Легендарният Александър Томов пред ТОПСПОРТ: Боря се в сънищата, но се събуждам и не съм на тепиха...
Истинска легенда на българската битка и добър човек с огромно сърце! Такъв е Александър Томов , който през 2024 година чества 75-годишен празник. Роден на на 3 април 1949 година в село Склаве, покрай Сандански, той има място в " Залата на славата " на международната битка, която се намира в щата Оклахома. Пет пъти е бил международен първенец (София 1971, Техеран 1973, Катовице 1974, Минск 1975 и Сан Диего 1979). Печелил е и пет златни медала от европейски шампионати (Катовице 1972, Хелзинки 1973, Ленинград 1976, Букурещ 1979 и Йонкьопинг 1984). Три пъти приключва втори на олимпийски игри - в Мюнхен 1970, Монреал 1976 и Москва 1980. В навечерието на светлия празник Рождество Христово, този ярък и чист човек, този неповторим състезател, се съгласи да даде изявление за читателите на ТОПСПОРТ .
Източник:
Господин, Томов, присъствахте на церемонията по раздаването на годишните награди на Федерацията по битка. Получихте плакет за Вашата 75-годишнина. Със сигурност Ви е станало благо от този жест...
- Да, по този начин, беше хубаво. Благодаря за уважението и, че не съм пропуснат. Беше доста прелестно да се видя със сегашните борци и с тези от предишното, с които постигнахме толкоз доста триумфи. Всеки е поел по своя път, в разнообразни направления сме, само че това беше прекрасен мотив да се забележим и да си поговорим. Животът тече, а на нас ни останаха единствено спомените, тъй като от дълго време не сме на тепиха. Поговорих си и с треньора на класиците Сослан Фарниев, снимахме се дружно. Пожелах му триумф и през идната година.
Преди Олимпиадата в Париж самоуверено заявихте, че имаме късмет за златен орден. Познахте! Спечелихме даже два. Коментарът Ви за тази сполучлива година?
- Вярвах, че може да създадем нещо огромно на Олимпиадата и по този начин стана, за което съм доста благополучен. Гледах битките на Семен и Магомед по малкия екран, бях съпричастен с успехите им и същински ме зарадваха. Тези момчета се борят за България и би трябвало да ги почитаме. Доста години чакахме тези Олимпийски трофеи в двата стила - свободен и типичен. Дай Боже нещата да вървят и да реализираме още и още триумфи, тъй като битката постоянно е носила огромна популярност на нашата страна.
75 години! Кои са най-ценните моменти през живота Ви?
- Като състезател, те в действителност са доста. Всяка една купа, всеки един орден е скъп и си припомням с трогване за него. Всичко е реализирано с труд, труд и отново труд! С доста старания по време на тренировките и разпределяне по време на битките. Благодарен съм на всичките ми треньори, с които съм бил. На всички хора към мен, които със своята работа са съдействали за моите триумфи. Е, има и малко болежка, само че за някои неща по този начин е било писано...
Източник:
Сигурно говорите за това, че не успяхте да станете и Олимпийски първенец. Но триумфите Ви са толкоз доста и по този начин значими, че Вие сте същинска легенда на битката...
- Да, постоянно ме питат дали скърбя, че не станах Олимпийски първенец. Няма по какъв начин, само че не е, че не съм имал предпочитание или, че не съм дал задоволително. Точно противоположното. Така е било писано, в последна сметка. Нито съм се оправдавал в миналото, нито мога да върна времето обратно. Животът си тече. И би трябвало да сме удовлетворени, също така да сме признателни, на това, което сме постигнали.
Какво си спомняте от трите Ви финала на Олимпиада?
- За мен в никакъв случай не е имало значение кой какво ми споделя. Аз постоянно съм желал да стана Олимпийски първенец! На Олимпиадата през 1976-а година се случи по този начин, че изгубих една среща и трябваше непременно да надвия руснака. Много пъти към този момент го бях побеждавал, където го бях хванал. Не имах вяра, че по този начин ще се случи да изгубя от него. Помня тези финали. Но, както споделих, минало е и не може да върнем времето.
