„Разпни го!“ - от Голгота до Facebook
Истината не крещи, а оцелява тиха, даже оплюта, до момента в който виковете от дълго време са заглъхнали
Голгота през днешния ден е цифрова, разпъването е с доноси, публикации и акции
В навечерието на Възкресение Христово, когато християнският свят официално отбелязва тържеството на живота над гибелта, наподобява подходящо да се запитаме, а тъкмо той ли през днешния ден тържествува. Истинската религия во Христе ли го изпълва или самодоволно двуличие, облечено в морални одежди? Носи ли със себе си Великден освен това от яйца, агнешко и козунаци?
Разпети петък е освен най-тъжният за откровено вярващите християни ден в годината. Той е и измежду най-поучителните за актуалните образовани хора, изключително в Европа и Америките. Тъй като в редица връзки сюжетът и режисурата към осъждането и приковаването на Исус към разпятието се виждат в разнообразни разновидности и преди тези премеждия, и до ден сегашен.
Без социално-психологически тясно обвързваните събития на Цветница и Разпети петък великият празник Възкресение би обеднял. Как е станало по този начин, че единствено за пет дни голям брой хора се оказват пределно улеснени вместо възторженото „ Осанна! “ (Спаси!) злобно крещят „ Разпни го! “? Приели " Кръвта Му да бъде върху нас и върху нашите деца! ".
В тази навалица преди две хиляди години няма чудовища, множеството са елементарни хора. Само дребен брой са внедрени от фарисеите от Синедриона, очакващи римският прокуратор Пилат Понтийски да не утвърди смъртната им присъда за Христос. Всички свещонослужители по света са добре подготвени да манипулират хора, на това се крепят религиите и поддържаните от тях властови елити.
Зад Исус няма даже групичка, предаден от Иуда, зарязан от всичките си възпитаници и почитатели от момента на залавянето Му. Всичките избягали, прецизират евангелистите Матей и Марк, загатват единствено Петър, който се спотайвал по-отдалеч. Същият, който преди този момент три пъти Го предал...
Пилат Понтийски три пъти пробва да избави почтено наказания. По негово искане локалното царче тетрархът на Галилея Ирод Антипа също преценя, че Той не е нарушител. Пред тълпата Пилат декларира: „ Изследвах пред вас и не открих у Този Човек никаква виновност от това, в каквото Го обвинявате; нито Ирод откри. Ето, нищо почтено за гибел. “ Но те се тръшкат: “Разпни го! “
Знаят, че Христос не е палач, апаш, осквернител или изменник. Но и не имат вяра, че правят зло като Го хулят, бият и оплюват. Даже мнозина от тях се усещат като пазители на реда, на традицията, на “правилните полезности ”. Включително бранят и търговците в храма, откъдето Той ги изгонил.
Имам право да освободя едного от наказаните, споделя Пилат с упованието, че тълпата въпреки всичко ще уточни Исус. Това изречение се оспорва, само че го има в Синайския кодекс и доста други антични ръкописи. Онези избират да помилва килъра Бараба... Техен човек е въпреки всичко, а Исус е непознат. Богохулец, твърди: „ Бог е за всички “, а не е единствено за тях богоизбраните.
Отрича и максимата „ Око за око и зъб за зъб “, предлага „ Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. “ „ Разпни го! “ подобен! Чрез внедрените сътрудници фарисеите са заразили тълпата с душевен вируси и тя не зачита истината, настървена да се наслаждения на мъчителната гибел на другия, на рисково непознатия.
На внушенията им за опасност, в действителност. И Пилат за тях е непознат, и той е опасност. Особено откакто си е измил ръцете! На този декор Христос мълчи, не се пази, не се оправдава. Без морална поза е, само че с персонална истина, незащитена от агитация. В тази тишина се съдържа силата, която трансформира Разпятието в Път. А Възкресението от просто набожен акт - в разкриване.
Което демонстрира, че в тълпата правдивост няма, че когато е единна, най-често бърка. Че твърдо увереното в своите добродетели болшинство, може да убие всяка истина. После и да умие кръвта от ръцете си. А същинската добродетел не крещи, а свети. Възкресението ни припомня, че тя неизбежно оцелява даже след разтягане, само че е истина и че отново се случва да я осъдят и разпънат.
