Добър самолет ли е МиГ-29
Истината за МиГ-29 е, че това в никакъв случай не е бил доста добър военен аероплан. При проектирането му на конструкторското бюро „ Микоян” е заложена задачата да създаде лек, на ниска цена и маневрен изтребител за отбрана на вътрешното въздушно пространство на Съюз на съветските социалистически републики.
Това става през 1969 година МиГ-29 е трябвало да се създава всеобщо и евтино.
Румен Радев: Лобистите завоюваха за изтребителите
Радев към Каракачанов: МиГ 29 не дават отговор на актуалните условия
Румен Радев изведе "Грипен " като най-изгоден вид за нови самолети
В същото време стартира и създаването Су-27. Тежък многоцелеви изтребител за налагане на въздушно предимство, който е трябвало да отговори на предизвикването на новите американски Ф-15.
От „ Сухой” основават един от най-хубавите бойни самолети правени в миналото , който до 90-те години на XX век може да се равнява във всяко едно отношение с американския Ф-15 и даже с по-новия Ф-16. След това, поради икономическата рецесия, съпътствала разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Су-27 стартира да изостава във връзка с въоръжението и електрониката си, както и опциите на радарната си система, от щатските аналози.
В момента това закъснение по отношение на последните модификации на Ф-15, Ф-16 и Ф-18 е изцяло наваксано и съветските машини като Су-27М, именуван още Су-35, даже имат предимство в някои връзки.
Не по този начин обаче стоят нещата с МиГ-29. По времето на Съюз на съветските социалистически републики конструкторските бюра „ Сухой” и „ Микоян” работят в жестока конкуренция. През 70-те години производителят на МиГ-овете има съществено преимущество, което се стреми да резервира.
Ето за какво от „ Микоян” се пробват да основат аероплан равносилен на Су-27, само че с по-ниска цена и по този начин да продължат да преобладават при поръчките на изтребители за руската войска.
Резултат е МиГ-29, който не е нито лек, нито на ниска цена, нито пестелив спрямо изтребителя на „ Сухой” . А в същото време отстъпва съществено като въоръжение и бойни благоприятни условия на Су-27.
Въпреки това, в плановата руска стопанска система, всеобщото произвеждане на новите самолети стартира както е било заложено.
По принцип МиГ-29 не е неприятен аероплан. Той има превъзходна аеродинамика и положителни бойни благоприятни условия при въздушни борби, когато съперникът е в зоната на видимост на водача.
В същото време обаче страда от съществени дефекти. Сред тях са доста дребен обсег на полета и лимитирано въоръжение поради ниския потребен товар, слаб радар, както и високата експлоатационна цена.
Най-очевидното ограничаване на МиГ-29 е обсегът на полета поради ниския потребен товар . При 4400 кг. потенциал на резервоара и липса на опция за презареждане във въздуха, обсегът на полета е стеснен до по-малко от 1500 км или към 2000 км в с спомагателни резервоари. На пръв взор това наподобява изцяло задоволително за размерите на България, само че в условия на действителна въздушна борба е доста малко.
Огромен проблем за самолета е и радарната система. Не единствено обсегът ѝ е дребен, само че екранът на радара е мощно стар и не може да пресъздаде добре картината на околната конюнктура. Това е сериозен минус даже при отработване на тактически сюжети, защото до водача доближава лимитирана потребна информация и той в огромна степен би трябвало да разчита на това, което вижда през стъклото на кабината. Предупредителната система за захващане от съперник също изостава надалеч от западните аналози, още по времето на Съюз на съветските социалистически републики.
Да не забравяме и цената. Експлоатацията на МиГ-29 е над два пъти по-скъпа от тази на шведския изтребител „ Грипен” да вземем за пример.
И по този начин стигаме до въпроса, за какво България се нуждае от нови самолети ? На пръв взор една ескадрила няма да промени кой знае какъв брой бойните благоприятни условия на българската войска.
