Испанската певица Бебе пред БТА: Всеки човек е роб на думите си и собственик на мълчанието си
Испанската певица Бебе посреща следващия си рожден ден с признателност към живота, без нужда от шумни празненства и показност. За нея рожденият ден е мотив човек да отпразнува самото битие, без значение дали е заобиколен от доста хора или е самичък. Това споделя тя в изявление за Българска телеграфна агенция, броеви часове преди началото на нейното мини турне с.
Тази година тя е избрала спокойствието на фамилния кръг, тъй като точно там намира най-голямата стойност на празника. Според нея животът би трябвало да бъде отбелязван и скъп, а най-големият подарък е опцията да чува гласовете на своите родители още една година. Затова всяка година благодари на майка си и татко си за това, че са ѝ дали живот. Особено прочувствен за нея остава моментът, в който майка ѝ споделя историята за нейното раждане – спомен, който продължава да я вълнува и през днешния ден. „ Животът би трябвало да се отпразнува, даже човек да е самичък “, споделя Бебе.
КОГАТО ПЕСЕНТА ВЕЧЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА АВТОРА
Две десетилетия след основаването на шлагера Malo, Бебе гледа на песните си по друг метод. Според нея сега на основаването те са интимни и принадлежат само на създателя. След това, когато към тях се причислят музиканти и продуценти, те стават общо дело. А щом доближат до слушателите, към този момент са напълно техни.
Певицата признава, че в никакъв случай не е предполагала, че Malo ще се трансформира в знак на битката против насилието над дами. Написала песента няколко години преди нейното издаване, въодушевена от тревожни вести за дами, изгубили живота си в резултат на принуждение. Спомня си по какъв начин един летен следобяд на село измисля текста и го изпява на майка си.
Дори не е била сигурна дали желае да разгласява песента, тъй като тематиката ѝ се е коствала прекомерно мъчителна и деликатна. Днес обаче избира да гледа на нея в по-широк подтекст. За Бебе двадесетте години музикална кариера са донесли доста други песни, които също са трансформирали живота ѝ и са намерили място в сърцата на хората. Именно по тази причина тя избира да приказва повече за музиката като цяло, в сравнение с за едно съответно произведение.
НЕ ПРАВЯ ПОЗИЦИИ, ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО МИ ИДВА ОТ СЪРЦЕТО
На въпроса дали актуалният актьор е свободен да заема публични позиции, Бебе дава отговор сбито, че това не е нейната тематика. Тя се дефинира на първо място като човек, който прави това, което идва от сърцето й, и чиято най-голяма фантазия постоянно е била да се занимава с музика. В този подтекст тя произнася и една от най-силните изречения от диалога: „ Всеки човек е плебей на думите си и притежател на мълчанието си “.
Певицата споделя и за специфичната си връзка с България. Причината да се връща толкоз постоянно през последните близо петнадесет години е любовта на българската аудитория. Още при първото си посещаване, тя и екипът ѝ се влюбват в страната. По-късно даже подхваща автомобилно странствуване из България, дружно с щерка си – прекарване, което пази като изключително безценен спомен.
Бебе споделя, че има доста песни, които са я карали да плаче, още до момента в който ги е писала, и които не престават да разплакват както нея, по този начин и публиката по време на концертите. В същото време избира да не се концентрира върху нещата, които я натъжават, или които не може да понесе. Вместо това, избира да обръща внимание на това, което ѝ носи наслада.
ЛЮБОВТА КАТО ИЗТОЧНИК НА СМЯХ
На въпрос кое я е разсмяло за последно, отговорът идва без съмнение – „ един прелестен мъж, който ме съпровожда “ и който обича. Според нея точно любовта в живота ѝ е източникът на най-искрения смях и на насладата, която идва на талази.
Макар през годините да се е изявявала и като актриса, Бебе не изпитва компликация да оставя театралните си облици зад себе си. Тя е безапелационна, че отвън сцената остава просто себе си. А на първо място друго е майка.
Независимо дали играе роля, изнася концерт или се прибира вкъщи, тя не губи чувството за личната си еднаквост.
НАЙ-МНОГО МИ ХАРЕСВА ДА СЪМ МАЙКА...
Най-голямата пристрастеност на Бебе остава креативният развой. Тя признава, че най-силно обича моментите, когато композира и работи в студио. За нея основаването на музика е същинската магия, а крайният артикул е единствено естествено разследване от този развой. В киното и театъра също я притегля точно работата по основаването на нещо ново, а не толкоз крайният резултат.
Въпреки интереса си към театралните изкуства тя е безапелационна, че нищо не може да размени музиката. Писането, композирането и слушането на музика са нещата, които я лекуват, зареждат и ѝ оказват помощ да остане обвързвана както със себе си, по този начин и със света: „ Музиката ми дава доста повече. Много неспокойствие, доста страсти. Да пиша музика и да чувам музика, да композирам музика – това е нещо, което ме лекува и ме зарежда. Това ме кара да рефлектирам и да съм с мен и със света “.
На въпроса коя дума я дефинира най-добре като човек, Бебе не избира нито „ певица “, нито „ актриса “. Отговорът е: „ Майка. Всичко останало са условия “.
Тя има вяра, че връзките сред майка и дете са непрестанен развой на взаимно учене. Разказва за щерка си като за своето лекарство, своето всичко и мотора на живота си: „ Още преди да се роди, когато беше в корема ми, от самото начало се учим една от друга. Това е моторът на моя живот “.
