- Истината, добрички ми Брута, е като светлината. Ти

" - Истината, добрички ми Брута, е като светлината. Ти знаеш ли за светлината?

....

Но има и различен тип светлина. Светлина, която запълва даже и най-тъмните кътчета. Това би трябвало да е. Защото, в случай че тази мета-светлина не съществуваше, по какъв начин щяхме да виждаме тъмнината?

...

— Така е и с истината — сподели Ворбис. — Има някои неща, които наподобяват като истината, които имат всички отличителни черти на истината, само че които не са същинската истина. Същинската истина от време на време би трябвало да бъде предпазена от лабиринт от неистини. "

" Малки Богове, Тери Пратчет

Този диалог се случва сред инквизитора Ворбис и послушника Брута, когато Брута открива, че мотивът за нападението над Ефеб, от страна на омнианците - убийството на духовник на Великия Бог Ом от ефебианците, в действителност май е инсценировка, а свещеникът е погубен от самата " Квизиция ", както я назовава Пратчет. Извън приликите с подтекста, в който живеем, думата ми ще е в действителност малко за истината и доста за вярата (друга тематика, към която се върти повествованието в книгата на сър Тери), заради и естеството на празниците, през които одеве минахме.

Миналата седмица бяха гласувани промени в Конституцията, които обществено бяха декларирани като ограничаване на пълномощията на Президентската институция. Фокусът падна върху основаването на лист от лица, които биха могли да бъдат назначавани от Президента за министър-председатели, в случаите, когато се изисква съставянето на служебно държавно управление, а точно: Председател на Народно събрание, Управител и подуправител на Българската национална банка (БНБ), Председател или зам.-председател на Сметната палата, Омбудсманът или негов заместник​. Оставям на страна въпроса за това дали някой от заемащите тези позиции носи подготовка, която го прави подобаващ за длъжностен министър председател, както и трогателното схващане, че тъкмо когато би трябвало, хората на тези позиции ще са от " нашите ", а не от тези, които са нездравословни. Също по този начин няма да разясня дали един човек би могъл да задава посока при 20-тина други министри, които ще са назначени със същото решение от Президента. Подобни размисли биха посочили, че за следващ път нужните промени бяха, в най-хубавия случай, недомислени и нескопосано ръководени. Нескопосано ръководени, защото оставиха в обществото чувството, че в действителност това, което се прави, е ориентирано само и единствено към ограничаване на тъкмо този президент, а не към реализиране на баланс на управляващите в българската политическа система. Нескопосано ръководени, защото най-важната смяна в действителност остана неразказана - Народното събрание към този момент няма да се разпуска, в случай че не успее да излъчи държавно управление, а ще действа до избора на ново такова и полагането на клетва от новите депутати. Така в действителност се резервира законен орган на взимане на решения и опция за надзор на активността на служебните държавни управления, което в действителност беше същинският проблем на функциониращите през последните 2 години четири служебни държавни управления. Проблем, който отвори пространство, в което да се разгърне не просто нездравословна за българските ползи политика, а и да се слагат основите на искрено разрушителни за тъканта на обществото ни настройки и процеси. Проблем, който няма да бъде решен само посредством ремонт на Конституцията, защото е обвързван с въпроса за истината и с въпроса за вярата.

Тези промени в Конституцията пристигнаха тъкмо сега, в който Румен Радев за следващ път направи две неща - първо наложи несъгласие върху изпращането на бракувани от Министерство на вътрешните работи, бронетранспортьори, а след това заплаши със съществени последствия, поради премахването на паметника на Съветската войска в София, приравнявайки го като знак до националния празник и Конституцията. В държанието на Румен Радев няма никаква изненада, само че прекомерно дълго той получаваше поддръжка и легитимация от съвсем всички елементи на българската политическа система. Поради това там, където Корнелия Нинова звучеше несъответстващо и реакционно, Румен Радев беше чуваем и допустим. Нека да напомним.

