Урок по история: Защо Германия капитулира два пъти: Първо на 7-и и после на 9-и май
Истинската дата на капиталуцията на Нацистка Германия не е 9-и, а на 7-и май.
9 май - Денят на успеха над нацистка Германия, е формален празник в Русия и в някогашните руски републики.
Всяка година на този ден жителите им почитат паметта на починалите и подвига на ветераните във Великата отечествена война.
Военен церемониал приковава вниманието на света към Москва и демонстрацията на нейната военна мощност. Израел също чества този ден.
В Европейския съюз и Съединени американски щати Денят на успеха е 8 май. А от 2008 година 9 май се празнува и като Ден на Европа.
Истината обаче е, че капитулацията на фашистка Германия не е подписана нито на 9-ти, нито на 8 май. А на 7 май.
Самоубивайки се с Ева Браун на 30 април Хитлер показва за собствен правоприемник адмирал Дьониц
На 7 май в " аленото учебно заведение " (сградата на техническия колеж) във френския град Реймс в 2,41 ч. централноевропейско време е подписана капитулацията на Германия.
От немска страна автограф поставя началник-щаба на оперативното Върховно командване на Вермахта генерал-полковник Алфред Йодл, а от страна съдружниците - представителят на Ставката на Върховния главнокомандващ на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров, началникът на Главния щаб на Съюзните експедиционни сили генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит и в качеството си на очевидец - заместник-началникът на Щаба на националната защита на Франция бригаден военачалник Франсоа Севез.
Съгласно акта немските войски е трябвало да прекратят военните дейности в 23,01 ч. Централноевропейско време на 8 май.
Шест часа след подписването в Реймс обаче се получава депеша от Москва, в която се споделя, че актът в този му тип е недопустим за руската страна защото се разграничава от авансово съгласувания на Ялтенската конференция и тъй като военачалник Суслопаров не е акредитиран да поставя автограф.
Друг аргумент е, че капитулацията би трябвало да бъде заявена не в освободена територия, а в " сърцето на звяра " - фашистката столица Берлин.Всичко това е предлог за осъществяване на зрелищна гала, в която съветската страна ще има централна роля.
Както споделя Йосиф Сталин в депеша до президента Хари Труман и премиер-министъра Чърчил:
" Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че и не би трябвало да се признае ".
Генерал Дуайт Айзенхауер се съгласява с съветската страна и поема уговорката да обезпечи наличието на командирите на трите съществени рода войски на Третия райх на 8 май в Берлин. Въпреки че на подписването в Реймс участват 17 публицисти от Съединени американски щати и Англия, по молба на руската страна се възприема 36-часово осведомително ембарго на новината.
Но на 7 май по обяд немското радио във Фленсбург, който по това време е централа на немското държавно управление, излиза с публично послание към немския народ за подписаната капитулация.
Няколко часа по-късно репортерът на Асошейтед прес Едуард Кенеди нарушава ангажимента и " изстрелва " топновината.
Изпреварен от събитията, Уинстън Чърчил прави публично послание по радиото, с което афишира края на война на 8 май.
Подписването на акта в Берлин се състои в постройката на офицерския клуб на бившето военно-инженерно учебно заведение в предградието Карлхорст в 00,16 ч. локално време на 9 май. От немска страна подписи поставят началник-щаба на Върховното командване на Вермахта генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе генерал-полковник Щумпф и представителят на Кригсмарине адмирал декор Фридебург. Безусловната капитулация одобряват за руската страна маршал Жуков и заместител главнокомандващият съюзните експедиционни сили маршал Артур Тедер.
В качеството си на очевидци подписи поставят американският военачалник Карл Спаатс и френският военачалник Жан де Тасини. Съветските жители научили за края на войната в 2,10 ч. на 9 май от известие по радиото на Совинформбюро. И в двата акта часът на влизане в действие обаче остава същият - 23,01 ч. централноевропейско време на 8 май, само че заради часовата разлика това се равнява на 01.01 ч. московско време на 9 май. Де факто
войната в Европа продължава доникъде на май
когато завършват последните сражения в централната част на континента. Приемайки капитулацията, Съветският съюз не подписва кротичък контракт с Германия. Състоянието на война продължава до 25 януари 1955 година, когато е признат Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Втората международна война приключва с подписването на борда на американския линкор " Мисури " акт на безусловна капитулация на Япония. Интересен е фактът, че и до ден сегашен не е подписан кротичък контракт сред Съюз на съветските социалистически републики (респективно Русия) и Япония поради неуредените разногласия за собствеността на Курилските острови. Мащабното отбелязване на Деня на успеха В Съюз на съветските социалистически републики стартира двадесет години след подписването на капитулацията, по времето на Леонид Илич Брежнев.
