заболяване, което е предизвикало парализа. Тъй като в Античността са проверявали за гибел единствено посредством дишането, а тялото му не се е разложило с дни (което тогава е считано за възвишен знак), е изцяло допустимо Александър да е бил заровен жив, до момента в който е бил в дълбока кома.
От мистериозното си раждане до шокиращата си гибел, Александър Македонски остава фигура, обгърната в легенди, които не престават да пренаписват страниците на античната история.
