Иранският режим е разделен как да се справи с протестите
Ислямският нравствен режим в Иран е колеблив в отговора си на продължаващите от месеци невиждани митинги, като се колебае сред репресиите и това, което счита за примирителни жестове, опитващи се да потушат недоволството, настояват анализатори, представени от Агенция Франс Прес.
" Противоречивите послания, които получаваме от иранския режим, подсказват, че се води вътрешен спор за това по какъв начин да се оправи с продължаващите митинги ", споделя Надер Хашеми, шеф на Центъра за близкоизточни проучвания към университета в Денвър.
В множеството властнически режими има " ястреби и гълъби ", които не са съгласни с това какъв брой репресивна би трябвало да бъде страната по време на рецесии, споделя той.
Повторното разглеждане на делото на няколко наказани на гибел протестиращи и освобождението от ареста на известни дисиденти са признаци, че някои се стремят да възприемат по-мек метод.
В събота обаче, когато Иран екзекутира двама мъже за убийството на член на паравоенна организация по време на протестните безредици, това подсети за твърдия метод.
Демонстрациите започнаха след смъртта на 22-годишната кюрдско-иранска гражданка Махса Амини на 16 септември в ареста. Тя е задържана от моралната полиция, която ползва непоколебим дрескод, изискващ от дамите да носят шал, покриващ косата и шията им.
Протестите прераснаха в апели за унищожаване на ислямския режим, което съставлява най-голямото предизвикателство за духовниците след революцията от 1979 година, когато беше свален шахът.
Властите дадоха отговор със смъртоносно принуждение, вследствие на което починаха стотици хора.
Хиляди са задържани, а 14 арестувани са наказани на обесване, доста от тях за ликвидиране или нахлуване против членове на силите за сигурност, съгласно правосъдната система.
Върховният съд удостовери някои от смъртните присъди и досега са екзекутирани общо четирима души. Съдебната власт разгласи и повторни правосъдни процеси за шестима от 14-те.
Това отразява " политическа сметка ", съобщи живеещият в Съединени американски щати специалист по Иран Мехрзад Боруджерди, съавтор на книгата " Постреволюционен Иран: Политически справочник ".
" Те знаят, че всеобщите изтезания ще изкарат повече хора на улицата и ще ги развълнуват още повече. От друга страна, те желаят да изпратят сигнал, че не се тормозят да екзекутират протестиращи, тъй че хората да бъдат сплашени ".
Според анализаторите това е следващият опит за усмиряване на обстановката, а двама видни дисиденти, задържани при започване на митингите - Маджид Таваколи и Хосейн Ронаги - бяха освободени седмици по-късно. Ронаги беше оповестил гладна стачка.
Режимът употребява " всичко - от клапани за освобождение на натиска до дълги периоди затвор и изтезания. Той опитва с тях, до момента в който се пробва да формулира по-ясно дефинирана политика ", сподели Боруджерди.
Ануш Ехтешами, шеф на Института за близкоизточни и ислямски проучвания към университета Дърам в Обединеното кралство, съобщи, че повторните правосъдни процеси частично отразяват възходящия напън извън и от вътрешната страна.
" Но и в границите на режима има разделяне във връзка с това по какъв начин да се оправим с това ", сподели Ехтешами, като от едната страна са хардлайнерите, а от другата - други, които считат, че изтезанията в допълнение предизвикват съпротивата.
Връщането на делата и освобождението на дисиденти са " ограничения за усмиряване... с цел да се опитат да подмятат кокал " на протестиращите, добави той.
Макар че сходни ограничения могат да наподобяват незначителни, от позиция на " обезпечения, обсаден режим... те считат, че са великодушни и дават отговор на публичния напън ".
Въпреки че някои от тях бяха освободени, други видни персони прекараха месеци в пандиза. Сред тях са дългогодишният деятел Араш Садеги и двамата ирански публицисти, които помогнаха за разкриването на случая на Амини.
В началото на декември основният прокурор Мохамед Джафар Монтазери съобщи, че нравствената полиция е " отстранена ". Но никой различен не е удостоверил това.
Съобщението отразява вътрешните диспути и демонстрира, че " най-малко една част от ръководещия режим " избира не толкова брутален метод за налагане на разпоредбите за обличане на дамите, споделя Хашеми.
Според Ехтешми някои представители на властта " в този момент стартират да приказват за компромис ", макар че е прекомерно рано да се каже какъв ще бъде той.
Но " в общи линии не мисля, че те имат това, което хората желаят ", а точно цялостна смяна, чиито елементи не са избрани, сподели той.
Според Хашеми обаче режимът в предишното е показвал дарба да " прави отстъпки, когато се постанова ".
