Испанският защитник на ЦСКА-София Раул Албентоса застана пред камерата на

Испанският бранител на ЦСКА-София Раул Албентоса застана пред камерата на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. " Червените " направиха огромна селекция през лятото, само че единствено бранителят от новите футболисти се наложи като безалтернативен титуляр още от първия си мач. Работата му е да брани „ алената “ врата, само че постоянно бележи и голове. Един от тях беше в дербито против Левски, когато ЦСКА-София се подвигна от пепелта и в последните минути стигна до 2:2. Подобни голове нормално канонизират футболисти в сърцата на почитателите. Албентоса се е разписвал и против клуб №1 в историята Реал. Обиколил е много клубове в родината си, играл е малко и в Англия. А в този момент съставът на ЦСКА-София стартира с него.

- Раул, смятате ли, че българите са расисти?
- Не. В никакъв случай. Мисля, че за жалост сходни неща се случват във всички страни по света.
Вярвам, че такова държание е срамно и би трябвало да се санкционира. Това е моето мнение. Хора от всички страни в света към този момент вървят да работят отвън родината си, с цел да изкарват прехраната си и тази на фамилията си. Аз като испанец съм пристигнал в България, а има българи, които отиват на работа в Испания или в друга страна. Трябва да се почитаме.
- Сигурно сте гледал дуела България - Англия. Толкова ли е слаб нашият тим?

- Беше неприятно. Имам съотборници, които играят в националния отбор… Знам какво е. Случвало ми се е и на мен да преглътна подобен противен резултат. Винаги е тежко. Този път ми беше мъчително за съотборниците ми, че трябваше да преживеят това 0:6. Българският шампионат никога не е толкоз слаб, с цел да има такава разлика в резултатите на националния тим. Трябва да се работи повече и съм уверен, че това няма да се повтори.

- Нека към този момент да поговорим за ЦСКА. Вие сте единственият от новите чужденци, който незабавно се наложи като титуляр. Допада ли ви българското състезание?

- Да, харесва ми. Чувствам се в свои води. Представянето ми съгласно мен е положително. В предходния ми тим не бях благополучен, само че тук всичко е наред. За да можеш напълно да се посветиш на футбола и да имаш триумф, би трябвало да си удовлетворен и всичко да ти е наред на 100 %. Добрите условия и спокойствието ще ми оказват помощ да реализира още по-добри резултати в работата ми.

- Очаквахте ли толкоз бързо да се наложите в тима?

- Ясно е, че има съотборници, които също желаят това титулярно място. Важното съгласно мен е да има почитание сред всички в тима, към треньорите и техните решения. Факт е, че идването ми тук беше с вярата да имам опция да се изявя, тъй като мога да дам доста. Аз съм експерт, работя с обич към играта. Обичам футбола и го пребивавам с доста пристрастеност. Имах потребност да видя доверие насреща, с цел да дойда и да покажа на какво съм кадърен.

- Досега ЦСКА не се показва изцяло съгласно упованията. Какво пречи на тима?
- Много са факторите. Трябва да се уцелят играчите, които са в най-хубава форма и те да са титуляри. Имаме доста нови футболисти от разнообразни страни, които би трябвало да свикнат с тима, а за това е нужно време. Сега идва една серия от мачове, в които би трябвало да дадем всичко от себе си и да вземем трите точки във всяка среща.
@@@

- Вече имате трети старши треньор за сезона. Случвало ли се е и преди в кариерата ви сходно нещо?

- (Смее се) Да, случвало ми се е. Два пъти. Последния сезон, в който играх в Депортиво (Ла Коруня). И там за един сезон треньорите бяха заменени три пъти. Не знаех, че тук наставниците са били трима, тъй като аз пристигнах при Люпко Петрович и в този момент е Милош Крушчич. Не знам кой е бил преди този момент.

- Проблем ли са треньорските смени за вас, футболистите?

- В началото е мъчно. Всеки треньор има своята футболна философия. Тук обаче смяната не беше радикална, тъй като той беше нашият втори треньор при Люпко и към 60-70-80 % нещата са същите, с дребни промени в някои елементи.

- Люпко Петрович опитваше разнообразни разновидности на отбраната, само че вие постоянно бяхте титуляр. С кого ви е най-лесно да играете?

- Честно казано играя с всички, тъй като те са положителни играчи и ми разрешават да им давам препоръки. Все отново от доста години съм в професионалния футбол. Хора, които се вслушват в насоките, които им дава техен съотборник демонстрира, че те са класни футболисти и тъкмо по тази причина съм доста удовлетворен от тях. Все отново имам опит в доста шампионати на Стария континент.

