Карийе окончателно остава джамия: турски съд отхвърли жалбите срещу решението на Ердоган
Ислямисткият режим на Реджеп Тайип Ердоган продължава политиката си по връщане на исторически музеи в статут на джамии – алегоричен акт, ориентиран към консервативния и националистически електорат. След случая със „ Света София “ през 2020 година, в този момент и Карийе (църквата „ Хора “) дефинитивно остава джамия, откакто турският Държавен съвет (Даништай) на 25 ноември 2024 година отхвърли жалбите против указа на Ердоган.
Сградата, издигната като манастир през XI век в Константинопол, е била джамия в османския интервал, а от 1945 година действа като музей след реституция, финансирана от „ Дъмбартън Оукс “ (Вашингтон). През 2019 година обаче съдът, действайки под очевидни политически инструкции, анулира решението за музей и разгласи, че Карийе е вакъф и по закон би трябвало да служи за религиозни цели. Година по-късно Ердоган съобщи обекта на Дирекцията по вероизповеданията (Дианет).
Срещу това решение осем ищци – турски и задгранични учени и жители – заведоха дело, базирайки се на интернационалните конвенции и потвърждавайки, че превръщането на Карийе в джамия нарушава правата им на достъп, академично проучване и културен продан. Сред тях беше професор Йоли Калаврезу от Харвард, експерт по византийско изкуство. Турското държавно управление обаче настоя, че като вакъф парцел Карийе би трябвало да действа като джамия, а съдът одобри причините.
Мозайките и фреските остават под протекция на националните закони за културно завещание, само че статутът на джамия към този момент е финален. Международни организации и държавни управления осъдиха решението като политизиране на културни монументи и опасност за тяхната универсална стойност. В Турция обаче поддръжниците на Ердоган приветстват дейностите като „ коригиране на исторически несправедливости “ и одобряване на турския суверенитет.
С решението за Карийе Държавният съвет затвърди политиката на властта да връща османското религиозно завещание в приложимост за ислямско свещенодействие – стъпка, която носи на Ердоган спомагателна поддръжка измежду ислямисткия и националистически електорат.
Сградата, издигната като манастир през XI век в Константинопол, е била джамия в османския интервал, а от 1945 година действа като музей след реституция, финансирана от „ Дъмбартън Оукс “ (Вашингтон). През 2019 година обаче съдът, действайки под очевидни политически инструкции, анулира решението за музей и разгласи, че Карийе е вакъф и по закон би трябвало да служи за религиозни цели. Година по-късно Ердоган съобщи обекта на Дирекцията по вероизповеданията (Дианет).
Срещу това решение осем ищци – турски и задгранични учени и жители – заведоха дело, базирайки се на интернационалните конвенции и потвърждавайки, че превръщането на Карийе в джамия нарушава правата им на достъп, академично проучване и културен продан. Сред тях беше професор Йоли Калаврезу от Харвард, експерт по византийско изкуство. Турското държавно управление обаче настоя, че като вакъф парцел Карийе би трябвало да действа като джамия, а съдът одобри причините.
Мозайките и фреските остават под протекция на националните закони за културно завещание, само че статутът на джамия към този момент е финален. Международни организации и държавни управления осъдиха решението като политизиране на културни монументи и опасност за тяхната универсална стойност. В Турция обаче поддръжниците на Ердоган приветстват дейностите като „ коригиране на исторически несправедливости “ и одобряване на турския суверенитет.
С решението за Карийе Държавният съвет затвърди политиката на властта да връща османското религиозно завещание в приложимост за ислямско свещенодействие – стъпка, която носи на Ердоган спомагателна поддръжка измежду ислямисткия и националистически електорат.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