8 август 1588 година: Испанската „Непобедима армада” е разбита от англичаните
Испанската Велика армада (в дословен превод „ Флот на щастието ”) е най-големият дотогава в историята боен флот. Създаден е от крал Фелипе II в годините от 1586 до 1588 година за десантиране на английския остров и завладяването му. Мотивите за изпращане на армадата са политически и религиозни: Католиците в Испания, а и в цяла Европа, ненавиждат кралица Елизабет, която преследва католиците в Англия, а и поддържа холандските протестанти и протеста на Вилем Орански против Испания.
Армадата се състои от 134 испански кораба (40 линейни), в това число от съставните на кралството Португалия и двете апенински кралства Неаполитанско и Сицилианско.
На корабите има повече от 32 хиляди души: 8766 моряци, 2088 гребци и 21 855 бойци. По проект към тях трябвало да се причисли квалифициран в Холандия дебаркационен корпус. На корабите има също към 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската черква и да възстановят католицизма в Англия.
За пълководец е назначен способният адмирал Алваро де Басан Маркиз де Санта Крус, който през 1582 побеждава край Азорските острови обединявания флот от френски, британски, холандски и португалски кораби. В навечерието на похода обаче той умира и на негово място е назначен сухопътният офицер Херцог Медина-Сидония, който в никакъв случай до тогава не се качвал на транспортен съд.
Англичаните опълчват на „ Непобедимата армада “ към 200 кораба, множеството от които са търговски и транспортни, само че за сметка на това са по-маневрени и бързоходни. Английския флот е управителен от някогашния пират сър Франсис Дрейк и лорд Хауърд. Сър Франсис Дрейк (р. 1540 г.-ум. 1596 г.) е британски вицеадмирал. Пиратствал край крайбрежията на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 година, 1585-1586 г.). Извършва второто околосветско корабоплаване след Фернандо Магелан (1577-1580 г.)
През май 1588 година „ Непобедимата армада “ напуща Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли с.г. големият флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три следващи сражения - при Плимут (на 31 юли), Портланд (на 2 август) и край остров Уайт (на 4 август) - британската артилерия нанася някакви провали на испанския флот, който е заставен да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 август към 8 август англичаните нападат армадата, употребявайки брандери (специално пригодени за подпалване кораби цялостни с барут и други взривни и запалителни вещества).
Въпреки че англичаните не съумяват да реализират съществени триумфи (не е потънал нито един испански кораб), положителната им тактичност и разразилите се мощни стихии принуждават командващия „ Непобедимата армада “ херцог Медина Сидония да се насочи на север около източния бряг на Албиона, да го заобиколи северно откъм Шотландия и да се завърне в Испания. Последвалите стихии дефинитивно разгромяват испанския флот, който губи десетки потънали кораби. Онези испанци, които не са се удавили и доближават крайбрежията на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.
В последна сметка съвсем 2/3 от състава на Армадата е унищожена и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат едвам към 60 кораба с близо 10 хиляди души. Испанската страна поставя грижи за завърналите се хора, обезпечава им пари и болнични грижи за ранените. Англичаните в противен случай даже не заплащат дължимото на част от моряците си.
Победата над Непобедимата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи. Испания още дълго остава най-силната и могъща страна в Европа и света, само че англо-шотландската победа над „ Непобедимата армада " нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по това време владее и Португалия. (Двете през 1494 година са си разделили света за колонизиране чрез папата.)
Англичаните се задоволяват с очистване на опасността и не развиват стратегически триумфа. Едва през идната година те изпращат Английската армада, която обаче е победена от испанците. Войната приключва през 1604, след гибелта на Фелипе ІІ и Елизабет І, с преференциален за Испания кротичък контракт.
/По материали в интернет/
Армадата се състои от 134 испански кораба (40 линейни), в това число от съставните на кралството Португалия и двете апенински кралства Неаполитанско и Сицилианско.
На корабите има повече от 32 хиляди души: 8766 моряци, 2088 гребци и 21 855 бойци. По проект към тях трябвало да се причисли квалифициран в Холандия дебаркационен корпус. На корабите има също към 300 свещеници, монаси и инквизитори, които имат за задача да разтурят Англиканската черква и да възстановят католицизма в Англия.
За пълководец е назначен способният адмирал Алваро де Басан Маркиз де Санта Крус, който през 1582 побеждава край Азорските острови обединявания флот от френски, британски, холандски и португалски кораби. В навечерието на похода обаче той умира и на негово място е назначен сухопътният офицер Херцог Медина-Сидония, който в никакъв случай до тогава не се качвал на транспортен съд.
Англичаните опълчват на „ Непобедимата армада “ към 200 кораба, множеството от които са търговски и транспортни, само че за сметка на това са по-маневрени и бързоходни. Английския флот е управителен от някогашния пират сър Франсис Дрейк и лорд Хауърд. Сър Франсис Дрейк (р. 1540 г.-ум. 1596 г.) е британски вицеадмирал. Пиратствал край крайбрежията на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 година, 1585-1586 г.). Извършва второто околосветско корабоплаване след Фернандо Магелан (1577-1580 г.)
През май 1588 година „ Непобедимата армада “ напуща Лисабон и се насочва към Ла Манша. На 29 юли с.г. големият флот е при нос Лизърд на полуостров Корнуол. В три следващи сражения - при Плимут (на 31 юли), Портланд (на 2 август) и край остров Уайт (на 4 август) - британската артилерия нанася някакви провали на испанския флот, който е заставен да остане в пристанището на Кале. През нощта на 7 август към 8 август англичаните нападат армадата, употребявайки брандери (специално пригодени за подпалване кораби цялостни с барут и други взривни и запалителни вещества).
Въпреки че англичаните не съумяват да реализират съществени триумфи (не е потънал нито един испански кораб), положителната им тактичност и разразилите се мощни стихии принуждават командващия „ Непобедимата армада “ херцог Медина Сидония да се насочи на север около източния бряг на Албиона, да го заобиколи северно откъм Шотландия и да се завърне в Испания. Последвалите стихии дефинитивно разгромяват испанския флот, който губи десетки потънали кораби. Онези испанци, които не са се удавили и доближават крайбрежията на Шотландия или Ирландия, са пленени от англичаните и шотландците.
В последна сметка съвсем 2/3 от състава на Армадата е унищожена и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат едвам към 60 кораба с близо 10 хиляди души. Испанската страна поставя грижи за завърналите се хора, обезпечава им пари и болнични грижи за ранените. Англичаните в противен случай даже не заплащат дължимото на част от моряците си.
Победата над Непобедимата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи. Испания още дълго остава най-силната и могъща страна в Европа и света, само че англо-шотландската победа над „ Непобедимата армада " нанася сериозен удар върху престижа на Испания, която по това време владее и Португалия. (Двете през 1494 година са си разделили света за колонизиране чрез папата.)
Англичаните се задоволяват с очистване на опасността и не развиват стратегически триумфа. Едва през идната година те изпращат Английската армада, която обаче е победена от испанците. Войната приключва през 1604, след гибелта на Фелипе ІІ и Елизабет І, с преференциален за Испания кротичък контракт.
/По материали в интернет/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