- Кой е най-хубавият ви другар в тима?

- Практически другарувам с всички. Има някои разлики в традициите сред нас. Португалци, българи, бразилци… Нормално е да сме разнообразни. В самото начало се разбирах най-вече с Диего Фабрини. Все отново италианците са най-близко до нас, испанците. Аз обаче съм екстровертен темперамент и обичам да се развличам, да се майтапя. Приятел съм и се разбирам доста добре с всички - Евандро, Али Соу, Томи Юрич, който пристигна неотдавна, Вив Саломон-Отабор, ще изредя и всички португалци, които ми оказват помощ в действителност доста - Пинто, Нуно… Ако продължаваме по този начин, ще кажа имената на целия тим.

- Имате ли проблем с езиковата преграда? Научихте ли най-малко малко български?

- Да. Знам към този момент някои думи. Продължавам да изучавам. В доста положителни връзки съм с българите в тима. Петър Занев, Кристиян Малинов… Малинов е неповторим футболист. С Пламен Гълъбов, Иван Турицов… С всички общо взето. Не обичам да бъда другар единствено с един или двама от съотборниците ми. Защото не е добре да се основават такива групи. Важното е тимът да върви напред. Трябва всички да си приказват и да дружат с всички. Да се опитваме да споделяме културата на страните ни с другите съотборници от Португалия, Бразилия, Африка… Доволен съм от сплотеността на тима.

- При какви достижения на ЦСКА ще сте удовлетворен в края на сезона?

- Спечелване на шампионата. За мен това е най-високата цел за този сезон. Дойдох с упованието да играем в груповата фаза на Лига Европа и тогава това беше оптималната цел. Не беше допустимо. Сега желая да спечелим шампионата. Знам, че изоставаме с много точки, само че всяко състезание е тичане на дълго разстояние, а не спринт. Трябва да имаме мощна душeвност и конфигурация за победа. Продължаваме напред в борба за шампионата и за Купата на България и ще се опитаме да спечелим и двете.

@@@

- Вече играхте и против Лудогорец, и против Левски. Какво мислите за двата тима съществени съперници?

- Те са на същото равнище като нас. Нито по-добри, нито по-слаби от нас. Мачовете при такива изравнени сили се вземат решение от дребни елементи. Завършихме наедно и в двата дуела, само че в нито един миг не бяхме по-слаби от противника ни. Това, че сме четвърти, се дължи по-скоро на наши неточности против тимове от долната половина на класирането. Там е казусът ни към този момент. Всичко останало е добре и нито Левски, нито Лудогорец са по-добри от нас.

- Вкарахте значим изравнителен гол в огромното дерби с Левски. Това промени ли отношението на почитателите към вас? Такива попадения вършат футболистите герои.

- Да. Никой не помни това дали си играл устойчиво във всички мачове и дали си вкарал четири гола за сезона. Всеки помни попадението, което си отбелязал против Левски. Веднага усетих положително отношение от страна на почитателите. Това ми дава повече доверие в силите ми и в идващите мачове ще се стремя да бъда още по-добър. Настина съм очарован от метода, по който те пътуват с нас, когато гостуваме и ни поддържат. Харесва ми доста.

- Бихте ли описали гола през вашите очи? Падна една минута преди края на постоянното време.

- Знаех какъв брой е значим този мач. Приятели и сътрудници от Испания ме бяха предизвестили, че това е дуел, в който е значимо да вкарам и че ми е време най-сетне да се разпиша и без значение, че съм бранител не е неприятно да имам по 3-4 гола на сезон. Казаха ми: „ Това е твоят мач. “ Излязох за мача с огромно доверие в личните ми сили. С ясната концепция да оказвам помощ на тима си и да се включа, в случай че има статично състояние. Бях сигурен, че това е моята опция и се възползвах от нея.

- Вярно ли е, че преди ЦСКА сте имал оферта от Левски?

- Да.

- А за какво отказахте?

- Имах няколко оферти. Когато прекъснах контракта си в Испания, започнах да преглеждам предложения. Имаше такива от тимове от втора дивизия на Испания, интерес и от първа лига, а отвън Испания имаше няколко от разнообразни страни. В края на краищата обаче аз желаех да отида някъде, където да съм чувал за този тим, да знам историята на клуба. Такъв беше казусът с ЦСКА, тъй като знаех за този тим и ми хареса концепцията да дойда. Това, че отхвърлих на Левски, не е, тъй като е по-добър или по-лош вид или тъй като ми е предложил повече или по-малко. Просто не бях чувал за този тим. Имаше и други клубове, които ми бяха предложили, само че аз не знаех нищо за тях. Например хърватският Осиек – безусловно чужд за мен. Също и представителят на Украйна в Лига Европа Зоря – не бях чувал за тях. Дори и да ми бяха предложили повече пари, отново не бих отишъл там, тъй като не желаех да подпиша с тим, който не е прочут на необятната аудитория. Исках да отида на място, където да се усещам сигурен. Дойдох в ЦСКА, тъй като почувствах тъкмо това.