" Хората не помнят, че този режим е оживял 44 години, тъй като може да бъде доста образован, доста интелигентен, доста макиавелистки във връзка с това, което трябва да направи, с цел да оцелее ", сподели той.
" Противоречивите послания, които получаваме от иранския режим, подсказват, че се води вътрешен спор за това по какъв начин да се оправи с продължаващите митинги ", споделя Надер Хашеми, шеф на Центъра за близкоизточни проучвания към университета в Денвър.
В множеството властнически режими има " ястреби и гълъби ", които не са съгласни с това какъв брой репресивна би трябвало да бъде страната по време на рецесии, споделя той.
Повторното разглеждане на делото на няколко наказани на гибел протестиращи и освобождението от ареста на известни дисиденти са признаци, че някои се стремят да възприемат по-мек метод.
В събота обаче, когато Иран екзекутира двама мъже за убийството на член на паравоенна организация по време на протестните безредици, това подсети за твърдия метод.
Демонстрациите започнаха след смъртта на 22-годишната кюрдско-иранска гражданка Махса Амини на 16 септември в ареста. Тя е задържана от моралната полиция, която ползва непоколебим дрескод, изискващ от дамите да носят шал, покриващ косата и шията им.
Протестите прераснаха в апели за унищожаване на ислямския режим, което съставлява най-голямото предизвикателство за духовниците след революцията от 1979 година, когато беше свален шахът.
Властите дадоха отговор със смъртоносно принуждение, вследствие на което починаха стотици хора.
Хиляди са задържани, а 14 арестувани са наказани на обесване, доста от тях за ликвидиране или нахлуване против членове на силите за сигурност, съгласно правосъдната система.
Върховният съд удостовери някои от смъртните присъди и досега са екзекутирани общо четирима души. Съдебната власт разгласи и повторни правосъдни процеси за шестима от 14-те.
Това отразява " политическа сметка ", съобщи живеещият в Съединени американски щати специалист по Иран Мехрзад Боруджерди, съавтор на книгата " Постреволюционен Иран: Политически справочник ".
" Те знаят, че всеобщите изтезания ще изкарат повече хора на улицата и ще ги развълнуват още повече. От друга страна, те желаят да изпратят сигнал, че не се тормозят да екзекутират протестиращи, тъй че хората да бъдат сплашени ".
Според анализаторите това е следващият опит за усмиряване на обстановката, а двама видни дисиденти, задържани при започване на митингите - Маджид Таваколи и Хосейн Ронаги - бяха освободени седмици по-късно. Ронаги беше оповестил гладна стачка.
Режимът употребява " всичко - от клапани за освобождение на натиска до дълги периоди затвор и изтезания. Той опитва с тях, до момента в който се пробва да формулира по-ясно дефинирана политика ", сподели Боруджерди.
Ануш Ехтешами, шеф на Института за близкоизточни и ислямски проучвания към университета Дърам в Обединеното кралство, съобщи, че повторните правосъдни процеси частично отразяват възходящия напън извън и от вътрешната страна.
" Но и в границите на режима има разделяне във връзка с това по какъв начин да се оправим с това ", сподели Ехтешами, като от едната страна са хардлайнерите, а от другата - други, които считат, че изтезанията в допълнение предизвикват съпротивата.
Връщането на делата и освобождението на дисиденти са " ограничения за усмиряване... с цел да се опитат да подмятат кокал " на протестиращите, добави той.
Макар че сходни ограничения могат да наподобяват незначителни, от позиция на " обезпечения, обсаден режим... те считат, че са великодушни и дават отговор на публичния напън ".
Въпреки че някои от тях бяха освободени, други видни персони прекараха месеци в пандиза. Сред тях са дългогодишният деятел Араш Садеги и двамата ирански публицисти, които помогнаха за разкриването на случая на Амини.
В началото на декември основният прокурор Мохамед Джафар Монтазери съобщи, че нравствената полиция е " отстранена ". Но никой различен не е удостоверил това.
Съобщението отразява вътрешните диспути и демонстрира, че " най-малко една част от ръководещия режим " избира не толкова брутален метод за налагане на разпоредбите за обличане на дамите, споделя Хашеми.
Според Ехтешми някои представители на властта " в този момент стартират да приказват за компромис ", макар че е прекомерно рано да се каже какъв ще бъде той.
Но " в общи линии не мисля, че те имат това, което хората желаят ", а точно цялостна смяна, чиито елементи не са избрани, сподели той.
Според Хашеми обаче режимът в предишното е показвал дарба да " прави отстъпки, когато се постанова ".
" Хората не помнят, че този режим е оживял 44 години, тъй като може да бъде доста образован, доста интелигентен, доста макиавелистки във връзка с това, което трябва да направи, с цел да оцелее ", сподели той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