Вие сте били занаятчия на суплеса. Сигурно е много мъчно да използваш тази атрактивна хватка в тежка категория?
- Така е, суплесът беше моята коронна хватка. Бях я отработил до съвършенство и завоювах доста битки с нея. Сега да мога да съм на тепиха, отново ще разпределям суплеси, само че нашето време мина. Годините се натрупат и може единствено да си припомняме предишното. Хвърляне през гърди. С това станах прочут. Може би имах много здрави ръце. Но противниците ми постоянно чакаха да ги хвърля и трябваше да им оправдая упованията.
Източник:
Пазите ли вкъщи всичките си медали, които сте спечелили?
- О, да, при мен са! Всичките са тук! Няма на кого да ги давам. Гледам си ги, те ме връщат обратно в годините и ми напомнят времената на тепиха. Често се чуваме с моя огромен другар Боян Радев. Звъним си, интересуваме се един от различен. Знаете, нормалните неща за нашата възраст - питаме се по какъв начин са краката, по какъв начин е кръстът... Вече сме на такива години, че това са тематиките на диалог. Но си приказваме и за предишното ни на борци, несъмнено. С него какъв брой сме претърпяли... Винаги съм се вслушвал в препоръките му. Само да сме живи и здрави.
Случвало ли се е да сънувате някой от финалите Ви, да го преживявате още веднъж и още веднъж на сън?
- Често да Ви кажа, случвало се е доста пъти! Да, сънувал съм свои срещи, победи, финали... Лошото е, че като се събудя, аз съм в леглото, а не на тепиха. Цял живот сме в спорта и няма по какъв начин той да не ни липсва. Но съм благополучен, че хората ме помнят, че правят оценка постигнатото от мен. Ето, нощес ми звъня и Гриша Ганчев. Да си поговорим, да ме чуе по какъв начин съм.
Вярно ли е, че последния за момента Ваш подпис сте дали на филмовата звезда Жан-Клод ван Дам?
- Точно по този начин беше! Бяхме дружно на един рожден ден. Там ни срещнаха и му споделиха кой съм, какво съм постигнал в спорта. След това той видя албум с мои фотоси, с медалите. Той се впечатли от краката ми на фотосите. Поиска ми подпис, и аз му дадох. Взех си и за мен от него. Беше приятна среща. Този човек също е постигнал доста в своята кариера. Демонстрирахме си взаимно почитание.
Източник:
От 70 срещи от огромни шампионати, печелите 40 с туш! Това е нещо неповторимо! На международното състезание през 1973 година в Иран пък, постигате триумф във всички мачове с туш! Никой до този миг няма такова достижение...
- Да, по този начин беше. И то с помощта на суплеса, който доста ми помагаше да се оправям със противниците. Хубави неща ми припомняте, само че всичко беше поради безчет тренировки и разпределяне в залата от заран до вечер. Случайно започнах с битката. Имах един другар в учебно заведение - Милчо Димитров, викахме му Пушека. Той тренираше битка и един ден ме заведе в салона. Спомням си, че всички ми се смяха, тъй като стъпвах като в паници на тепиха. А към този момент бях на 16 години, бях висок, несъмнено съм бил и над 90 кг. Първите хватки ми ги сподели Иван Цолов, само че същински се хвана за мен Веселин Маринов. И по този начин попаднах в спорта.
Наистина ли Ванга Ви е предсказала края на Вашата кариера?
- Заведох при нея различен човек да му гледа. И я питах: " А на мен нещо ще ми кажеш ли? ". Само това ми сподели: " Сашо, тъгите ще ти минат май месец ". Първо си мислех, че няма да ме пуснат да вземам участие на европейското състезание, тъй като бях прекъснал да се състезавам три години. През това време бях треньор в клуба и помощник-треньор в националния тим. Но в един миг започнах още веднъж да упражнявам.