Оттогава датират грандиозните военни паради на които се показва руската военна мощност и нови механически средства. Дотогава е извършен единствено един церемониал на успеха - на 24 юни 1945 г.
9 май - Денят на успеха над нацистка Германия, е формален празник в Русия и в някогашните руски републики.
Всяка година на този ден жителите им почитат паметта на починалите и подвига на ветераните във Великата отечествена война.
Военен церемониал приковава вниманието на света към Москва и демонстрацията на нейната военна мощност. Израел също чества този ден.
В Европейския съюз и Съединени американски щати Денят на успеха е 8 май. А от 2008 година 9 май се празнува и като Ден на Европа.
Истината обаче е, че капитулацията на фашистка Германия не е подписана нито на 9-ти, нито на 8 май. А на 7 май.
Самоубивайки се с Ева Браун на 30 април Хитлер показва за собствен правоприемник адмирал Дьониц
На 7 май в " аленото учебно заведение " (сградата на техническия колеж) във френския град Реймс в 2,41 ч. централноевропейско време е подписана капитулацията на Германия.
От немска страна автограф поставя началник-щаба на оперативното Върховно командване на Вермахта генерал-полковник Алфред Йодл, а от страна съдружниците - представителят на Ставката на Върховния главнокомандващ на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров, началникът на Главния щаб на Съюзните експедиционни сили генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит и в качеството си на очевидец - заместник-началникът на Щаба на националната защита на Франция бригаден военачалник Франсоа Севез.
Съгласно акта немските войски е трябвало да прекратят военните дейности в 23,01 ч. Централноевропейско време на 8 май.
Шест часа след подписването в Реймс обаче се получава депеша от Москва, в която се споделя, че актът в този му тип е недопустим за руската страна защото се разграничава от авансово съгласувания на Ялтенската конференция и тъй като военачалник Суслопаров не е акредитиран да поставя автограф.
Друг аргумент е, че капитулацията би трябвало да бъде заявена не в освободена територия, а в " сърцето на звяра " - фашистката столица Берлин.Всичко това е предлог за осъществяване на зрелищна гала, в която съветската страна ще има централна роля.
Както споделя Йосиф Сталин в депеша до президента Хари Труман и премиер-министъра Чърчил:
" Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че и не би трябвало да се признае ".
Генерал Дуайт Айзенхауер се съгласява с съветската страна и поема уговорката да обезпечи наличието на командирите на трите съществени рода войски на Третия райх на 8 май в Берлин. Въпреки че на подписването в Реймс участват 17 публицисти от Съединени американски щати и Англия, по молба на руската страна се възприема 36-часово осведомително ембарго на новината.
Но на 7 май по обяд немското радио във Фленсбург, който по това време е централа на немското държавно управление, излиза с публично послание към немския народ за подписаната капитулация.
Няколко часа по-късно репортерът на Асошейтед прес Едуард Кенеди нарушава ангажимента и " изстрелва " топновината.
Изпреварен от събитията, Уинстън Чърчил прави публично послание по радиото, с което афишира края на война на 8 май.
Подписването на акта в Берлин се състои в постройката на офицерския клуб на бившето военно-инженерно учебно заведение в предградието Карлхорст в 00,16 ч. локално време на 9 май. От немска страна подписи поставят началник-щаба на Върховното командване на Вермахта генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе генерал-полковник Щумпф и представителят на Кригсмарине адмирал декор Фридебург. Безусловната капитулация одобряват за руската страна маршал Жуков и заместител главнокомандващият съюзните експедиционни сили маршал Артур Тедер.
В качеството си на очевидци подписи поставят американският военачалник Карл Спаатс и френският военачалник Жан де Тасини. Съветските жители научили за края на войната в 2,10 ч. на 9 май от известие по радиото на Совинформбюро. И в двата акта часът на влизане в действие обаче остава същият - 23,01 ч. централноевропейско време на 8 май, само че заради часовата разлика това се равнява на 01.01 ч. московско време на 9 май. Де факто
войната в Европа продължава доникъде на май
когато завършват последните сражения в централната част на континента. Приемайки капитулацията, Съветският съюз не подписва кротичък контракт с Германия. Състоянието на война продължава до 25 януари 1955 година, когато е признат Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Втората международна война приключва с подписването на борда на американския линкор " Мисури " акт на безусловна капитулация на Япония. Интересен е фактът, че и до ден сегашен не е подписан кротичък контракт сред Съюз на съветските социалистически републики (респективно Русия) и Япония поради неуредените разногласия за собствеността на Курилските острови. Мащабното отбелязване на Деня на успеха В Съюз на съветските социалистически републики стартира двадесет години след подписването на капитулацията, по времето на Леонид Илич Брежнев.
Оттогава датират грандиозните военни паради на които се показва руската военна мощност и нови механически средства. Дотогава е извършен единствено един церемониал на успеха - на 24 юни 1945 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