@@@

- Защо ЦСКА има проблеми, когато играе отвън София? Това се появи и в европейските шампионати, и в българското състезание.

- Не знам. Това в действителност е нещо, което не е в моите пълномощия. Това може би е въпрос за треньорите и те би трябвало да решат този проблем. Ако би трябвало да дам мнението си, мисля че бихме могли да бъдем малко по-агресивни. Това обаче би трябвало да е премерено и постоянно да си пазим гърба, с цел да не ни вкарат гол. Откакто съм в тима, действително сме изгубили единствено един мач. Предпоследната ни среща като посетител. Трудно ни е още, само че трябваше да свикнем и да се пригодим, да влезем във форма. Имаме играчи, които дълго време не бяха играли. Аз да вземем за пример преди този момент бях прекарал пет месеца, без да играя. Мисля, че в този момент нещата ще потръгнат и ще вървим напред.

- ЦСКА е вторият ви тим в чужбина след Дарби Каунти. Защо не ви се получиха нещата в британския футбол?

- Бях благополучен в Испания. Отидох малко преждевременно, тъй като желаех да опитвам да играя в Англия. Предложиха ми неповторим контракт, който беше в действителност неочакван за възрастта ми тогава. А преди този момент бях играл в трета дивизия в Испания и по време на подписването на контракта - във Сегунда. И внезапно трябваше да мина в тима, който водеше класирането във втора лига на Англия. Отидох с голямо предпочитание, само че остана камъчето в обувката, че не съумях да играя в първа дивизия в Испания. Заради това не отидох в Англия с цялостната убеденост и това, че бях на 90 %, ми повлия. Повлия ми и това, че жена ми тъкмо тогава беше бременна с първото ни дете. Беше малко мъчно, тъй като тя трябваше да се върне в Испания, тъй като искаше да роди там. Прекарах доста тежки месеци. На всичкото от горната страна още през първата седмица след идването ми получих контузия в гърба. Дотогава не се бях контузвал в никакъв случай, а тогава контузията беше много сериозна и ми трябваше много време, с цел да се възстановя. Това е може би единственото камъче в обувката за цялата ми кариера. Искаше ми се да отида в Англия и да побеждавам и хората да видят кой е Раул Албентоса. За страдание не съумях.

- След като сте играл в Англия и Испания, двете най-големи шампионати сега, да дойдете в България не е ли крачка обратно?

- Не е крачка обратно. Понякога човек има потребност в кариерата си от такива моменти, в които да откри самия себе си. Да си върне детската наслада от футболната игра. България и ЦСКА ми дадоха тази опция да усещам още веднъж същински пристрастеността и любовта към футбола. Сега при мен е тъкмо по този начин и съм благополучен. Не знам какъв брой време ще остана. Година, две, три, до края на кариерата ми или още на следващия ден ще би трябвало да си отида. Не знам. Във футбола човек в никакъв случай не знае. Искам да се насладя на момента и да съм благополучен. В никакъв случай не е крачка обратно, а даже мисля, че би могло да се окаже, че съм направил доста крачки напред.

- Знаехте ли нещо за ЦСКА преди да получите офертата?

- Да. Определено. Бях следил малко кариерата на Любо Пенев, тъй като съм от Валенсия и той играеше в тима ни. Тогава бях доста мъничък, само че си припомням прелестно тези години. Преди да се върне тук в ЦСКА, Любо водеше втория тим на Валенсия. Така че наблюдавах кариерата му, а също така ЦСКА беше взел участие в евротурнирите и познавах клуба. Не знаех нищо за София и не бях идвал в никакъв случай в България. Не бях стъпвал нито на стадиона на ЦСКА, нито на подготвителната база. Доволен съм. Щастлив съм. Това е най-важното. Искам да е по този начин всеки ден.

- Какви бяха усещанията ви от българския футбол изобщо преди да дойдете? Освен Любо Пенев, познавате ли и други огромни български звезди?

- Стоичков. Той беше кумир на брат ми. Брат ми е 7 години по-голям от мен и е почитател на Барса. И аз си припомням Стоичков.

