Истината за социализма и колко крива е носталгията по него.

Истината за социализма и какъв брой крива е носталгията по него. Били ли сте в някоя от Фейсбук групите вид „ Спомени от Народната република “? Там от няколко години насам прелива от фотоси на ухилени доячки в дочени рокли, рейсове „ Чавдар “, бодри митинги и ръбати бебешки колички.

Коментарите варират – от „ Бяхме шестата стопанска система “ до „ Живеехме оскъдно, само че почтено “.

Понякога двете изказвания шизофренно се преплитат, само че нищо. Не се схваща и дали сме били шести в света, или единствено в Съвет за икономическа взаимопомощ, както и какво пречи на носталгиците да живеят почтено и сега.

Посланието обаче е изрично: Живеехме по-добре ТОГАВА.

Отговорът от меме страниците най-сетне пристигна – фрагменти от прогнилия Запад, изпълнен с съвременна за времето си техника и красиви интериори.

За лукс нормално има майтапчийски надпис вид „ Хоремага в Мало Бучно приема нова партида тв приемници “ или „ Ресторантът в Хвалипръцково през 60-те “. “

Работнички се качват на самолета за Силистра “, пък на фотографията – каросерия от камион. Брилянтно!

Посланието и тук е изрично: хубаво, че е майтапът, че да си кажем истината за социализма и какъв брой крива е от време на време носталгията по него.

Истина, която става все по-наложително да си припомняме.
Защото носталгията е рисково тресавище, в което елементарно се затъва. Младостта пък с лекост маскира мизерията и недоимъка, които от дистанцията на времето като нищо могат даже да се обагрят в розово.

„ Бяхме небогати, но беше хубаво “, въздишат някои.

Не е неприятно, даже и посредством гаври, да се повтаря и потретва – няма нищо хубаво в това, че сме били небогати.

Не е било хубаво, че до момента в който рафтовете на западните магазини са преливали от стока, мнозина тук единствено са въздишали пред витрината на Корекома.

Или пък че до момента в който Иван и Георги са чакали за „ Лада “, Джон и Джордж към този момент са карали последните постижения на Ford и Volkswagen.

Но пък е хубаво, че в този момент имаме обществени мрежи и задоволително хора, които посредством тъничък комизъм развенчават легенди и митове за соца.

Прекрасно е, че се откриха хора да се бъзикат, че „ шестата стопанска система “ е употребила „ Работническо дело “ по три посоки – за четене, за готвене на яйца без тиган и за бърсане. И че страната строителка на язовири и АЕЦ-и е имала режим на тока.

Полезно е такива неща да се напомнят, в случай че и през мемета.

В противоположен случай захаросаната носталгия не среща никакъв отпор и ще ни удави.

Сериозно опълчване тя няма да срещне скоро, камо ли интервалът най-сетне да влезе в учебниците.

Така че добре че са меметата, че да си кажем истината.

Автор: Мануела Геренова, webcafe

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews