Защо четвъртата по големина икономика в ЕС се сблъсква с типични за миналото проблеми?
Испания е четвъртата по величина стопанска система в Европейски Съюз, само че в същото време се подрежда на четвърто място и по ниво на беднотия. През 2022 година страната е водач по основаване на работни места и заема челни позиции на Стария континент по разпространяване на 5Джи (5G) мрежата и цифровизацията, само че влага незадоволително в научноизследователска и развойна активност.
Испания е богата страна, само че страда от проблеми, които са по-типични за бедните страни, написа испанското издание на " Бизнес инсайдър ". От 193 страни в света Испания заема 14-о място по номинален БВП (БВП), съгласно данните на Световната банка, което значи, че е част от 7-те % на най-богатите страни по Брутният вътрешен продукт. По отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията обаче тя пада до 33-о място и се подрежда зад Литва, Кипър и Чехия.
" Подобно на младеж, който е пораснал прекомерно бързо и има неща, които не му прилягат и черти от характера, които не му пасват, по този начин и Испания е по едно и също време бедна и богата ". Това съпоставяне прави Вирхиния Ернанс, професор по стопанска система от университета в Алкала де Енарес, осведоми Българска телеграфна агенция.
Бумът на университетските дипломи, включването на дамите на трудовия пазар, присъединението на Испания към Европейски Съюз в средата на 80-те години на предишния век след интервал на дълга тирания - това са прекомерно бързи промени за доста малко време.
" През тези 40 години станахме очевидци на невероятни промени, които обаче повлякоха със себе си и структурни ", проучва Ернанс.
" Не става дума единствено за исторически и обществени феномени ", твърди Калин Аркалеан, професор от катедрата по стопанска система, финанси и счетоводство на бизнес учебното заведение " Есаде " в Барселона. " Сред многочислените евентуални аргументи за това развиване, можем да назовем несигурностите, свързани с икономическата политика, бизнес структурата, сложността на трудовия пазар или релативно ниския дял на нововъведенията в фирмите ", твърди специалистът.
" Всяка страна има своите проблеми " декларира и Октавио Гранадо, анализатор във Фондация " Алтернативи " и някогашен държавен секретар за обществената сигурност.
" Във Франция това е големият размер на държавния бранш, в Германия е икономическият модел, който понастоящем търпи крах, а в Испания са икономическите трансформации ", споделя Гранадо.
Туризмът продължава да усилва тежестта си в стопанската система (без пандемичния период) и доближава до 12,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, съгласно данните на " Екселтур " (Exceltur), до момента в който делът на индустрията е намалял от 18,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до малко над 15 на 100 през 2022 година
" Влизането в Европейски Съюз засегна по някакъв метод индустриалното превръщане, като испанският индустриален бранш изостави индустрията и се концентрира върху услугите ", разяснява Ернанс.
Резултатът от това спиране в индустриалното превръщане е индустриален модел, който концентрира заетостта в огромните градове. Те са единствените, в които популацията се усилва, до момента в който в останалата част от страната понижава поради неналичието на благоприятни условия за работа.
" Озоваваме се пред трудов пазар, който залага на бранша на услугите и е със структурни проблеми във връзка с деиндустриализацията, със претовареност, която е съсредоточена в Мадрид и Барселона, където е налице висококачествено университетско обучение и редица други географски области, в които е доста мъчно човек да си откри работа ", разказва обстановката Вирхиния Ернанс.
" В взаимозависимост от това, за коя територия става дума, испанската стопанска система напредва с по-голяма или по-малка скорост, което се дължи на индустриалната конструкция. От 2007 година е налице доста бърз напредък с редица обществени и стопански достижения, само че моделът ни залага на централизация в огромни ядра ", отбелязва тя.
Резултатът са големи разлики - разлика в данните за безработицата и за Брутният вътрешен продукт в обособените общини и за жилищния пазар, а огромните градове са съвсем единствените места, където младежите могат да стартират работа, само че и където мъчно могат да си намерят жилище поради ценовия напън.
Пазар на труда: " историческо проклинание "
Испания може и да основава работни места на висока скорост, само че е и стопанската система с най-голям дял на безработицата в Европейски Съюз - 12,6 на 100. Безработицата измежду младежите е сравнима единствено с тази в Гърция.
" Въпросът с нивото на безработицата има своите исторически аргументи, това е нашето огромно проклинание ", отбелязва Гранадо.