Как минава в този момент един Ваш ден и благополучен ли Сте, господин Томов?
- Щастлив съм! Животът си тече. Моят огромен приятел е кучето ми - Лъчо. Разхождаме се с него. Ето, в този момент приказвам с Вас по телефона, а той ме гледа в очите, и той участва в диалога ни. Благодаря Ви за вниманието към мен и поисквам на хората радостни празници. А на българската битка - още доста триумфи. Защото това си е наш спорт, в кръвта ни е. Бъдете здрави!
Източник:
Господин, Томов, присъствахте на церемонията по раздаването на годишните награди на Федерацията по битка. Получихте плакет за Вашата 75-годишнина. Със сигурност Ви е станало благо от този жест...
- Да, по този начин, беше хубаво. Благодаря за уважението и, че не съм пропуснат. Беше доста прелестно да се видя със сегашните борци и с тези от предишното, с които постигнахме толкоз доста триумфи. Всеки е поел по своя път, в разнообразни направления сме, само че това беше прекрасен мотив да се забележим и да си поговорим. Животът тече, а на нас ни останаха единствено спомените, тъй като от дълго време не сме на тепиха. Поговорих си и с треньора на класиците Сослан Фарниев, снимахме се дружно. Пожелах му триумф и през идната година.
Преди Олимпиадата в Париж самоуверено заявихте, че имаме късмет за златен орден. Познахте! Спечелихме даже два. Коментарът Ви за тази сполучлива година?
- Вярвах, че може да създадем нещо огромно на Олимпиадата и по този начин стана, за което съм доста благополучен. Гледах битките на Семен и Магомед по малкия екран, бях съпричастен с успехите им и същински ме зарадваха. Тези момчета се борят за България и би трябвало да ги почитаме. Доста години чакахме тези Олимпийски трофеи в двата стила - свободен и типичен. Дай Боже нещата да вървят и да реализираме още и още триумфи, тъй като битката постоянно е носила огромна популярност на нашата страна.
75 години! Кои са най-ценните моменти през живота Ви?
- Като състезател, те в действителност са доста. Всяка една купа, всеки един орден е скъп и си припомням с трогване за него. Всичко е реализирано с труд, труд и отново труд! С доста старания по време на тренировките и разпределяне по време на битките. Благодарен съм на всичките ми треньори, с които съм бил. На всички хора към мен, които със своята работа са съдействали за моите триумфи. Е, има и малко болежка, само че за някои неща по този начин е било писано...
Източник:
Сигурно говорите за това, че не успяхте да станете и Олимпийски първенец. Но триумфите Ви са толкоз доста и по този начин значими, че Вие сте същинска легенда на битката...
- Да, постоянно ме питат дали скърбя, че не станах Олимпийски първенец. Няма по какъв начин, само че не е, че не съм имал предпочитание или, че не съм дал задоволително. Точно противоположното. Така е било писано, в последна сметка. Нито съм се оправдавал в миналото, нито мога да върна времето обратно. Животът си тече. И би трябвало да сме удовлетворени, също така да сме признателни, на това, което сме постигнали.
Какво си спомняте от трите Ви финала на Олимпиада?
- За мен в никакъв случай не е имало значение кой какво ми споделя. Аз постоянно съм желал да стана Олимпийски първенец! На Олимпиадата през 1976-а година се случи по този начин, че изгубих една среща и трябваше непременно да надвия руснака. Много пъти към този момент го бях побеждавал, където го бях хванал. Не имах вяра, че по този начин ще се случи да изгубя от него. Помня тези финали. Но, както споделих, минало е и не може да върнем времето.
Вие сте били занаятчия на суплеса. Сигурно е много мъчно да използваш тази атрактивна хватка в тежка категория?
- Така е, суплесът беше моята коронна хватка. Бях я отработил до съвършенство и завоювах доста битки с нея. Сега да мога да съм на тепиха, отново ще разпределям суплеси, само че нашето време мина. Годините се натрупат и може единствено да си припомняме предишното. Хвърляне през гърди. С това станах прочут. Може би имах много здрави ръце. Но противниците ми постоянно чакаха да ги хвърля и трябваше да им оправдая упованията.
