Блянът на Ердоган: Нова Османска империя
Ислямски свещеник с меч в ръка държа първата проповед в истанбулската „ Света София “. Този жест символизира мечтанията на сегашните ислямски политически елити в страната за възобновяване на „ османското великолепие “. Тази интерпретация се среща в изявления по тематиката на редица немски издания, да вземем за пример в обширна публикация на вестник " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " и в 30-минутно предаване на „ Дойчландфунк “. Ето какво гласи тя, в превод на БГНЕС.
Турция демонстрира от ден на ден апетити към прилежащи страни. По продължение на над 500-километровата граница със Сирия турски бойци към този момент са ситуирани на сирийска територия. В Северен Ирак Турция поддържа две военни бази. Турски бойни самолети и сухопътни войски неведнъж навлизат на повече от 100 километра във вътрешността в иракска територия. А турски проучвателен кораби обикалят източното Средиземноморие в търсене на газови залежи - освен това отвън турските териториални води. За да подчертае претенциите си, Турция изведе и бойни кораби в някои от оспорваните акватории. Доктрината " Mavi Vatan " („ Синьо родно място “) акцентира точно морските апетити на Турция. Тя е създадена от някогашния адмирал Ягджъ и всъщност издига претенцията на Турция да се трансформира в първа военноморска мощ в Егейско море, в източното Средиземно море и в Черно море. С всички изброени провокации турският президент Ердоган де факто слага под въпрос Лозанския контракт от 1923 година, който в действителност урежда сегашните турски граници.
Ердоган: Открихме огромно находище на природен газ в Черно море
Турция откри огромно находище на природен газ в Черно море, разгласи президентът на страната Реджеп Ердоган, представен от организация РИА Новости...
Когато се ражда днешна Турция
Договорът от Лозана в действителност акушира на новата Турска република, само че тя не получи всички територии, за които претендираше. И Ердоган от няколко години повтаря, че този контракт в действителност е лишил страната му от нейните права, че той не е " свещена крава " и не пречи на Турция да си върне въпросните изгубени права. Турската нация не приема и в никакъв случай не е приемала този „ срам “, споделя президентът. И тъкмо в деня, в който преди време е подписан Лозанският контракт, в „ Света София “ в Истанбул се организира първото ислямско свещенодействие, а шефът на религиозната работа „ Дианет “ изнесе проповедта с меч в ръка. Това беше целенасочена възстановка на ритуала от османски времена, в чиито рамки духовният лидер връчва на престолонаследника меча на Осман.
На процедура модерна Турция поражда три години преди Лозанския контракт - тъкмо преди 100 години, по силата на Севърския контракт. Подписват го държавите-победителки в Първата международна война, а Османската империя в лицето на султан Мехмед VI го приема. Малко преди този момент обаче в Анкара Мустафа Кемал Ататюрк привиква Велико национално заседание, което е срещу контракта. Този нов център на властта отсега нататък ще взема решение бъдещето на Турция, тъй като султанът държи властта към този момент единствено на хартия.
Севърският контракт прекроява голямата територия на Османската империя. Столицата е окупирана от спечелилите, а провинциите на изток и на юг, от Мека до Кайро и от Дамаск до Багдад, попадат под френски и английски надзор. Гърция окупира Измир и Адриатическото крайбрежие, под неин надзор попада огромна част от Тракия с Одрин. Италианците взимат Западен Анадол, а в Източен Анадол се възнамерява възникването на независими арменска и кюрдска страни. Правителството на султана, което към този момент не има никакви властови или силови запаси, просто не може да се опълчи на новата уредба.
