Ето Как Дърво Изяде Колело! Това Наистина Ще Ви Изуми! Уникално Видео
Истината се споделя от в. „ Сиатъл Таймс “, които се срещат с действителния притежател на велосипеда.
Колелото е принадлежало на 8-годишно момче на име Дон Пуц, което е живяло на острова до 1992 г, написа dizzyriders.bg. През 1954 година татко му почива в пожар, оставяйки майка му сама с петте и деца, едното от които Дон. Хората от острова се събират с цел да оказват помощ на фамилията, като подаряват най-различни движимости, в това число и въпросния велосипед за дребния Дон.
„ Никога не ми е харесвало това колело, “ споделя той. „ Приличаше на трикока, само че с две гуми. Гумите му бяха плътни, а кормилото фино. “ Явно заради което Дон не е полагал особени грижи за байка – той го не помни в блатиста околност на острова и по този начин и не се връща да го вземе. През 1995 година обаче Дон се връща на Вашон, да посети сестра си, която го води на разходка до „ локалната забележителност “. „ Това е моето колело! “ са били първите му думи, като господин Пуц е бил изцяло уверен в това. „ Все още не изпитвам никакви усеща към него, а то самото няма такива, “ споделя той. „ Не считам, че към този момент е и мое. Оставих го преди години. Мисля, че в този момент го има дървото “.
В момента колелото на Дон (или на дървото, по-скоро) е локална атракция, като за жалост положението му се утежнява с времето, частично поради корозията, частично поради вандалските прояви на някой туристи, които смъкват съставни елементи за сувенири. Местните поданици се пробват да го запазят, като подменят откраднатото, само че става все по-трудно.
Как обаче колелото се е озовало там? Проф. Елизавет ван Волкенбург от катедра „ Биология “ на Вашингтонския университет има своя доктрина по въпроса. „ Колелото би било прекомерно тежко за младо дърво. По-вероятно е, когато растението е било по-възрастно, някой да го е увесил на него. “
Колелото е принадлежало на 8-годишно момче на име Дон Пуц, което е живяло на острова до 1992 г, написа dizzyriders.bg. През 1954 година татко му почива в пожар, оставяйки майка му сама с петте и деца, едното от които Дон. Хората от острова се събират с цел да оказват помощ на фамилията, като подаряват най-различни движимости, в това число и въпросния велосипед за дребния Дон.
„ Никога не ми е харесвало това колело, “ споделя той. „ Приличаше на трикока, само че с две гуми. Гумите му бяха плътни, а кормилото фино. “ Явно заради което Дон не е полагал особени грижи за байка – той го не помни в блатиста околност на острова и по този начин и не се връща да го вземе. През 1995 година обаче Дон се връща на Вашон, да посети сестра си, която го води на разходка до „ локалната забележителност “. „ Това е моето колело! “ са били първите му думи, като господин Пуц е бил изцяло уверен в това. „ Все още не изпитвам никакви усеща към него, а то самото няма такива, “ споделя той. „ Не считам, че към този момент е и мое. Оставих го преди години. Мисля, че в този момент го има дървото “.
В момента колелото на Дон (или на дървото, по-скоро) е локална атракция, като за жалост положението му се утежнява с времето, частично поради корозията, частично поради вандалските прояви на някой туристи, които смъкват съставни елементи за сувенири. Местните поданици се пробват да го запазят, като подменят откраднатото, само че става все по-трудно.
Как обаче колелото се е озовало там? Проф. Елизавет ван Волкенбург от катедра „ Биология “ на Вашингтонския университет има своя доктрина по въпроса. „ Колелото би било прекомерно тежко за младо дърво. По-вероятно е, когато растението е било по-възрастно, някой да го е увесил на него. “
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