Радев беше определен заради класическото за българската политика късогледство и ситуационност. Селектиран като претендент в следващата за българската партийна система рецесия на водачество и за да се разгласи за политическа опция на " модела ГЕРБ ", Радев бе натрапен като допустим избор за съвсем всеки, който по една или друга причина искаше да провали, изглеждащата сигурна победа на ГЕРБ през 2016 година. Яхнал вълната на псевдонационализма, дружно с Каракачанов, Румен Радев направи тематиката за бежанците един от централните стълбове на своята акция. В обстановка, в която в България бяха регистрирани по малко от 10000 бежанци, Радев разгласи, че " В страната ни влизат млaди мигранти, без семействa. По време на обиколката ми в София има места, на които хората се притеснявaт да замръкнат, поради наличието на мигрантите " [1], в допълнение " нашествието на тези хора щяло да задълбочи демографската рецесия " [2] като ясно съобщи, че е за анулация на Дъблинското съглашение, срещу България да получава пари за бежанци от Европейски Съюз и затваряне на границите на страната. Нали помните тази работа с истината?! Докато патриоти, социалисти и Радев създаваха чувството за неустановеност, в действителност неприятните се оказаха тези от Европейски Съюз, които желаеха да накарат България принудително да одобри милиони бежанци, като заплашат устоите на българщината. " Зaплaшени сме дa стaнем буфернa зона нa Европa " [3], сподели Радев и съумя да обвърже в едно тематиката за неналичието на сигурност, опасността за корените и живота на българина, с битуващите от десетилетие легенди за Европа, която гледа на България като на второкласен страна и чиито ползи подценява непрекъснато. Защо това е значимо ли? Защото създавайки тази основа, Радев реши да каже и нещо друго - европейските глобите против Русия би трябвало да се отстранен (теза, която изрази и Цецка Цачева), а присъединението на Крим към Русия е целесъобразно, защото дава отговор на правилото за " правото за самопределение ". Та, какъв брой да е изненада това Радево: " Крим е съветски. "

Тази акция ни сподели - всичко, което имаше да се знае за това, в какво има вяра Румен Радев, още преди да е заел поста на държавен глава. От там насетне беше въпрос на изобретяване на " същинската истина ", която да не се спънка на тривиалната и най-много да заобикаля въпроса за българския народен интерес и най-много за българската национална сигурност.

За да заобиколи обвиняванията към себе си, Радев избра за първото си посещаване Европейски Съюз, където изиска помощ за защита на българската граница, а и от мненията на Жан Клод Юнкер се подразбра, и анулация на глобите против Русия. Малко по-късно през годината в изявление за Евронюз, мотив за което е визитата на Радев на 53-та Мюнхенска конференция по сигурността, изрично изяснява, че " глобите против Русия не оказват помощ, единствено вредят ", като за малко не помни, че Крим е съветски, казвайки: " Ясно е, че анексията на Крим е нарушаване на интернационалното право и България поддържа твърдо всички правила на интернационалното право. Големият въпрос в този момент е какъв брой дълго Европа ще стои разграничена от наказания, които подкопават доверието - 5, 10, 50 години? " [4]. Тази про-европейска версия на президента обаче не трае дълго, като през октомври 2017, след срещата си с полския президент, за следващ път декларира " Санкциите на Европейски Съюз против Русия са в ущърб на икономическото развиване ", като тук някъде стартира и изобретяването на " същинската истина " - " в вероятност би трябвало да се търсят решения, които да водят към резистентен мир с всички вероятни средства на дипломацията " [5]. В услуга и в името на този по този начин лелеян " мир ", остана неразбираем и неразгледан въпросът за това по какъв начин българската национална сигурност - енергийна, военна и осведомителна и така нататък следва да се приготви, за модерните провокации, в това число тези свързани с рецесията (по това време, към момента не публична военна инвазия) в Украйна.