Французите и британците към този момент са изтощени от военни дейности, само че от Анкара Кемал Ататюрк провежда последните останали елементи от османската армия за опозиция против контракта. Неговото Велико национално заседание упреква в държавна измяна целия султански Коронен съвет, приел контракта, а две години по-късно, със задна дата, смъква от трона последния султан Мехмед VI. Новата турска република целеустремено си построява облика на противовес на многоетническата Османска империя, където султанът е освен висш управник, само че и халиф - т.е., нравствен лидер на мюсюлманите. Мустафа Кемал, наименуван Ататюрк („ татко на турците “), вкарва латиницата и анулира фесовете - две решения, които и до през днешния ден се считат за основни в бързата рационализация на новата република. Днес обаче „ османизмът “ се възражда и по този мотив редица наблюдаващи припомнят, че и младотурците на Ататюрк са били част от тази последователност, макар публично провъзгласеното им разкъсване с прогнилата империя.
Остава ли безучастен православният свят към ориста на " Света София "?
Защо православният свят е безучастен към ориста на " Света София ", разяснява съветският вестник “Независимая газета “ в материа...
Три години след Севърската конференция от Анадола е прокудено многочисленото гръцко малцинство. Предишната година Мустафа Кемал сполучливо е отблъснал гръцката войска, тъй че през 1923 година победителките от Първата международна война подписват в Лозана нов контракт за османското завещание - този път с държавното управление в Анкара. Севърският контракт отива в кошчето, а Турската република е приета за суверенна страна в граници, които на процедура са годни и през днешния ден. Гърция и Турция се договарят за печално известната „ замяна на население “: половин милион мюсюлмани са принудени да изоставен Гърция, милион и половина православни християни напущат Турция. Решаваща в този случай е само религията, заради което от Централен Анадол са прокудени и турци-християни. Този факт демонстрира, че републиката на Ататюрк въобще не е толкоз световна, колкото желае да наподобява.
Днес, 100 години след Севърския контракт и след първото съвещание на Великото национално заседание в Анкара, Турция става все по-религиозна и последователно трансформира до неотдавна отричания модел на османския държавен ислям в своя действителна политика. Още през 1980-те години тогавашният президент военачалник Кенан Еврен още веднъж вкарва наложително религиозно образование в учебните заведения. Преди 100 години Ататюрк прогони исляма от политическия живот, само че в модерна Турция политици с ислямска закваска малко по малко се добраха до парламентите.
През 1996 година Неджметин Ербакан от Партията на благоденствието беше определен за министър председател. После обаче неговата ислямистка партия беше неразрешена, а на нейно място през 2001 година породи Партията на справедливостта и развиването. Нейният създател се споделяше Реджеп Ердоган. Вече като президент, през днешния ден Ердоган величае победоносната османска история и Османската империя. В духа на тези негови възгледи в Турция на конвейер се създават и телевизионни сериали, които митологизират османската история и показват в мощно идеализиран и преиначен тип „ славното минало “ и „ великите османски султани “.
Претенциите на Турция
„ Османизирането на обществото - това е типично за Ердоган “, споделя някогашният основен редактор на вестник „ Джумхюриет “ Джан Дюндар, който живее в Берлин. В Турция го чакат дълги години затвор за „ засегнатост на президента “, откакто разгласява обвинявания в корупция против сина на Ердоган и информации за оръжейни доставки, с които турските секрети служби са подпомагали ислямистите в Сирия. Дюндар неведнъж обръща внимание на възхищението, с което днешните турски политически елити се отнасят към османското минало и към султаните. „ Те се гордеят с предишното, с цел да компенсират днешните провали “, споделя той. Освен това тогавашното великолепие на империята е извор на една извънредно рискована външна политика сега, счита журналистът. „ Правителството желае да завоюва въздействие в страните, които преди време са били под османски надзор. След като не може да ги окупира, то желае най-малко индиректно да наложи там своята доминация. “
Турция е подготвена да употребява съветската ваксина против ковид
Турция е подготвена да употребява съветската ваксина против новия ковид, написа турският вестник Hurriyet, представен от " Фокус ". Ето какво написа...
