Тунел до „центъра на Земята“ може да освободи неограничена енергия
Исландия – островната страна, осеяна с хиляди сондажи, прокарани надълбоко в скалите за рандеман на геотермална сила – се кани да влезе в историята на науката… „ с първото пътешестване до центъра на Земята “.
Страната към този момент употребява геотермална сила – топлота, която се генерира от земните глъбини – за задвижване на своите турбини и генериране на електрическа енергия. Исландските геотермални електроцентрали пробиват кладенци на повече от километър дълбочина, с цел да извлекат горещи водни пари, които се разделят на течна вода и пара в по този начин наречените сепаратори.
След това парата минава през турбини, които се въртят, с цел да създават електрическа енергия. По този метод обаче се улавя единствено дребна част от наличната сила. Нещо повече, геотермалната сила е относително хладна спрямо парата в електроцентрала, работеща с изкопаеми горива - надлежно към 250°C и 450°C.
При тези ниски температури тя е много неефективна, тъй че има интерес към опитите за създаване на свръхгореща геотермална сила, разяснява Джон Айхелбергер, вулканолог от Университета на Аляска във Феърбанкс пред New Scientist.
Затова и всички очи в този момент се вперени към нещо идно – скоро към множеството съществуващи сондажи в Исландия може да се добави още един, по-специален.
През 2026 година исландският план Krafla Magma Testbed (KMT) ще построи сондаж до магмената камера на вулкана Крафла в североизточната част на Исландия. Камерата, която се намира на дълбочина сред една и две благи под повърхността, ще освободи неограничена геотермална сила за зареждане на исландските домове и здания.
Ще сондираме в магмена камера “, разяснява Хялти Пал Инголфсон от Клъстера за геотермални проучвания (GEORG) в Рейкявик, пред New Scientist. „ Това е първото пътешестване до центъра на Земята “, споделя сътрудника му Бьорн Шор Гудмундсон.
Е, не напълно в центъра. Някои магмени камери – подземни резервоари на разтопена канара – се намират единствено на няколко километра под повърхността на Земята, което ги прави налични за актуалните сонди. От време на време те изпускат магма на повърхността, където тя изригва под формата на лава. Точно това стартира да се случва, с впечатляващ и унищожителен резултат, към град Гриндавик в Южна Исландия, сега.
Проблемът е, че нормално не се знае къде се намират магмените камери. „ Нито една геофизична техника не е потвърдила, че може да дефинира приемливо местоположението на магмените резервоари “, показва Джон Айхелбергер от Университета на Аляска във Феърбанкс.
Сега обаче Инголфсон и сътрудниците му са извадили шанс. Те са се натъкнали на магмена камера и имат напреднали проекти да създадат немислимото – тенденциозен сондаж в нея. Проектът ще влезе в историята на науката, предоставяйки ни първата директна опция да изследваме скритата течна канара, която Земята употребява, с цел да построи своите континенти.
Покрай това може да се открие и път за доставяне на света с безкрайно количество евтини и чисти, написа NS.
Когато немислимото стартира да се случва
До наскоро обаче никой не се беше опитвал да прави сондажи в магмени камери, освен тъй като нормално не се знае местонахождението им, само че и заради очевидните опасности. Сондирането в магма звучи налудничаво, както отбелязва Айхелбергер, който изследва вулканите от десетилетия.
Хората биха ви се присмели и биха споделили, че ще предизвикате изригване. И също така не можете да я намерите (магмата). “
Но през 2009 година това се трансформира, трагично и ненадейно, във вулкан на име Крафла в североизточна Исландия. Той е един от най-активните вулкани в света, ситуиран навръх върха на Средноатлантическия било в точката, където Евразийската и Северноамериканската тектонична плоча се раздалечават, и е изригвал 29 пъти от заселването на Исландия през IX век. Най-скорошната му интензивност е сред 1975 и 1984 година, когато изригва девет пъти – епизод, прочут като пожарите в Крафла.
Работата в Крафла води до откриването на евентуална магмена камера на към 3 до 7 км под вулкана. Пал Ейнарсон от Исландския университет картографира сеизмичните талази, предавани от тектоничната интензивност, обвързвана с изригванията, и откри две „ сенки “ – места, където вълните са доста по-слаби или изцяло липсват. Това може да се дължи на течност – евентуално магма – която ги гълтам, макар че има и други пояснения. Най-малкото това е намек, че там долу има нещо забавно.