Източник:
Пазите ли вкъщи всичките си медали, които сте спечелили?
- О, да, при мен са! Всичките са тук! Няма на кого да ги давам. Гледам си ги, те ме връщат обратно в годините и ми напомнят времената на тепиха. Често се чуваме с моя огромен другар Боян Радев. Звъним си, интересуваме се един от различен. Знаете, нормалните неща за нашата възраст - питаме се по какъв начин са краката, по какъв начин е кръстът... Вече сме на такива години, че това са тематиките на диалог. Но си приказваме и за предишното ни на борци, несъмнено. С него какъв брой сме претърпяли... Винаги съм се вслушвал в препоръките му. Само да сме живи и здрави.
Случвало ли се е да сънувате някой от финалите Ви, да го преживявате още веднъж и още веднъж на сън?
- Често да Ви кажа, случвало се е доста пъти! Да, сънувал съм свои срещи, победи, финали... Лошото е, че като се събудя, аз съм в леглото, а не на тепиха. Цял живот сме в спорта и няма по какъв начин той да не ни липсва. Но съм благополучен, че хората ме помнят, че правят оценка постигнатото от мен. Ето, нощес ми звъня и Гриша Ганчев. Да си поговорим, да ме чуе по какъв начин съм.
Вярно ли е, че последния за момента Ваш подпис сте дали на филмовата звезда Жан-Клод ван Дам?
- Точно по този начин беше! Бяхме дружно на един рожден ден. Там ни срещнаха и му споделиха кой съм, какво съм постигнал в спорта. След това той видя албум с мои фотоси, с медалите. Той се впечатли от краката ми на фотосите. Поиска ми подпис, и аз му дадох. Взех си и за мен от него. Беше приятна среща. Този човек също е постигнал доста в своята кариера. Демонстрирахме си взаимно почитание.
Източник:
От 70 срещи от огромни шампионати, печелите 40 с туш! Това е нещо неповторимо! На международното състезание през 1973 година в Иран пък, постигате триумф във всички мачове с туш! Никой до този миг няма такова достижение...
- Да, по този начин беше. И то с помощта на суплеса, който доста ми помагаше да се оправям със противниците. Хубави неща ми припомняте, само че всичко беше поради безчет тренировки и разпределяне в залата от заран до вечер. Случайно започнах с битката. Имах един другар в учебно заведение - Милчо Димитров, викахме му Пушека. Той тренираше битка и един ден ме заведе в салона. Спомням си, че всички ми се смяха, тъй като стъпвах като в паници на тепиха. А към този момент бях на 16 години, бях висок, несъмнено съм бил и над 90 кг. Първите хватки ми ги сподели Иван Цолов, само че същински се хвана за мен Веселин Маринов. И по този начин попаднах в спорта.
Наистина ли Ванга Ви е предсказала края на Вашата кариера?
- Заведох при нея различен човек да му гледа. И я питах: " А на мен нещо ще ми кажеш ли? ". Само това ми сподели: " Сашо, тъгите ще ти минат май месец ". Първо си мислех, че няма да ме пуснат да вземам участие на европейското състезание, тъй като бях прекъснал да се състезавам три години. През това време бях треньор в клуба и помощник-треньор в националния тим. Но в един миг започнах още веднъж да упражнявам.
Как минава в този момент един Ваш ден и благополучен ли Сте, господин Томов?
- Щастлив съм! Животът си тече. Моят огромен приятел е кучето ми - Лъчо. Разхождаме се с него. Ето, в този момент приказвам с Вас по телефона, а той ме гледа в очите, и той участва в диалога ни. Благодаря Ви за вниманието към мен и поисквам на хората радостни празници. А на българската битка - още доста триумфи. Защото това си е наш спорт, в кръвта ни е. Бъдете здрави!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