Става дума за систематичен проблем, който се подхранва от поляризацията на заетостта в огромните градове - " предлагането и търсенето са съсредоточени в няколко града, до момента в който в останалата част от страната са налице компликации при намирането на работа ", отбелязва той.
Към териториалната " бездна " се прибавя и несъответствието сред търсене и предложение, което става все по-голямо. В Испания, страна с 2,7 милиона безработни и най-високо ниво на безработица в Европейски Съюз, свободните позиции са на рекордно ниско ниво.
" Когато проучваме по какъв начин се показват тези хора на пазара на труда, стигаме до извода, че въпреки и да си намират работа, доста от тях заемат позиции, не изискващи просветителното равнище, което са получили. Има огромен % свръхквалифицирани чиновници ", отбелязва Мария Ромеро, ръководещ сътрудник в Международни финансови анализатори.
След края на последната финансова рецесия за всяко основано работно място е имало две трети свръхквалифицирани чиновници.
През 2022 година 50,5 на 100 от младите испанци на възраст сред 25 и 34 години са имали професионално или висше обучение по отношение на 47,2 на 100 в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и 44,7 на 100 в Европейски Съюз.
Лидери в неравенството
Испания е измежду тези 7 на 100 от най-богатите страни в света, в случай че се вземе поради номиналния Брутният вътрешен продукт, и в 15 на 100, в случай че става сума за приход на глава от популацията, като в същото време е една от страните с най-голям % на беднотия.
" Ако приказваме за риска от беднотия и обществено изключване, Испания е измежду най-засегнатите страни. Позицията на Испания във връзка с междинната продуктивност и неравенството, буди паники от известно време ", отбелязва Аркалеан.
" Понастоящем Испания има същия приход на човек от популацията в действително измерение (най-добрият индикатор за благосъстоянието на една страна) като през 2005 година - към 24 600 евро. " Намираме се по пътя към две изгубени десетилетия ", показва съжалението си Тони Ролдан, шеф на Центъра за стопански политики на " Есаде ".
Във всеки случай, разяснява Гранадо, доста от тези проблеми може и да са характерни за испанската стопанска система, само че това не прави Испания единствената стопанска система със характерни проблеми. " От 125 години сме експерти по екзистенциални рецесии и си задаваме въпроса " Какво се случва с Испания? ", а същинският въпрос би трябвало да е " Ще можем ли да разгадаем проблемите си? ", заключава той.
Последвайте канала на
Испания е богата страна, само че страда от проблеми, които са по-типични за бедните страни, написа испанското издание на " Бизнес инсайдър ". От 193 страни в света Испания заема 14-о място по номинален БВП (БВП), съгласно данните на Световната банка, което значи, че е част от 7-те % на най-богатите страни по Брутният вътрешен продукт. По отношение на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията обаче тя пада до 33-о място и се подрежда зад Литва, Кипър и Чехия.
" Подобно на младеж, който е пораснал прекомерно бързо и има неща, които не му прилягат и черти от характера, които не му пасват, по този начин и Испания е по едно и също време бедна и богата ". Това съпоставяне прави Вирхиния Ернанс, професор по стопанска система от университета в Алкала де Енарес, осведоми Българска телеграфна агенция.
Бумът на университетските дипломи, включването на дамите на трудовия пазар, присъединението на Испания към Европейски Съюз в средата на 80-те години на предишния век след интервал на дълга тирания - това са прекомерно бързи промени за доста малко време.
" През тези 40 години станахме очевидци на невероятни промени, които обаче повлякоха със себе си и структурни ", проучва Ернанс.
" Не става дума единствено за исторически и обществени феномени ", твърди Калин Аркалеан, професор от катедрата по стопанска система, финанси и счетоводство на бизнес учебното заведение " Есаде " в Барселона. " Сред многочислените евентуални аргументи за това развиване, можем да назовем несигурностите, свързани с икономическата политика, бизнес структурата, сложността на трудовия пазар или релативно ниския дял на нововъведенията в фирмите ", твърди специалистът.
" Всяка страна има своите проблеми " декларира и Октавио Гранадо, анализатор във Фондация " Алтернативи " и някогашен държавен секретар за обществената сигурност.
" Във Франция това е големият размер на държавния бранш, в Германия е икономическият модел, който понастоящем търпи крах, а в Испания са икономическите трансформации ", споделя Гранадо.