„ Целта на производството на сила от свръхгореща геотермална сила, близка до магмата, е, че тези кладенци са по-мощни във връзка с производството на сила от стандартните кладенци “, споделя Гурмундсон пред MailOnline.
Можем да пробием един сондаж вместо 10 за същата мощ. “
Въпреки рисковата топлота на магмата – до 1300°C – специалистите упорстват, че тя е безвредна и няма да провокира друго пагубно изригване на вулкан в страната.
От края на 70-те години на предишния век в Крафла действа геотермална централа, ръководена от Landsvirkjun, главната енергийна компания на Исландия. Тя разполага с 33 сондажа, които употребяват геотермалната сила на обекта, само че нито един от тях не се спуска до самата магмена камера.
Сондажите до дълбочината на камерата не са проблем, защото други компании по света се пробват да създадат доста по-големи сондажи. Проблемът е по-скоро какво ще се случи със сондажното съоръжение, откакто доближи до магмената камера.
През 2009 година, като част от исландския план за надълбоко сондиране, специалистите несъзнателно пробиват в магмен контейнер в Крафла. Но сондажът трябваше да бъде преустановен, откакто доближи 2 100 метра дълбочина, когато сондата се удари в магмата и корозира стоманата в корпуса на сондажа.
Епизодът потвърди на специалистите, че е безвредно да се сондира в магма, без да се провокира изригване – и че е допустимо с верните принадлежности.
Една от главните цели на екипа е да създаде кладенци с подобаващи материали, които да устоят на тези условия, споделя Гурмундсон.
През 2026 година планът KMT ще направи пробив наоколо до този автентичен сондаж, когато ще стартира пътуването към камерата – само че може да отнеме два месеца, с цел да стигне до такава степен. При триумф учените желаят също по този начин да прибавят датчици в магмената камера, които да регистрират налягането, което би могло да усъвършенства прогнозите за изригвания.
За задачата обаче е належащо да се разработят датчици, които да устоят на мощната топлота, налягане и киселинност на магмата. По-нататък може да се подхващат и други опити – инжектиране на течности в камерата, с цел да се трансформират налягането и температурата, и премерване на резултатите.
Получените данни могат да бъдат приложени към други дейни вулкани по света, в това число италианския супервулкан Кампи Флегрей.
Страната към този момент употребява геотермална сила – топлота, която се генерира от земните глъбини – за задвижване на своите турбини и генериране на електрическа енергия. Исландските геотермални електроцентрали пробиват кладенци на повече от километър дълбочина, с цел да извлекат горещи водни пари, които се разделят на течна вода и пара в по този начин наречените сепаратори.
След това парата минава през турбини, които се въртят, с цел да създават електрическа енергия. По този метод обаче се улавя единствено дребна част от наличната сила. Нещо повече, геотермалната сила е относително хладна спрямо парата в електроцентрала, работеща с изкопаеми горива - надлежно към 250°C и 450°C.
При тези ниски температури тя е много неефективна, тъй че има интерес към опитите за създаване на свръхгореща геотермална сила, разяснява Джон Айхелбергер, вулканолог от Университета на Аляска във Феърбанкс пред New Scientist.
Затова и всички очи в този момент се вперени към нещо идно – скоро към множеството съществуващи сондажи в Исландия може да се добави още един, по-специален.
През 2026 година исландският план Krafla Magma Testbed (KMT) ще построи сондаж до магмената камера на вулкана Крафла в североизточната част на Исландия. Камерата, която се намира на дълбочина сред една и две благи под повърхността, ще освободи неограничена геотермална сила за зареждане на исландските домове и здания.
Ще сондираме в магмена камера “, разяснява Хялти Пал Инголфсон от Клъстера за геотермални проучвания (GEORG) в Рейкявик, пред New Scientist. „ Това е първото пътешестване до центъра на Земята “, споделя сътрудника му Бьорн Шор Гудмундсон.
Е, не напълно в центъра. Някои магмени камери – подземни резервоари на разтопена канара – се намират единствено на няколко километра под повърхността на Земята, което ги прави налични за актуалните сонди. От време на време те изпускат магма на повърхността, където тя изригва под формата на лава. Точно това стартира да се случва, с впечатляващ и унищожителен резултат, към град Гриндавик в Южна Исландия, сега.