А когато би трябвало да довърши изречението „ Аз съм човек, който обича... “, Бебе избира най-простото и най-точното определение за себе си: „ Аз съм човек, на който му харесва да обича доста и добре “.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов, Милена Стойкова
Монтаж – Валя Ковачева
Тази година тя е избрала спокойствието на фамилния кръг, тъй като точно там намира най-голямата стойност на празника. Според нея животът би трябвало да бъде отбелязван и скъп, а най-големият подарък е опцията да чува гласовете на своите родители още една година. Затова всяка година благодари на майка си и татко си за това, че са ѝ дали живот. Особено прочувствен за нея остава моментът, в който майка ѝ споделя историята за нейното раждане – спомен, който продължава да я вълнува и през днешния ден. „ Животът би трябвало да се отпразнува, даже човек да е самичък “, споделя Бебе.
КОГАТО ПЕСЕНТА ВЕЧЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА АВТОРА
Две десетилетия след основаването на шлагера Malo, Бебе гледа на песните си по друг метод. Според нея сега на основаването те са интимни и принадлежат само на създателя. След това, когато към тях се причислят музиканти и продуценти, те стават общо дело. А щом доближат до слушателите, към този момент са напълно техни.
Певицата признава, че в никакъв случай не е предполагала, че Malo ще се трансформира в знак на битката против насилието над дами. Написала песента няколко години преди нейното издаване, въодушевена от тревожни вести за дами, изгубили живота си в резултат на принуждение. Спомня си по какъв начин един летен следобяд на село измисля текста и го изпява на майка си.
Дори не е била сигурна дали желае да разгласява песента, тъй като тематиката ѝ се е коствала прекомерно мъчителна и деликатна. Днес обаче избира да гледа на нея в по-широк подтекст. За Бебе двадесетте години музикална кариера са донесли доста други песни, които също са трансформирали живота ѝ и са намерили място в сърцата на хората. Именно по тази причина тя избира да приказва повече за музиката като цяло, в сравнение с за едно съответно произведение.
НЕ ПРАВЯ ПОЗИЦИИ, ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО МИ ИДВА ОТ СЪРЦЕТО
На въпроса дали актуалният актьор е свободен да заема публични позиции, Бебе дава отговор сбито, че това не е нейната тематика. Тя се дефинира на първо място като човек, който прави това, което идва от сърцето й, и чиято най-голяма фантазия постоянно е била да се занимава с музика. В този подтекст тя произнася и една от най-силните изречения от диалога: „ Всеки човек е плебей на думите си и притежател на мълчанието си “.
Певицата споделя и за специфичната си връзка с България. Причината да се връща толкоз постоянно през последните близо петнадесет години е любовта на българската аудитория. Още при първото си посещаване, тя и екипът ѝ се влюбват в страната. По-късно даже подхваща автомобилно странствуване из България, дружно с щерка си – прекарване, което пази като изключително безценен спомен.
Бебе споделя, че има доста песни, които са я карали да плаче, още до момента в който ги е писала, и които не престават да разплакват както нея, по този начин и публиката по време на концертите. В същото време избира да не се концентрира върху нещата, които я натъжават, или които не може да понесе. Вместо това, избира да обръща внимание на това, което ѝ носи наслада.
ЛЮБОВТА КАТО ИЗТОЧНИК НА СМЯХ
На въпрос кое я е разсмяло за последно, отговорът идва без съмнение – „ един прелестен мъж, който ме съпровожда “ и който обича. Според нея точно любовта в живота ѝ е източникът на най-искрения смях и на насладата, която идва на талази.
Макар през годините да се е изявявала и като актриса, Бебе не изпитва компликация да оставя театралните си облици зад себе си. Тя е безапелационна, че отвън сцената остава просто себе си. А на първо място друго е майка.
Независимо дали играе роля, изнася концерт или се прибира вкъщи, тя не губи чувството за личната си еднаквост.
НАЙ-МНОГО МИ ХАРЕСВА ДА СЪМ МАЙКА...
Най-голямата пристрастеност на Бебе остава креативният развой. Тя признава, че най-силно обича моментите, когато композира и работи в студио. За нея основаването на музика е същинската магия, а крайният артикул е единствено естествено разследване от този развой. В киното и театъра също я притегля точно работата по основаването на нещо ново, а не толкоз крайният резултат.
Въпреки интереса си към театралните изкуства тя е безапелационна, че нищо не може да размени музиката. Писането, композирането и слушането на музика са нещата, които я лекуват, зареждат и ѝ оказват помощ да остане обвързвана както със себе си, по този начин и със света: „ Музиката ми дава доста повече. Много неспокойствие, доста страсти. Да пиша музика и да чувам музика, да композирам музика – това е нещо, което ме лекува и ме зарежда. Това ме кара да рефлектирам и да съм с мен и със света “.
На въпроса коя дума я дефинира най-добре като човек, Бебе не избира нито „ певица “, нито „ актриса “. Отговорът е: „ Майка. Всичко останало са условия “.
Тя има вяра, че връзките сред майка и дете са непрестанен развой на взаимно учене. Разказва за щерка си като за своето лекарство, своето всичко и мотора на живота си: „ Още преди да се роди, когато беше в корема ми, от самото начало се учим една от друга. Това е моторът на моя живот “.
А когато би трябвало да довърши изречението „ Аз съм човек, който обича... “, Бебе избира най-простото и най-точното определение за себе си: „ Аз съм човек, на който му харесва да обича доста и добре “.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов, Милена Стойкова
Монтаж – Валя Ковачева
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