Туризмът продължава да усилва тежестта си в стопанската система (без пандемичния период) и доближава до 12,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт, съгласно данните на " Екселтур " (Exceltur), до момента в който делът на индустрията е намалял от 18,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до малко над 15 на 100 през 2022 година
" Влизането в Европейски Съюз засегна по някакъв метод индустриалното превръщане, като испанският индустриален бранш изостави индустрията и се концентрира върху услугите ", разяснява Ернанс.
Резултатът от това спиране в индустриалното превръщане е индустриален модел, който концентрира заетостта в огромните градове. Те са единствените, в които популацията се усилва, до момента в който в останалата част от страната понижава поради неналичието на благоприятни условия за работа.
" Озоваваме се пред трудов пазар, който залага на бранша на услугите и е със структурни проблеми във връзка с деиндустриализацията, със претовареност, която е съсредоточена в Мадрид и Барселона, където е налице висококачествено университетско обучение и редица други географски области, в които е доста мъчно човек да си откри работа ", разказва обстановката Вирхиния Ернанс.
" В взаимозависимост от това, за коя територия става дума, испанската стопанска система напредва с по-голяма или по-малка скорост, което се дължи на индустриалната конструкция. От 2007 година е налице доста бърз напредък с редица обществени и стопански достижения, само че моделът ни залага на централизация в огромни ядра ", отбелязва тя.
Резултатът са големи разлики - разлика в данните за безработицата и за Брутният вътрешен продукт в обособените общини и за жилищния пазар, а огромните градове са съвсем единствените места, където младежите могат да стартират работа, само че и където мъчно могат да си намерят жилище поради ценовия напън.
Пазар на труда: " историческо проклинание "
Испания може и да основава работни места на висока скорост, само че е и стопанската система с най-голям дял на безработицата в Европейски Съюз - 12,6 на 100. Безработицата измежду младежите е сравнима единствено с тази в Гърция.
" Въпросът с нивото на безработицата има своите исторически аргументи, това е нашето огромно проклинание ", отбелязва Гранадо.
Става дума за систематичен проблем, който се подхранва от поляризацията на заетостта в огромните градове - " предлагането и търсенето са съсредоточени в няколко града, до момента в който в останалата част от страната са налице компликации при намирането на работа ", отбелязва той.
Към териториалната " бездна " се прибавя и несъответствието сред търсене и предложение, което става все по-голямо. В Испания, страна с 2,7 милиона безработни и най-високо ниво на безработица в Европейски Съюз, свободните позиции са на рекордно ниско ниво.
" Когато проучваме по какъв начин се показват тези хора на пазара на труда, стигаме до извода, че въпреки и да си намират работа, доста от тях заемат позиции, не изискващи просветителното равнище, което са получили. Има огромен % свръхквалифицирани чиновници ", отбелязва Мария Ромеро, ръководещ сътрудник в Международни финансови анализатори.
След края на последната финансова рецесия за всяко основано работно място е имало две трети свръхквалифицирани чиновници.
През 2022 година 50,5 на 100 от младите испанци на възраст сред 25 и 34 години са имали професионално или висше обучение по отношение на 47,2 на 100 в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и 44,7 на 100 в Европейски Съюз.
Лидери в неравенството
Испания е измежду тези 7 на 100 от най-богатите страни в света, в случай че се вземе поради номиналния Брутният вътрешен продукт, и в 15 на 100, в случай че става сума за приход на глава от популацията, като в същото време е една от страните с най-голям % на беднотия.
" Ако приказваме за риска от беднотия и обществено изключване, Испания е измежду най-засегнатите страни. Позицията на Испания във връзка с междинната продуктивност и неравенството, буди паники от известно време ", отбелязва Аркалеан.
" Понастоящем Испания има същия приход на човек от популацията в действително измерение (най-добрият индикатор за благосъстоянието на една страна) като през 2005 година - към 24 600 евро. " Намираме се по пътя към две изгубени десетилетия ", показва съжалението си Тони Ролдан, шеф на Центъра за стопански политики на " Есаде ".
Във всеки случай, разяснява Гранадо, доста от тези проблеми може и да са характерни за испанската стопанска система, само че това не прави Испания единствената стопанска система със характерни проблеми. " От 125 години сме експерти по екзистенциални рецесии и си задаваме въпроса " Какво се случва с Испания? ", а същинският въпрос би трябвало да е " Ще можем ли да разгадаем проблемите си? ", заключава той.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