Като длъжностен министър на защитата в държавното управление на Георги Близнашки (2014 година), Велизар Шаламанов стартира създаването на Национална стратегия " България в НАТО и Европейската защита 2020 ", част от която имаше текстове, свързани с оценката на средата за сигурност. Като част от тази оценка се споделя, че България е в " осведомителна, хибридна война с Русия ", което в действителност е част от по-голямата оценка, направена от публични документи на НАТО, по това време - че има " риск за сигурността на България и Алианса " и опасност, надлежно за нашата сигурност. Разразили се обществен скандал, в който самият министър председател Близнашки изиска евакуиране на документа и неговото преразглеждане. Какво е тук някаква тривиална истина, споделена от специалисти по сигурността, когато ние имаме разполагаем " светлината " на свещта, с която да озарим " същинската истина ", че опасност няма и ние се стремим към мир. Няма изненада тогава, че в актуализацията на Стратегията за национална сигурност (приета 2011 г.), гласувана от Народно събрание през 2018-та година, думичките Руска федерация се заобикалят непременно. Вместо това, с цел да не наподобява тя несъответстващо (вероятно особено поради нашите съдружници и партньори) в нея бе вкарано изречението: " Кризата в Украйна и противозаконното анексиране на Кримския полуостров водят до трайно нарушение на геостратегическия и военния баланс в района на Черно море ". Очевидна е неналичието на оценка дали това въпреки всичко е източник на опасност и какво равнище на опасност е допустимо да се получи. Какво е направил Върховният главнокомандващ, с цел да приготви България за вероятната смяна на геостратегически и военния баланс, е главен въпрос - като се изключи че се противопоставяше интензивно на закупуването на самолети за потребностите на българските военновъздушни сили, де? Всичко това, до момента в който заявяваше, че " проблемите на армията могат да бъда решавани единствено когато приказваме истината и когато обсъждаме и решаваме действителните проблеми на армията " и " че се е стигнало до днешното положение на армията, тъкмо поради дългогодишното произвеждане на " розови отчети ", които замитат проблемите " [6].

Такива бяха и посланията, с които Радев върна решението за изпращане на бронирана техника от Министерство на вътрешните работи като помощ за Украйна, защото народните представители " не са били задоволително осведомени с съответните параметри на дарението, което ги слага в неспособност обективно да преценяват дали предоставяната техника е с отпаднала нужда ". Министерство на вътрешните работи имало и военно-временни задания, и те не били взети поради, споделя Президентът. Тези претекстове, несъмнено, не показват " тривиалната истина ", а точно дали въпросната техника въобще може да извършва изброените от Радев задания, само че то няма и потребност. Нали помните - задачата е да се освети " същинската истина ", а точно: " Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските жители следва да бъдат първокачествен приоритет. " Няма по какъв начин да заобиколя обстоятелството, че при добра подготовка на това решение, нужната връзка от страна на министерствата и депутатите, сходни претекстове, надали щяха да носят каквато и да е светлина!

Така комбинацията от несигурни политици, конюнктурни и ситуационни конфликти и ползи и неналичието на дълготрайна политическа визия (тук трябваше да плуват яхти, а не военни кораби, по Бойко Борисов), освен легитимираха Румен Радев, като герой за правдивост и опция на ръководството, само че и разшириха обсега и въздействието на посланието, когато " непредвиденото " се случи и войските на Руската федерация нахлуха в Украйна. Посланието към този момент не беше ненадейно - " Крим е съветски ", това не е война, а " специфична военна интервенция ", " Украйна упорства да води тази война ", ние не би трябвало да оказваме помощ, защото всяка помощ е удължение на войната, а Радев желае мир. А, да... същинската истина е, че Руската федерация не е опасност за България и ние би трябвало да запазим това положение, като резервираме и неутралитет във връзка с войната. Нищо, че в това време същата тази федерация, едностранно ни е спряла доставките на газ и ни е оповестила за " неприятелска страна ". Тази истина бе защитавана от Радев и неговите представители през поредност от информационни послания: 1. Русия като наша освободителка - " 3 март е алената линия на нашето самообладание. Днес споделяме " не " на подмяната и свадите, посредством които се прокарва план за отвличане на Конституцията " [7]; 2. Паметта - " Народното придвижване няма да допусне 3 март да бъде премахнат, националната ни памет - изтрита, а българската държавност - разградена " ; " В момента е в ход нападателно нахлуване против държавността, историята и паметта " ; " Варварското заличаване на монументи не е единствено е опит за изтриване на историята, само че изостря мощно публичното опълчване. " 3. Държавността, която би трябвало да бъде съхранена, най-добре с превръщането на България в президентска република, несъмнено.