Историкът Йектан Тюркилмаз приказва напълно съответно: „ Турция издига териториални искания към Армения, Ирак, Сирия, Гърция и Кипър, като се базира таман на османското завещание “. Ердоган удостоверява такива искания - да вземем за пример към редица гръцки острови или към Мосул в кюрдската част на Ирак. Или както обобщават създателите на 30-минутното предаване по „ Дойчландфунк “: „ За Ердоган сънят за великата страна към момента не е досънуван. Но за многочислени негови сънародници този сън към този момент се е трансформирал в същински призрачен сън “.
Турция демонстрира от ден на ден апетити към прилежащи страни. По продължение на над 500-километровата граница със Сирия турски бойци към този момент са ситуирани на сирийска територия. В Северен Ирак Турция поддържа две военни бази. Турски бойни самолети и сухопътни войски неведнъж навлизат на повече от 100 километра във вътрешността в иракска територия. А турски проучвателен кораби обикалят източното Средиземноморие в търсене на газови залежи - освен това отвън турските териториални води. За да подчертае претенциите си, Турция изведе и бойни кораби в някои от оспорваните акватории. Доктрината " Mavi Vatan " („ Синьо родно място “) акцентира точно морските апетити на Турция. Тя е създадена от някогашния адмирал Ягджъ и всъщност издига претенцията на Турция да се трансформира в първа военноморска мощ в Егейско море, в източното Средиземно море и в Черно море. С всички изброени провокации турският президент Ердоган де факто слага под въпрос Лозанския контракт от 1923 година, който в действителност урежда сегашните турски граници.
Турция откри огромно находище на природен газ в Черно море, разгласи президентът на страната Реджеп Ердоган, представен от организация РИА Новости...
Когато се ражда днешна Турция
Договорът от Лозана в действителност акушира на новата Турска република, само че тя не получи всички територии, за които претендираше. И Ердоган от няколко години повтаря, че този контракт в действителност е лишил страната му от нейните права, че той не е " свещена крава " и не пречи на Турция да си върне въпросните изгубени права. Турската нация не приема и в никакъв случай не е приемала този „ срам “, споделя президентът. И тъкмо в деня, в който преди време е подписан Лозанският контракт, в „ Света София “ в Истанбул се организира първото ислямско свещенодействие, а шефът на религиозната работа „ Дианет “ изнесе проповедта с меч в ръка. Това беше целенасочена възстановка на ритуала от османски времена, в чиито рамки духовният лидер връчва на престолонаследника меча на Осман.
На процедура модерна Турция поражда три години преди Лозанския контракт - тъкмо преди 100 години, по силата на Севърския контракт. Подписват го държавите-победителки в Първата международна война, а Османската империя в лицето на султан Мехмед VI го приема. Малко преди този момент обаче в Анкара Мустафа Кемал Ататюрк привиква Велико национално заседание, което е срещу контракта. Този нов център на властта отсега нататък ще взема решение бъдещето на Турция, тъй като султанът държи властта към този момент единствено на хартия.
Севърският контракт прекроява голямата територия на Османската империя. Столицата е окупирана от спечелилите, а провинциите на изток и на юг, от Мека до Кайро и от Дамаск до Багдад, попадат под френски и английски надзор. Гърция окупира Измир и Адриатическото крайбрежие, под неин надзор попада огромна част от Тракия с Одрин. Италианците взимат Западен Анадол, а в Източен Анадол се възнамерява възникването на независими арменска и кюрдска страни. Правителството на султана, което към този момент не има никакви властови или силови запаси, просто не може да се опълчи на новата уредба.
Французите и британците към този момент са изтощени от военни дейности, само че от Анкара Кемал Ататюрк провежда последните останали елементи от османската армия за опозиция против контракта. Неговото Велико национално заседание упреква в държавна измяна целия султански Коронен съвет, приел контракта, а две години по-късно, със задна дата, смъква от трона последния султан Мехмед VI. Новата турска република целеустремено си построява облика на противовес на многоетническата Османска империя, където султанът е освен висш управник, само че и халиф - т.е., нравствен лидер на мюсюлманите. Мустафа Кемал, наименуван Ататюрк („ татко на турците “), вкарва латиницата и анулира фесовете - две решения, които и до през днешния ден се считат за основни в бързата рационализация на новата република. Днес обаче „ османизмът “ се възражда и по този мотив редица наблюдаващи припомнят, че и младотурците на Ататюрк са били част от тази последователност, макар публично провъзгласеното им разкъсване с прогнилата империя.