Онази навалица е античен облик на това, което през днешния ден бихме нарекли секти, шайки на моралните прикрития. Онези, които завоалират страховете, гнева или упоритостите си с речник от добродетели. Които не работят съгласно вътрешна нравственос, а от потребност да наподобяват “правилни и сглобяеми ”.
Днес не носят копия, а хаштагове за преференциално позициониране пред целева публика. Такива не се замерват с камъни, а хвърлят “обществени позиции ”. Съвременната навалица е цифрова. Преместила се е онлайн да се бори „ против злото “. Хейти и разпъва във Фейсбук и Instagram. Но работи по същите закони: един вик, разпънат сред морална суматоха и обществено утвърждение.
Пак не се преследва истина, цели се заличаване. И още веднъж да се усещат от вярната страна на историята. Най-често зад тази примамка за заличаване - през днешния ден канцелиране - стои честен камуфлаж: “на страната на жертвата съм застанала, само че против несправедливостта и насилието ”, “имам нулева приемливост ”. Все кухи изречения, прикриващи острата потребност от врагове, от най-малко един.
С сходни техники и през днешния ден през обществените мрежи биват ръководени милиони млади и остарели. Зад тях обаче постоянно е скрита същата остаряла гнусота: боязън, завист, злоба, предпочитание за линч, потребност да се представиш за воин най-малко в нечии очи.
Хора, способни на всичко: да уволняват, „ анулират “ или тормозят. Важното е да могат да запушват устите на несъгласните, а те да крещят доста мощно, че са на страната на единствената истина и положителното.
Днес разпъването не е на хълма, а в мненията. Не с пирони, а с доноси, публикации, акции. Но механизмът е същият. Мимикрия, присъща на всяко живо създание. Също и на индивида изключително на оказалия се в навалица, тайфа фракция. Тълпата си избира жертва - в действителност и я внушават - морализира, вие от наслаждение. После не помни, в очакване на идната.
Мимикрията в границите на психоанализата може да работи като предпазен механизъм против вътрешен спор, само че и да служи като средство за самоидентификация. Често потребен, само че може да докара и до загуба на характерност, а тя да аргументи психически проблеми. Човек стопира да осъзнава личните си стремежи и желания, което води до вътрешни спорове.
Ефектът, реализиран благодарение на обществената мимикрия, е камуфлаж. Използва се за същата цел, както във военното дело. Освен слети с околния декор, ставаме шарени, трудноразличими. Когато следим други хора, огледалните неврони в мозъка ни се задействат и започваме да копираме дейностите им.
Сравнението сред моралния камуфлаж и вирусите не е единствено публицистична метафора. В логиката на психиката от дълго време е въведено понятието за душевен вируси – хрумвания, вярвания и модели на държание, които се популяризират от разум на разум, като болест, предизвиквайки прочувствени и поведенчески реакции, постоянно в ущърб на личността.
Както и вирусите, прикритията постоянно са невидими за „ имунната система “ на обществото и прикрито се популяризират. Заразни са изключително в цифрова среда. Както вирусите се приспособяват посредством мутирации, трансформира формата си по отношение на културните правила, речника на деня и новите платформи.
Често не наподобяват рискови преди да са нанесли вреди като разрушени репутации, връзки и човешки животи, освен това постоянно имат и утвърждението на „ публиката “. Моралните прикрития са характерни типове обществени вируси. Те нападат не тялото, а ценностната система, не нарушават физическото здраве, а публичното доверие и моралната изясненост.
Днес не приковават на разпятието, само че неолибералната инквизиция третира християнството като излишък от мракобесието. Разпятието е обидно, Евангелието - назадничав текст, а християнските празници се подменят със „ зимни тържества “.
Тълпите се сменят, само че крясъкът „ Разпни го! “ остава. Понякога ехти в амфитеатър, различен път – в обществена мрежа. Истинският съд през днешния ден отново не е в храма – а в мненията. Голгота е цифрова. А измежду нас постоянно има подготвени да се наредят измежду крещящите.
