Атентатът край Москва и украинската обсесия на Кремъл
„ - Ислямска страна или Украйна? “
„ - Разбира се, Украйна! “
Така отвърна на журналистически въпрос Николай Патрушев . За главата на съветския Съвет за национална сигурност въпросът кой е виновен за в комерсиалния център „ Крокус сити хол “ има еднопосочен отговор.
Интересното в тази ситуация, че Патрушев се разминава в някаква степен с Путин. На 25 март съветският президент призна, че кървавото нахлуване, лишило живота на близо 140 жители, е. Но в същото изказване даже и Путин направи връзка сред джихадистите и „ нацисткия киевски режим. “
С други думи, за Кремъл украинците са отговорни априори, без значение дали има или не някакво доказателство в техен ущърб.
Основните заключения от държанието на Кремъл след атентата
От тези реакции на Москва могат да се създадат следните заключения:
Войната против Украйна е безспорният приоритет на Путин и неговото обграждане. Всичко или по последна мяра съвсем всичко, обвързвано с Русия, което се случва във вътрешен, а и във външен проект, се свежда до така наречен „ Специална военна интервенция “.
Дори и основни функционалности на държавната власт като обезпечаването на публичния ред или ръководството на стопанската система са обсъждани през украинска призма.
„ Украинизацията “ на дневния ред значи стесняване, в случай че и не изгубване на полето за съдействие със Запада.
Допреди пълномащабното навлизане беше допустимо да се мисли за разделянето на връзките в разнообразни коловози – т.е. работим дружно в битката с тероризма или във връзка с контрола на нуклеарните оръжия, само че се борим едни с други по други въпроси като въздействието в Източна Европа.
Сега обаче даже и когато на доктрина има някакво съвпадане на ползите, конфронтационността надвива.
Предупреждението от страна на Държавния департамент на Съединени американски щати две седмици преди атентата може да се разчете и като подаване на ръка към Кремъл, освен предпазен ход за да се избегне разпространяването на теории на заговора. Но както с началната си реакция по отношение на известието, по този начин и с последващите изказвания след покруса преди седмица, Кремъл демонстрира, че няма никакви такива планове.
Обсесията във връзка с Украйна носи негативи на Кремъл.
В този смисъл обсесията във връзка с Украйна носи негативи на Кремъл.
Слабостта поради войната Казусът „ Крокус сити хол “ е неуспех освен от позиция на предварителната защита, само че и предвид на неубедителната реакция по време и след нападението.
Огромни запаси в областта на вътрешната сигурност се пренасочват към обслужване на военната акция. Например за наблюдаване и вероятно репресии против съперниците на режима и на войната, изключително измежду етнически съветското население в огромните градове и по-младите и високообразованите.
Федералната работа за сигурност (ФСБ) и съветското Министерство на вътрешните работи , и безбройните други органи в областта на сигурността, нямат време и благоприятни условия да се занимават с други закани за стабилността.
Казусът „ Крокус сити хол “ е неуспех освен от позиция на предварителната защита, само че и предвид на неубедителната реакция по време и след нападението.
Бруталността може да се насочи към мигрантите-мюсюлмани
Действията на управляващите могат да доведат и до освен това. Бруталният следващ отговор – в това число от страна на представители на съветската страна и безsмислена свирепост, уловена онлайн и публикувана по обществените мрежи, основава спомагателен риск.
Подобни епизоди могат да последват и в съветското общество. Благодарение на държавната глоба в този момент всеки съветски националист или неофашист, който има зъб на милионите мигранти-мюсюлмани от Средна Азия и от Северен Кавказ (част от Руската федерация), може надали не да работи с благословията на началниците. Или най-малко да си мисли, че безконтролното принуждение против малцинства или мигранти ще се толерира в някаква степен.
Това крие заплаха за обстановката в Русия.
Режимът на Путин губи позиции
В последна сметка, под подозрение е подложен кредибилитетът на режима, и персонално на самия Путин. Идвайки на власт преди съвсем четвърт век, той даде обещание на обществото две неща – порядък и стопански разцвет.
Благоденствието от дълго време не е на дневен ред. Жизненият стандарт стагнира от края на 2000-те насам.
Благоденствието от дълго време не е на дневен ред. Жизненият стандарт стагнира от края на 2000-те насам. Военните случки и надлежно западните наказания – въпреки и да не са съумели да пречупчт съветската стопанска система, имат отрицателни последствия за дълготрайния напредък и за модернизацията на Русия.
С други думи, от първичните обещания на Путин е останало единствено това, че в Русия ще има ред, в случай че и той да е обезпечен с твърда ръка. След кръвопролитието предишния петък този ангажимент на властта виси във въздуха. А спешният пиар – „ Украйна (а оттова Западът) е отговорна “ - единствено ще закърпи ситуацията краткотрайно, в случай че сходни произшествия зачестят.
Провалите на Кремъл не са безусловно добра вест обаче. Колкото се множат проблемите, толкоз повече пораства решимостта на Путин и неговите велможи да не престават войната, освен това си удвоени и утроени запаси.
За страдание, съветският империализъм е последният останал източник на легитимност за режима. В последна сметка в действителност всичко опира до Украйна.
