Испания изпитва гордост, че за втора поредна година е най-бързо

Испания изпитва горделивост, че за втора поредна година е най-бързо растящата напреднала стопанска система в света. Но зад този впечатляващ напредък стои една уязвимост, която продължава да тежи: раздраната политическа среда на страната.

Докато стопанската система се уголемява, има признаци, че тя не се развива задоволително бързо, с цел да поддържа инерцията. Токсичната вътрешнополитическа атмосфера непрестанно слага трудности.

Поляризацията не е неповторима за Испания, само че този път тя се отличава. Има и още един, евентуално по-сериозен проблем: тревожното неявяване на спор за обществените политики.

В други огромни стопански системи грубите политически конфликти могат да съжителстват с по-реалистични полемики за решаването на основни проблеми – от обучение и жилища до администрация и изкуствен интелект. В Испания политическите обиди постоянно засенчват концепциите, написа Financial Times.

Микел Рока, 85-годишен, един от двамата последни живи създатели на конституцията от 1978 година, упреква и ръководещите социалисти на премиера Педро Санчес, и консервативната Народна партия (PP) за тази „ интелектуална пустота “.

„ На тях им е доста комфортно да бъдат врагове “, споделя той пред FT.

„ Когато имам зложелател, не ми би трябвало мотив. “

Когато едно държавно управление няма парламентарно болшинство, както е при Санчес, дебатът за политики може да бъде мост. Търсенето на хрумвания, които могат да привлекат поддръжка от разнообразни партии, би трябвало да води до законодателни промени. Но защото предложенията рядко се възприемат като нещо друго от доктрина, става съвсем невероятно испанските политици да бъдат извадени от окопите си.

Испания в четвъртък отбелязва 50 години от гибелта на диктатора Франсиско Франко — събитие, което проправи път за сполучливия преход на страната от изолирана автокрация към просперираща народна власт в Европейски Съюз.

Рока напомня, че по време на прехода той и другите „ татковци на конституцията “ са съумели да овладеят идеологическите спорове сред левицата и десницата. Сега той отбелязва с оскърбление, че те са се завърнали с друга мощ.

Санчес не е съумял да одобри бюджет от края на 2022 година Лидерът на PP, Алберто Нунес Фейхоо, който губи гласоподаватели в интерес на крайнодясната партия Vox, не предлага различен проект за Испания - единственото му обръщение е, че всичко би било по-добре без Санчес.

Въпреки политическия блокаж, стопанската система на страната пораства по-бързо от своите съперници - с 3,5% през 2024 година и 2,9% тази година. Това е впечатляващ поврат по отношение на мрачните години след жилищния срив от 2008 година и рецесията в еврозоната.

Голяма част от растежа се дължи на притока на имигранти, поемащи нискоквалифицирани и трудоемки работни места, само че стопанската система се е трансформирала и по фундаментални способи.

Разгръщането на вятърна и слънчева сила, подтиквано от държавното управление, внезапно е понижило цените на електрическата енергия и е повишило конкурентоспособността. Трудовите промени на Санчес от 2022 година са сложили повече краткотрайни служащи на непрекъснати контракти, което усилва увереността им да използват. Испания също по този начин е понижила зависимостта си от туризма, като развива и изнася повече финансови и професионални услуги, показва икономистът на Goldman Sachs Филипо Тадей.

Но други структурни спънки не са били адресирани - или даже съществено дискутирани от политиците.

Производителността е повишена леко през последните години, само че остава обезпокоително ниска - проблем, който може да се изясни отчасти със слаби вложения от страна на бизнеса.

Образованието е друга част от пъзела: учебните заведения в Испания се показват едва по европейски стандарти, а университетите като цяло не са ориентирани към подготовката на фрагменти, които стопанската система изисква. Безработицата от 10,5% е най-високата в Европейски Съюз.

Бюрокрацията продължава да прави Испания сложна среда за бизнесмените, макар някои частични промени. Икономисти настояват, че държавната мудност е попречила да се употребяват пълноценно 71 милиарда евро грантове и заеми от европейската стратегия NextGenerationEU след пандемията.

За младежите най-генералният проблем е достъпът до жилище - дефицитът се утежнява, а цените за наем и покупка порастват доста по-бързо от заплатите.

Мириам Гонсалес Дурантес, юрист по комерсиално право, която работи по основаването на нова политическа партия, споделя пред FT, че е невероятно да се напредне по жилищната рецесия, до момента в който десницата отхвърля всякаква роля за страната, а левицата отхвърля да одобри, че частният бранш може да бъде част от решението.

„ Извадете идеологията от уравнението “, моли тя.

Испанските медии не оказват помощ. Повечето вестници действат като неофициални органи на политически партии, следвайки партийния дневен ред по всяка настояща тематика.

Липсват и добре финансирани самостоятелни мозъчни тръстове, защото в страната няма традиция богатите да ги поддържат. Милиардерът Амансио Ортега, най-богатият испанец, финансира протонна терапия за лекуване на рак - а не проучвания за промени в опазването на здравето.

Тони Ролдан, някогашен народен представител от центристката към този момент несъществуваща партия Ciudadanos, си спомня, че когато Испания излизаше от рецесията в еврозоната, в Народното събрание се водели диспути за хрумвания като най-малък обезпечен приход и отрицателен налог върху прихода.

Днес, споделя той, районните спорове заглушават всеки опит за диалог всъщност.

„ Все едно някой влиза в стаята с мегафон. “