Проблемът е, че нормално не се знае къде се намират магмените камери. „ Нито една геофизична техника не е потвърдила, че може да дефинира приемливо местоположението на магмените резервоари “, показва Джон Айхелбергер от Университета на Аляска във Феърбанкс.
Сега обаче Инголфсон и сътрудниците му са извадили шанс. Те са се натъкнали на магмена камера и имат напреднали проекти да създадат немислимото – тенденциозен сондаж в нея. Проектът ще влезе в историята на науката, предоставяйки ни първата директна опция да изследваме скритата течна канара, която Земята употребява, с цел да построи своите континенти.
Покрай това може да се открие и път за доставяне на света с безкрайно количество евтини и чисти, написа NS.
Когато немислимото стартира да се случва
До наскоро обаче никой не се беше опитвал да прави сондажи в магмени камери, освен тъй като нормално не се знае местонахождението им, само че и заради очевидните опасности. Сондирането в магма звучи налудничаво, както отбелязва Айхелбергер, който изследва вулканите от десетилетия.
Хората биха ви се присмели и биха споделили, че ще предизвикате изригване. И също така не можете да я намерите (магмата). “
Но през 2009 година това се трансформира, трагично и ненадейно, във вулкан на име Крафла в североизточна Исландия. Той е един от най-активните вулкани в света, ситуиран навръх върха на Средноатлантическия било в точката, където Евразийската и Северноамериканската тектонична плоча се раздалечават, и е изригвал 29 пъти от заселването на Исландия през IX век. Най-скорошната му интензивност е сред 1975 и 1984 година, когато изригва девет пъти – епизод, прочут като пожарите в Крафла.
Работата в Крафла води до откриването на евентуална магмена камера на към 3 до 7 км под вулкана. Пал Ейнарсон от Исландския университет картографира сеизмичните талази, предавани от тектоничната интензивност, обвързвана с изригванията, и откри две „ сенки “ – места, където вълните са доста по-слаби или изцяло липсват. Това може да се дължи на течност – евентуално магма – която ги гълтам, макар че има и други пояснения. Най-малкото това е намек, че там долу има нещо забавно.
„ Целта на производството на сила от свръхгореща геотермална сила, близка до магмата, е, че тези кладенци са по-мощни във връзка с производството на сила от стандартните кладенци “, споделя Гурмундсон пред MailOnline.
Можем да пробием един сондаж вместо 10 за същата мощ. “
Въпреки рисковата топлота на магмата – до 1300°C – специалистите упорстват, че тя е безвредна и няма да провокира друго пагубно изригване на вулкан в страната.
От края на 70-те години на предишния век в Крафла действа геотермална централа, ръководена от Landsvirkjun, главната енергийна компания на Исландия. Тя разполага с 33 сондажа, които употребяват геотермалната сила на обекта, само че нито един от тях не се спуска до самата магмена камера.
Сондажите до дълбочината на камерата не са проблем, защото други компании по света се пробват да създадат доста по-големи сондажи. Проблемът е по-скоро какво ще се случи със сондажното съоръжение, откакто доближи до магмената камера.
През 2009 година, като част от исландския план за надълбоко сондиране, специалистите несъзнателно пробиват в магмен контейнер в Крафла. Но сондажът трябваше да бъде преустановен, откакто доближи 2 100 метра дълбочина, когато сондата се удари в магмата и корозира стоманата в корпуса на сондажа.
Епизодът потвърди на специалистите, че е безвредно да се сондира в магма, без да се провокира изригване – и че е допустимо с верните принадлежности.
Една от главните цели на екипа е да създаде кладенци с подобаващи материали, които да устоят на тези условия, споделя Гурмундсон.
През 2026 година планът KMT ще направи пробив наоколо до този автентичен сондаж, когато ще стартира пътуването към камерата – само че може да отнеме два месеца, с цел да стигне до такава степен. При триумф учените желаят също по този начин да прибавят датчици в магмената камера, които да регистрират налягането, което би могло да усъвършенства прогнозите за изригвания.
За задачата обаче е належащо да се разработят датчици, които да устоят на мощната топлота, налягане и киселинност на магмата. По-нататък може да се подхващат и други опити – инжектиране на течности в камерата, с цел да се трансформират налягането и температурата, и премерване на резултатите.
Получените данни могат да бъдат приложени към други дейни вулкани по света, в това число италианския супервулкан Кампи Флегрей.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