„ - Разбира се, Украйна! “
Така отвърна на журналистически въпрос Николай Патрушев . За главата на съветския Съвет за национална сигурност въпросът кой е виновен за в комерсиалния център „ Крокус сити хол “ има еднопосочен отговор.
Интересното в тази ситуация, че Патрушев се разминава в някаква степен с Путин. На 25 март съветският президент призна, че кървавото нахлуване, лишило живота на близо 140 жители, е. Но в същото изказване даже и Путин направи връзка сред джихадистите и „ нацисткия киевски режим. “
С други думи, за Кремъл украинците са отговорни априори, без значение дали има или не някакво доказателство в техен ущърб.
Основните заключения от държанието на Кремъл след атентата
От тези реакции на Москва могат да се създадат следните заключения:
Войната против Украйна е безспорният приоритет на Путин и неговото обграждане. Всичко или по последна мяра съвсем всичко, обвързвано с Русия, което се случва във вътрешен, а и във външен проект, се свежда до така наречен „ Специална военна интервенция “.
Дори и основни функционалности на държавната власт като обезпечаването на публичния ред или ръководството на стопанската система са обсъждани през украинска призма.
„ Украинизацията “ на дневния ред значи стесняване, в случай че и не изгубване на полето за съдействие със Запада.
Допреди пълномащабното навлизане беше допустимо да се мисли за разделянето на връзките в разнообразни коловози – т.е. работим дружно в битката с тероризма или във връзка с контрола на нуклеарните оръжия, само че се борим едни с други по други въпроси като въздействието в Източна Европа.
Сега обаче даже и когато на доктрина има някакво съвпадане на ползите, конфронтационността надвива.
Предупреждението от страна на Държавния департамент на Съединени американски щати две седмици преди атентата може да се разчете и като подаване на ръка към Кремъл, освен предпазен ход за да се избегне разпространяването на теории на заговора. Но както с началната си реакция по отношение на известието, по този начин и с последващите изказвания след покруса преди седмица, Кремъл демонстрира, че няма никакви такива планове.
Обсесията във връзка с Украйна носи негативи на Кремъл.
В този смисъл обсесията във връзка с Украйна носи негативи на Кремъл.
Слабостта поради войната Казусът „ Крокус сити хол “ е неуспех освен от позиция на предварителната защита, само че и предвид на неубедителната реакция по време и след нападението.
Огромни запаси в областта на вътрешната сигурност се пренасочват към обслужване на военната акция. Например за наблюдаване и вероятно репресии против съперниците на режима и на войната, изключително измежду етнически съветското население в огромните градове и по-младите и високообразованите.
Федералната работа за сигурност (ФСБ) и съветското Министерство на вътрешните работи , и безбройните други органи в областта на сигурността, нямат време и благоприятни условия да се занимават с други закани за стабилността.
Казусът „ Крокус сити хол “ е неуспех освен от позиция на предварителната защита, само че и предвид на неубедителната реакция по време и след нападението.
Бруталността може да се насочи към мигрантите-мюсюлмани
Действията на управляващите могат да доведат и до освен това. Бруталният следващ отговор – в това число от страна на представители на съветската страна и безsмислена свирепост, уловена онлайн и публикувана по обществените мрежи, основава спомагателен риск.
Подобни епизоди могат да последват и в съветското общество. Благодарение на държавната глоба в този момент всеки съветски националист или неофашист, който има зъб на милионите мигранти-мюсюлмани от Средна Азия и от Северен Кавказ (част от Руската федерация), може надали не да работи с благословията на началниците. Или най-малко да си мисли, че безконтролното принуждение против малцинства или мигранти ще се толерира в някаква степен.
Това крие заплаха за обстановката в Русия.
Режимът на Путин губи позиции
В последна сметка, под подозрение е подложен кредибилитетът на режима, и персонално на самия Путин. Идвайки на власт преди съвсем четвърт век, той даде обещание на обществото две неща – порядък и стопански разцвет.
Благоденствието от дълго време не е на дневен ред. Жизненият стандарт стагнира от края на 2000-те насам.
Благоденствието от дълго време не е на дневен ред. Жизненият стандарт стагнира от края на 2000-те насам. Военните случки и надлежно западните наказания – въпреки и да не са съумели да пречупчт съветската стопанска система, имат отрицателни последствия за дълготрайния напредък и за модернизацията на Русия.
С други думи, от първичните обещания на Путин е останало единствено това, че в Русия ще има ред, в случай че и той да е обезпечен с твърда ръка. След кръвопролитието предишния петък този ангажимент на властта виси във въздуха. А спешният пиар – „ Украйна (а оттова Западът) е отговорна “ - единствено ще закърпи ситуацията краткотрайно, в случай че сходни произшествия зачестят.
Провалите на Кремъл не са безусловно добра вест обаче. Колкото се множат проблемите, толкоз повече пораства решимостта на Путин и неговите велможи да не престават войната, освен това си удвоени и утроени запаси.
За страдание, съветският империализъм е последният останал източник на легитимност за режима. В последна сметка в действителност всичко опира до Украйна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