- Имате гол против Реал (Мадрид). Може ли да ни разкажете за него, по кое време и по какъв начин се случи?

- Да. Беше в мача Малага – Реал. Отборът ни се опитваше да заеме допустимо най-високата позиция в класирането и най-после станахме осми. Вече бяхме надалеч от зоната на изпадащите и имахме в действителност доста добър тим. Целият град ни поддържаше. Имам в действителност доста благи мемоари от там. В този мач Реал към момента имаше предполагаем късмет за първото място. Кристиано Роналдо ни вкара гол от засада. След това можеше да се разпише още един път от дузпа, само че нашият вратар Камени избави. Стана съвсем в края на мача, оставаха 10-15 минути. Когато човек има религия в себе си и не се предава, се случват чудеса. Възползвах се от опцията и вкарах, и този гол ще се помни. Точно както тук в България хората помнят гола ми против Левски, по този начин и моят гол против Реал към момента се помни в Испания.

- Първият ви мач в испанското състезание е баското дерби сред Ейбар и Реал Сосиедад. Спечелихте с 1:0, носейки екипа на Ейбар. Какво е възприятието да сте част от може би най-силното състезание в света?

- Не мога да го опиша с думи. Дори и в най-смелите си фантазии не бях виждал този миг. Когато отидох в Ейбар, тимът по-скоро се бореше да се избави, в сравнение с да влиза в първа дивизия. Направихме нещо, което до тогава никой не беше правил. Ейбар е в действителност дребен град и с доста малко пари за спорт. Влязохме в първа дивизия. Дойде първия мач, а аз таман се бях оженил за брачната половинка ми. Малко преди началото на Ла Лига се бях върнал от медения ни месец и това ме бе подготвило в действителност добре за шампионата. Спомням си този мач все едно беше през вчерашния ден. Страхотен гол от фаул на Хави Лара. И по този начин победихме единия от двата гранда на страната на баските. Тогава Ейбар беше най-малкият от тимовете в региона. Сега към този момент имат и Алавес. Наистина прелестен спомен.

- Как започнахте с футбола?

- Много играехме в учебно заведение. Баща ми беше колоездач. Никой у дома не беше играл футбол. Брат ми се занимаваше с таекуондо. Бойните спортове му бяха пристрастеност. А пък аз все трябваше да играя футбол с деца, по-големи от мен. Много ми харесваше. Когато бях на 6 или на 7 години, помолих татко ми да ме запише в някой клуб. Отидохме в тима на моя град. В началото не ме взеха, тъй като не бяха сигурни. Наложи се татко ми да беседва с негов прочут в клуба и тогава към този момент ме привлякоха и започнах. Винаги играех с деца, които бяха по-големи от мен. Винаги. Клубът се споделяше Сира, също както и градчето ни. Обичам първия ми клуб. Дори през петте месеца преди да дойда в ЦСКА, ме одобриха там и ми разрешиха да упражнявам, с цел да подкрепям форма. Благодарен съм им.

- Тренирал ли сте и други спортове? С вашия растеж бихте могли да бъдете волейболист, баскетболист, където Испания е също доста мощна.

- Да. Много обичам баскетбола. НБА ми е пристрастеност. Дори отидох да виждам един от финалите на НБА. Когато бях дребен, ходех на футбол, плуване и доста обичах да играя на баскетбол с другари, без да съм в някакъв тим. Тогава татко ми ми сподели: „ Сине, би трябвало да избереш един от спортовете, тъй като човек не може да прави всичко, което желае. “ Ходех на плуване и треньорът искаше да се състезавам. Един треньор по баскетбол пристигна до дома ни да моли родителите ми да ме запишат в тима му. Но постоянно най-голямата ми пристрастеност е и си остава футболът. Още като дете, ходех да пъдя топките, когато тимът на огромния ми брат имаше мач. Даваха ми 100 песети от старите пари или почти едно евро. Топката излизаше от терена и аз тичах след нея, взимах я и я връщах. Правех го с огромно предпочитание дълги години и с трогване си спомнях тези дни, в които се роди любовта ми към футбола.

- Винаги ли сте бил бранител?
- Да. Така се получава, когато си дребен, само че си много наедрял за възрастта си. Може и да не си доста по-бавен от останалите деца, само че тъй като си по-едър и мощен и незабавно попадаш на мушката на треньорите, а те нормално споделят: „ Ти си висок и мощен. Значи ще си бранител. “ Обаче би трябвало да призная, че доста ми харесва нападението. Даже напоследък споделих с жена ми, че когато реша да завършвам кариерата ми, ще поиграя най-малко малко напред, даже и да е в някое по-слабо състезание или в по-долните дивизии на Испания. Бъдещето във футбола е непредвидимо, само че в действителност бих желал да опитам като нападател.
- Кой е най-паметният ви мач до момента?