Защо православният свят е безучастен към ориста на " Света София ", разяснява съветският вестник “Независимая газета “ в материа...
Три години след Севърската конференция от Анадола е прокудено многочисленото гръцко малцинство. Предишната година Мустафа Кемал сполучливо е отблъснал гръцката войска, тъй че през 1923 година победителките от Първата международна война подписват в Лозана нов контракт за османското завещание - този път с държавното управление в Анкара. Севърският контракт отива в кошчето, а Турската република е приета за суверенна страна в граници, които на процедура са годни и през днешния ден. Гърция и Турция се договарят за печално известната „ замяна на население “: половин милион мюсюлмани са принудени да изоставен Гърция, милион и половина православни християни напущат Турция. Решаваща в този случай е само религията, заради което от Централен Анадол са прокудени и турци-християни. Този факт демонстрира, че републиката на Ататюрк въобще не е толкоз световна, колкото желае да наподобява.
Днес, 100 години след Севърския контракт и след първото съвещание на Великото национално заседание в Анкара, Турция става все по-религиозна и последователно трансформира до неотдавна отричания модел на османския държавен ислям в своя действителна политика. Още през 1980-те години тогавашният президент военачалник Кенан Еврен още веднъж вкарва наложително религиозно образование в учебните заведения. Преди 100 години Ататюрк прогони исляма от политическия живот, само че в модерна Турция политици с ислямска закваска малко по малко се добраха до парламентите.
През 1996 година Неджметин Ербакан от Партията на благоденствието беше определен за министър председател. После обаче неговата ислямистка партия беше неразрешена, а на нейно място през 2001 година породи Партията на справедливостта и развиването. Нейният създател се споделяше Реджеп Ердоган. Вече като президент, през днешния ден Ердоган величае победоносната османска история и Османската империя. В духа на тези негови възгледи в Турция на конвейер се създават и телевизионни сериали, които митологизират османската история и показват в мощно идеализиран и преиначен тип „ славното минало “ и „ великите османски султани “.
Претенциите на Турция
„ Османизирането на обществото - това е типично за Ердоган “, споделя някогашният основен редактор на вестник „ Джумхюриет “ Джан Дюндар, който живее в Берлин. В Турция го чакат дълги години затвор за „ засегнатост на президента “, откакто разгласява обвинявания в корупция против сина на Ердоган и информации за оръжейни доставки, с които турските секрети служби са подпомагали ислямистите в Сирия. Дюндар неведнъж обръща внимание на възхищението, с което днешните турски политически елити се отнасят към османското минало и към султаните. „ Те се гордеят с предишното, с цел да компенсират днешните провали “, споделя той. Освен това тогавашното великолепие на империята е извор на една извънредно рискована външна политика сега, счита журналистът. „ Правителството желае да завоюва въздействие в страните, които преди време са били под османски надзор. След като не може да ги окупира, то желае най-малко индиректно да наложи там своята доминация. “
Турция е подготвена да употребява съветската ваксина против новия ковид, написа турският вестник Hurriyet, представен от " Фокус ". Ето какво написа...
Историкът Йектан Тюркилмаз приказва напълно съответно: „ Турция издига териториални искания към Армения, Ирак, Сирия, Гърция и Кипър, като се базира таман на османското завещание “. Ердоган удостоверява такива искания - да вземем за пример към редица гръцки острови или към Мосул в кюрдската част на Ирак. Или както обобщават създателите на 30-минутното предаване по „ Дойчландфунк “: „ За Ердоган сънят за великата страна към момента не е досънуван. Но за многочислени негови сънародници този сън към този момент се е трансформирал в същински призрачен сън “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