Автор:
труд.бг
Голгота през днешния ден е цифрова, разпъването е с доноси, публикации и акции
В навечерието на Възкресение Христово, когато християнският свят официално отбелязва тържеството на живота над гибелта, наподобява подходящо да се запитаме, а тъкмо той ли през днешния ден тържествува. Истинската религия во Христе ли го изпълва или самодоволно двуличие, облечено в морални одежди? Носи ли със себе си Великден освен това от яйца, агнешко и козунаци?
Разпети петък е освен най-тъжният за откровено вярващите християни ден в годината. Той е и измежду най-поучителните за актуалните образовани хора, изключително в Европа и Америките. Тъй като в редица връзки сюжетът и режисурата към осъждането и приковаването на Исус към разпятието се виждат в разнообразни разновидности и преди тези премеждия, и до ден сегашен.
Без социално-психологически тясно обвързваните събития на Цветница и Разпети петък великият празник Възкресение би обеднял. Как е станало по този начин, че единствено за пет дни голям брой хора се оказват пределно улеснени вместо възторженото „ Осанна! “ (Спаси!) злобно крещят „ Разпни го! “? Приели " Кръвта Му да бъде върху нас и върху нашите деца! ".
В тази навалица преди две хиляди години няма чудовища, множеството са елементарни хора. Само дребен брой са внедрени от фарисеите от Синедриона, очакващи римският прокуратор Пилат Понтийски да не утвърди смъртната им присъда за Христос. Всички свещонослужители по света са добре подготвени да манипулират хора, на това се крепят религиите и поддържаните от тях властови елити.
Зад Исус няма даже групичка, предаден от Иуда, зарязан от всичките си възпитаници и почитатели от момента на залавянето Му. Всичките избягали, прецизират евангелистите Матей и Марк, загатват единствено Петър, който се спотайвал по-отдалеч. Същият, който преди този момент три пъти Го предал...
Пилат Понтийски три пъти пробва да избави почтено наказания. По негово искане локалното царче тетрархът на Галилея Ирод Антипа също преценя, че Той не е нарушител. Пред тълпата Пилат декларира: „ Изследвах пред вас и не открих у Този Човек никаква виновност от това, в каквото Го обвинявате; нито Ирод откри. Ето, нищо почтено за гибел. “ Но те се тръшкат: “Разпни го! “
Знаят, че Христос не е палач, апаш, осквернител или изменник. Но и не имат вяра, че правят зло като Го хулят, бият и оплюват. Даже мнозина от тях се усещат като пазители на реда, на традицията, на “правилните полезности ”. Включително бранят и търговците в храма, откъдето Той ги изгонил.
Имам право да освободя едного от наказаните, споделя Пилат с упованието, че тълпата въпреки всичко ще уточни Исус. Това изречение се оспорва, само че го има в Синайския кодекс и доста други антични ръкописи. Онези избират да помилва килъра Бараба... Техен човек е въпреки всичко, а Исус е непознат. Богохулец, твърди: „ Бог е за всички “, а не е единствено за тях богоизбраните.
Отрича и максимата „ Око за око и зъб за зъб “, предлага „ Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. “ „ Разпни го! “ подобен! Чрез внедрените сътрудници фарисеите са заразили тълпата с душевен вируси и тя не зачита истината, настървена да се наслаждения на мъчителната гибел на другия, на рисково непознатия.
На внушенията им за опасност, в действителност. И Пилат за тях е непознат, и той е опасност. Особено откакто си е измил ръцете! На този декор Христос мълчи, не се пази, не се оправдава. Без морална поза е, само че с персонална истина, незащитена от агитация. В тази тишина се съдържа силата, която трансформира Разпятието в Път. А Възкресението от просто набожен акт - в разкриване.
Което демонстрира, че в тълпата правдивост няма, че когато е единна, най-често бърка. Че твърдо увереното в своите добродетели болшинство, може да убие всяка истина. После и да умие кръвта от ръцете си. А същинската добродетел не крещи, а свети. Възкресението ни припомня, че тя неизбежно оцелява даже след разтягане, само че е истина и че отново се случва да я осъдят и разпънат.