- Мачът, с който Ейбар влезе в първа дивизия. Срещата беше против Алавес. Седяхме два часа в съблекалнята, с цел да чакаме да свърши дуелът на тима след нас в класирането. Те изоставаха с две точки зад нас и трябваше да изгубят като посетители на Лас Палмас в Гран Канария. Обаче в началото водеха. Не помня добре кой тим тъкмо беше. Но водеха с 2:0 и ние към този момент съвсем се бяхме отчаяли. Стана 2:1. Ние продължавахме да чакаме в съблекалнята. После стана 2:2 и ни трябваше единствено още един гол. 3:2 и към този момент всички се облякохме и излязохме назад на терена. Хората пристигнаха на стадиона да честват, пуснаха осветлението… Вижте по какъв начин настръхнах. Беше в действителност неповторима страст.

- Кой е най-големият нападател, който сте срещал?

- Меси. Но той не е тъкмо нападател, тъй че по-скоро отговорът би трябвало да е Луис Суарес. Един нападател, който е съвсем невероятно да опазиш.

- Ритал ли сте ги доста?

- Разбира се! Не е било преднамерено, тъй като във футбола не е хубаво човек да рита противника. Обаче би трябвало да си корав, тъй като е доста значимо да им вземеш страха. В нашата игра психическата настройка е доста значима, с цел да спечелиш борбата.

- Кой треньор е повлиял най-вече в кариерата ви? В Дарби Каунти ви взе колоритният Стив Макларън.

- Да, Стив Макларън беше. Но за мен индивидът, който ми даде шанса да играя първо във втора дивизия на Испания и по-късно в първа, притегли ме в Депортиво (Ла Коруня) е Гайска Гаритано. Днес той е в Атлетик (Билбао). За мен продължава да бъде в действителност специфичен.

- Липсва ли ви Испания?

- Точно същия въпрос ми зададе жена ми оня ден. Попита ме дали Испания ми липсва с нещо. Аз се усещам добре и съм благополучен тук. Искам да не преставам да се любувам на момента и през днешния ден си говорех с българските ми съотборници, че съм доста удовлетворен, че даже и времето е хубаво, тъй като всички си мислят, че е доста неприятно и надали не към този момент е навалял сняг.

- Кое ви дава най-силна мотивация преди мачовете?

- Много обичам да съм психически квалифициран за нещата, които могат да се случат по време на мача. Да мога да насоча и да оказа помощ на съотборниците ми. Това са нещата, които най-вече ми оказват помощ да навляза в срещата. Да се настроя за борба, мисълта за мачовете най-високо равнище, които съм играл до момента – против Реал или Барселона. Желанието да се опиташ да стигнеш още веднъж до това равнище е доста мощна мотивация. Да искаш да спечелиш шампионата тук в България. Да бъдеш благополучен. Да се опиташ да играеш Шампионска лига. Такива неща. Те в действителност ме стимулират добре преди всеки мач и ми дават спомагателни сили.

- Какво ви харесва и какво не ви харесва в България?

- Ако можех да трансформира нещо, то това би било обстоятелството, че тук всеки кара колата си, както си желае. (Смее се) Например при знак, че е неразрешен завой, те си завиват без никакви терзания.

- А коя българска храна ви харесва най-вече?

- Едно нещо, което не знам по какъв начин се споделя. Подобно е на макарони с месо и има заливка от разтопен кашкавал от горната страна. Месото е мляно. Знам, че е обичайно българско ядене, само че не знам по какъв начин се споделя. Понякога ни го готвят, когато хапваме дружно с тима и е нещо, което доста ми харесва.

- Сега сте при започване на кариерата си в ЦСКА. Колко време се виждате още тук?

- Непредвидимо е. Не знам. Би било доста неуместно да кажа, че ще остана тук вечно. Човек би трябвало постоянно да се стреми да пораства. На първо място желая с тима да се опитаме да станем първи. И в случай че не успеем в този момент, да го създадем идната година. А другояче представете си, че някой тим от първа дивизия в Испания ме повика и се усещам мощен и във форма, а на всичкото от горната страна предложат огромна трансферна сума на ЦСКА… Никой не знае какво ще се случи. Засега желая да се любувам на този миг на благополучие и да оказа помощ оптимално на тима ми.
efbet Лига 13 кръг, неделя 20 октомври Локомотив (Пловдив) 17:45предстои ЦСКА-София