Така " магията " бе подхранвана: " Магията й действаше по противоположния метод. Какво беше господ? Фокусирана религия. Ако хората имат вяра, богът стартира да пораства. Отначало едва, само че в случай че блатото учеше на нещо, то бе самообладание. Всичко би могло да стане обект на религия. Шепа пера, вързани с алена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки... всичко. Защото, когато всичко, което хората имат, в реалност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде съвсем всичко. След това го храниш, обграждаш го с внимание, както квачка се грижи за пиленцата си, и даваш опция на силата му да нараства лека-полека. А когато узрее моментът — отваряш пътя... в противоположната посока ", написа Тери Пратчет в своята книга " Вещици в чужбина ".

Така " войната ", за редица хора се оказва " мир ", историята на взаимозависимост и оскърбление -освобождение, а общоприети обстоятелства - просто тълкования. Улисани в страховете си, насъсквани против бежанците, огромна част българите бяха уверени да повярват, че човешкият живот няма полезност, в случай че той не е от нашите индивиди - спомнете си, реакцията на една част от обществото и политическите партии (специфично " Възраждане " и БСП) против помощите за украински бежанци. Загубени в сегашното и изправени пред неразбираема вероятност, техните погледи са вперени в предишното. Изправени пред неналичието на политическа непоклатимост и доверие в институциите на държавността, на тях им беше препоръчана носталгия към един отминал и към този момент разгласен за незаконен режим, натрапен с оръжието на същата тази войска, чийто монумент, Радев брани. Тук би трябвало да се каже ясно... това не е монумент. Това е олтар на тази " религия ", която Радев и сходните му се пробват да отгледат. Обект за поклонение, което да храни, обкръжава с внимание, с цел да пораства силата й!

Добрата вест е, че изправена пред конфликт, тази " религия " се разколебава. На Румен Радев и неговите бълнувания за мир, Зеленски опълчи елементарното, само че съдържателно - ние се борим за живота и свободата си! Нужно е българските политици да стартират тази война за сърцата и мозъците на българските жители, които да свиват пространството за поддържане на горния роман и да дават от ден на ден учредения да върнем вярата в полезности като свободата и човешкият живот.

Очевидно вярата в " разказите " на Радев се подхранва прекомерно дълго. Очевидно това се ускорява от вакуума, който срещаше до неотдавна измежду българския политически и интелектуален хайлайф, явно е, че крайната цел е да се изчака моментът да узрее. На това би трябвало да се постави край. Ограниченията, с които започнах, са положително начало, само че отговорът не може да бъде единствено институционален. Стратегията за национална сигурност изтече през 2020 година. Сега е извънредно добър миг да се сложи началото на нов, изчерпателен и осведомен разбор на провокациите пред българската национална сигурност, както и на визия и проект за тяхното превъзмогване, който не може да минава само през диалога за военната помощ за Украйна.

Сега е извънредно добър миг да затворим несъгласието по отношение на предходния комунистически режим (вече разгласен за незаконен, да напомним) и да изчерпим силите на различния " персоналния " роман, който твърди, че от време на време там е било по-добре, и да си кажем, че става дума освен за справедлива или субективна памет, а за ценностна оценка на това, кои сме ние и какви хора желаеме да бъдем. Само по този начин ще стане ясно, че борбата, която се води, не е за самия Радев, нито за президентската институция, а за това в какво имаме вяра! За Радев е ясно, другите са ми значими!

  " ", 23.10.2016

  "? " - 26.10.2016

Пак там

  " " - 17.02.2017

 - 12.01.2017

 - 21.05.2017

 - 19.08.2023