Само че всяка година, в която потреблението на остарелите МиГ-ове продължава, значи освен повече разноски, само че и закъснение на водачите от сътрудниците им в другите страни. В даден миг може да се окаже, че купувайки нови самолети, българската войска няма да разполага с хора, които да летят с тях.
Това става през 1969 година МиГ-29 е трябвало да се създава всеобщо и евтино.
Румен Радев: Лобистите завоюваха за изтребителите
Радев към Каракачанов: МиГ 29 не дават отговор на актуалните условия
Румен Радев изведе "Грипен " като най-изгоден вид за нови самолети
В същото време стартира и създаването Су-27. Тежък многоцелеви изтребител за налагане на въздушно предимство, който е трябвало да отговори на предизвикването на новите американски Ф-15.
От „ Сухой” основават един от най-хубавите бойни самолети правени в миналото , който до 90-те години на XX век може да се равнява във всяко едно отношение с американския Ф-15 и даже с по-новия Ф-16. След това, поради икономическата рецесия, съпътствала разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Су-27 стартира да изостава във връзка с въоръжението и електрониката си, както и опциите на радарната си система, от щатските аналози.
В момента това закъснение по отношение на последните модификации на Ф-15, Ф-16 и Ф-18 е изцяло наваксано и съветските машини като Су-27М, именуван още Су-35, даже имат предимство в някои връзки.
Не по този начин обаче стоят нещата с МиГ-29. По времето на Съюз на съветските социалистически републики конструкторските бюра „ Сухой” и „ Микоян” работят в жестока конкуренция. През 70-те години производителят на МиГ-овете има съществено преимущество, което се стреми да резервира.
Ето за какво от „ Микоян” се пробват да основат аероплан равносилен на Су-27, само че с по-ниска цена и по този начин да продължат да преобладават при поръчките на изтребители за руската войска.
Резултат е МиГ-29, който не е нито лек, нито на ниска цена, нито пестелив спрямо изтребителя на „ Сухой” . А в същото време отстъпва съществено като въоръжение и бойни благоприятни условия на Су-27.
Въпреки това, в плановата руска стопанска система, всеобщото произвеждане на новите самолети стартира както е било заложено.
По принцип МиГ-29 не е неприятен аероплан. Той има превъзходна аеродинамика и положителни бойни благоприятни условия при въздушни борби, когато съперникът е в зоната на видимост на водача.
В същото време обаче страда от съществени дефекти. Сред тях са доста дребен обсег на полета и лимитирано въоръжение поради ниския потребен товар, слаб радар, както и високата експлоатационна цена.
Най-очевидното ограничаване на МиГ-29 е обсегът на полета поради ниския потребен товар . При 4400 кг. потенциал на резервоара и липса на опция за презареждане във въздуха, обсегът на полета е стеснен до по-малко от 1500 км или към 2000 км в с спомагателни резервоари. На пръв взор това наподобява изцяло задоволително за размерите на България, само че в условия на действителна въздушна борба е доста малко.
Огромен проблем за самолета е и радарната система. Не единствено обсегът ѝ е дребен, само че екранът на радара е мощно стар и не може да пресъздаде добре картината на околната конюнктура. Това е сериозен минус даже при отработване на тактически сюжети, защото до водача доближава лимитирана потребна информация и той в огромна степен би трябвало да разчита на това, което вижда през стъклото на кабината. Предупредителната система за захващане от съперник също изостава надалеч от западните аналози, още по времето на Съюз на съветските социалистически републики.
Да не забравяме и цената. Експлоатацията на МиГ-29 е над два пъти по-скъпа от тази на шведския изтребител „ Грипен” да вземем за пример.
И по този начин стигаме до въпроса, за какво България се нуждае от нови самолети ? На пръв взор една ескадрила няма да промени кой знае какъв брой бойните благоприятни условия на българската войска.
Само че всяка година, в която потреблението на остарелите МиГ-ове продължава, значи освен повече разноски, само че и закъснение на водачите от сътрудниците им в другите страни. В даден миг може да се окаже, че купувайки нови самолети, българската войска няма да разполага с хора, които да летят с тях.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