Испания е страната от Европейския съюз с второто най-голямо увеличение

Испания е страната от Европейския съюз с второто най-голямо нарастване на минималната работна заплата (МРЗ) по отношение на междинната от 2000 година насам. Според, този дял се е нараснал с 16,3 процентни пункта за интервала 2000-2023 година - от 37,8% при започване на хилядолетието до 54,1% от междинната работна заплата през 2023 г. 

По-голям растеж регистрира само Румъния, където минималната заплата се е нараснала по отношение на междинната с 17,6 пункта.

Според отчета в България минималната заплата е " мръднала " с нежеланите 1,3% по отношение на междинната. Към 2023 година тя съставлява 37,6 % от нея. Това може да изясни обстоятелството, че от началото на века (и изключително след приемането ни в ЕС) Испания е една от най-предпочитаните от българите държави на континента за живот и работа. По данни на Eurostat през 2022 година в страната, ситуирана на Иберийския полуостров, са регистрирани съвсем 117 хиляди българи. Пред нея е само Германия с 390 хиляди

Промените в Испания са резултат от поредната политика на Министерството на труда, ръководено от Йоланда Диас, която сложи за цел минималната заплата да доближи 60% от междинната чиста работна заплата - индикатор, който се разграничава от потребления от Евростат, защото е на база чист, а не брутен приход. Това докара до разминаване в тълкуванията и до рецензии от синдикати като UGT, които упорстват, че задачата към момента не е реализирана и МРЗ би трябвало да се усили още.

Минималната работна заплата в Испания стартира 21-ви век на равнище от 433,45 евро (72 120 песети) и доближава 1080 евро месечно (на 14 вноски) през 2023 година, което я нарежда над половината от междинната заплата в страната. Увеличението е доста в интернационален подтекст.

Най-високо съответствие

Въпреки мощното нарастване по отношение на междинната заплата в Испания и Румъния, те не са страните с най-високо съответствие сред минимална и междинна заплата в Европейски Съюз. Според последните налични данни в Португалия минималната заплата доближава 56.5% от междинната, а в Словения - 55,7%. В огромни стопански системи като Германия (48,4%), Франция (47,4%) и Нидерландия (45,3%) съотношението остава под 50%. Трябва да се има поради, че тези стойности са от преди две години и към днешна дата МРЗ е на по-различни равнища.

През 2025 година Испания усили минималната заплата с 4,4%, достигайки 1184 евро. Обсъжда се и въвеждането на автоматизиран механизъм, който да обвързва МРЗ със 60% от междинната заплата, сходно на заложеното в Директивата за съответни минимални работни заплати, призната от Европейски Съюз. Тя предлага страните членки да одобряват референтни стойности като 60% от междинната или 50% от медианната заплата.

Преговорите сред държавното управление, синдикатите и работодателите обаче се сблъскват с различия. Работодателските организации CEOE и Cepyme упорстват, че нарастванията би трябвало да се базират на стопански индикатори като продуктивност, а не на автоматизирани формули. Те също по този начин не вземат участие директно в експертната комисия, която предлага годишните корекции. Очаква се договарянията да бъдат възобновени през септември. Министерството на труда възнамерява нов отчет от експертната група, който да уточни дали МРЗ би трябвало да се усили в допълнение, тъй че да поддържа покупателната дарба и да остане обвързана с целевото равнище от 60%.

Макар и тематиката за понижаване на работната седмица до 37,5 часа краткотрайно да е в застой, вниманието на държавното управление евентуално още веднъж ще се насочи към минималната работна заплата като обществено и политически значима мярка. Тъй като решението за нейния размер е в компетенциите на Министерския съвет, то не изисква утвърждение от Народното събрание, а единствено съвещания със обществените сътрудници.