Онази навалица е античен облик на това, което през днешния ден бихме нарекли секти, шайки на моралните прикрития. Онези, които завоалират страховете, гнева или упоритостите си с речник от добродетели. Които не работят съгласно вътрешна нравственос, а от потребност да наподобяват “правилни и сглобяеми ”.
Днес не носят копия, а хаштагове за преференциално позициониране пред целева публика. Такива не се замерват с камъни, а хвърлят “обществени позиции ”. Съвременната навалица е цифрова. Преместила се е онлайн да се бори „ против злото “. Хейти и разпъва във Фейсбук и Instagram. Но работи по същите закони: един вик, разпънат сред морална суматоха и обществено утвърждение.
Пак не се преследва истина, цели се заличаване. И още веднъж да се усещат от вярната страна на историята. Най-често зад тази примамка за заличаване - през днешния ден канцелиране - стои честен камуфлаж: “на страната на жертвата съм застанала, само че против несправедливостта и насилието ”, “имам нулева приемливост ”. Все кухи изречения, прикриващи острата потребност от врагове, от най-малко един.
С сходни техники и през днешния ден през обществените мрежи биват ръководени милиони млади и остарели. Зад тях обаче постоянно е скрита същата остаряла гнусота: боязън, завист, злоба, предпочитание за линч, потребност да се представиш за воин най-малко в нечии очи.
Хора, способни на всичко: да уволняват, „ анулират “ или тормозят. Важното е да могат да запушват устите на несъгласните, а те да крещят доста мощно, че са на страната на единствената истина и положителното.
Днес разпъването не е на хълма, а в мненията. Не с пирони, а с доноси, публикации, акции. Но механизмът е същият. Мимикрия, присъща на всяко живо създание. Също и на индивида изключително на оказалия се в навалица, тайфа фракция. Тълпата си избира жертва - в действителност и я внушават - морализира, вие от наслаждение. После не помни, в очакване на идната.
Мимикрията в границите на психоанализата може да работи като предпазен механизъм против вътрешен спор, само че и да служи като средство за самоидентификация. Често потребен, само че може да докара и до загуба на характерност, а тя да аргументи психически проблеми. Човек стопира да осъзнава личните си стремежи и желания, което води до вътрешни спорове.
Ефектът, реализиран благодарение на обществената мимикрия, е камуфлаж. Използва се за същата цел, както във военното дело. Освен слети с околния декор, ставаме шарени, трудноразличими. Когато следим други хора, огледалните неврони в мозъка ни се задействат и започваме да копираме дейностите им.
Сравнението сред моралния камуфлаж и вирусите не е единствено публицистична метафора. В логиката на психиката от дълго време е въведено понятието за душевен вируси – хрумвания, вярвания и модели на държание, които се популяризират от разум на разум, като болест, предизвиквайки прочувствени и поведенчески реакции, постоянно в ущърб на личността.
Както и вирусите, прикритията постоянно са невидими за „ имунната система “ на обществото и прикрито се популяризират. Заразни са изключително в цифрова среда. Както вирусите се приспособяват посредством мутирации, трансформира формата си по отношение на културните правила, речника на деня и новите платформи.
Често не наподобяват рискови преди да са нанесли вреди като разрушени репутации, връзки и човешки животи, освен това постоянно имат и утвърждението на „ публиката “. Моралните прикрития са характерни типове обществени вируси. Те нападат не тялото, а ценностната система, не нарушават физическото здраве, а публичното доверие и моралната изясненост.
Днес не приковават на разпятието, само че неолибералната инквизиция третира християнството като излишък от мракобесието. Разпятието е обидно, Евангелието - назадничав текст, а християнските празници се подменят със „ зимни тържества “.
Тълпите се сменят, само че крясъкът „ Разпни го! “ остава. Понякога ехти в амфитеатър, различен път – в обществена мрежа. Истинският съд през днешния ден отново не е в храма – а в мненията. Голгота е цифрова. А измежду нас постоянно има подготвени да се наредят измежду крещящите.
Автор:
труд.бг
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