„Какво не е наред?“: Мълчанието на пакистанците относно експулсирането на афганистански бежанци
Исламабад, Пакистан – Те бяха нормална панорама в огромните пакистански градове, извършвайки нископлатена работа – зареждане артикули на пазари, побутване на колички по улиците за продажба на плодове и зеленчуци или събиране на отпадък.
Но от началото на месеца тези афганистанци изчезнаха от общественото пространство, откакто държавното управление на Пакистан подреди репресии против бежанци и мигранти без документи, близо 1,7 милиона от които от прилежащата страна.
Техникът по климатици Раза Али, който работи в огромен пазар за електроника в Лахор, вторият по величина град в Пакистан в източната провинция Пенджаб, сподели пред Al Jazeera, че „ не е другар с тях, само че те постоянно са били в близост “.
„ Но откогато държавното управление стартира репресиите си, те просто изчезнаха. Може да е добре за нас, тъй като в този момент нашите хора могат да си правят работата “, сподели 31-годишният мъж пред Al Jazeera.
„ Виж, те не бяха от тук. Ако държавното управление ги изпраща назад в личната им страна, какво неприятно има в това? Мисля, че това е вярното решение. Освен това не ги познавах. Това няма никакво значение за живота ми “, добави той повърхностно.
Настроенията на Али може би изясняват приглушения отговор на елементарните пакистанци на експулсирането на афганистанските бежанци, доста от които са родени в Пакистан и в никакъв случай не са виждали Афганистан.
Афганистанската миграция към Пакистан стартира в края на 70-те години на предишния век, откакто Съветите нахлуха в страната им. След това афганистанците пристигнаха на още талази, откакто Съединените щати нападнаха Афганистан след атентатите от 11 септември и по-скорошното завладяване на Кабул от талибаните през 2021 година
Пакистанското държавно управление, чиято акция за експулсиране стартира на 1 ноември, споделя, че 1,7 милиона от близо 4 милиона афганистански бежанци в Пакистан са били без документи. Исламабад упреква бежанците за неотдавнашния скок на офанзивите от въоръжени групировки, множеството от които осъществени от Tehreek-e-Taliban Pakistan (TTP), прочут също като пакистански талибан заради идеологическото си подобие с афганистанските талибани.
Служебният министър на вътрешните работи на Пакистан Сарфраз Бугти, най-висшият държавен чиновник, който управлява акцията за експулсиране, предишния месец твърди, че 14 от 24 самоубийствени атентата в страната тази година са били осъществени от афганистански жители.
Миналата седмица той сподели на Народното събрание, че повече от 300 000 афганистанци са напуснали страната този месец, макар рецензиите от страна на Организация на обединените нации и правозащитни групи за насилственото прогонване на бежанците и мигрантите.
Но няма очевидно отвращение от този ход в Пакистан – безмълвие, контрастиращо с техния яд против насилственото изселване от Израел – и това, което доста специалисти назовават геноцид – на палестински цивилни в Газа.
„ Голяма доза расизъм “
Gallup Pakistan, в изследване, извършено през първата седмица на ноември, откри, че 84 % от респондентите „ мощно утвърждават “ хода на държавното управление да експулсира „ незаконните “ бежанци и мигранти, основно от Афганистан.
Освен това преобладаващите 64 % от интервюираните декларират, че репатрирането на афганистанците ще докара до възстановяване на сигурността и мира в Пакистан.
Мухамед Рехан, притежател на книжарница в Карачи, най-големият град в страната и леговище за десетки хиляди афганистанци, сподели, че макар че решението на държавното управление може да е било ръководено от „ разочарованието “ от неспособността му да управлява възходящото принуждение, той се съгласиха с претекстовете за тяхното експулсиране.
„ Решението за репатриране на хора без документи е вярното. Сред тях има доста престъпни детайли и полицията би трябвало да се погрижи да арестува единствено тези, които са без документи, или тези, които са направили някакво закононарушение “, сподели той пред Al Jazeera.
По сходен метод Адил Муса, търговец на недвижими парцели в столицата Исламабад, също поддържа решението на държавното управление, заявявайки, че то ще помогне на обстановката със закона и реда.
„ Тези афганистански фамилии също повлияха на пазара на наеми в Исламабад, което затрудни локалните поданици да придобият парцели “, сподели той пред Al Jazeera.
Но пакистанският социолог Нида Кирмани счита, че има „ огромна доза расизъм “ против афганистанците в Пакистан, което съгласно нея се дължи на години на „ спонсорирано от страната промиване на мозъци “, което показва афганистанците като врагове.
Кирмани, доцент по социология в Лахорския университет по управнически науки, сподели пред Ал Джазира, че пакистанската страна показва афганистанците като „ терористи “, даже когато самият държавен уред беше централен за растежа на групи като талибаните в Афганистан.
„ Много хора тук имат вяра в тези разкази. Освен това във времена на икономическа неустановеност и катаклизми постоянно виждаме повишаване на ксенофобските дискурси и придвижвания. Настоящият сюжет е част от тази обща наклонност и афганистанците стават лесни изкупителни жертви “, сподели тя.
Адвокатът от Карачи Сара Малкани твърди, че е имало „ известна опозиция “ от страна на групите на гражданското общество против решението на държавното управление. Една от аргументите за приглушеното публично отвращение, сподели тя, може да е заради страховете страната да потуши всеобщите антиправителствени митинги.
„ В някои кръгове има публично състрадание и има деятели, които се пробват да упорстват държавното управление да внесе повече бистрота в процесите [на експулсиране], само че има потребност да се образоват хората за какво афганистанците са избрали да избягат от Афганистан и каква роля изигра пакистанската страна в поддържането на изискванията в Афганистан “, сподели тя пред Al Jazeera.
Малкани сподели, че е значимо да се промени публичното усещане в Пакистан за афганистанците, които се връщат в страна, обедняла от десетилетия спор и която в този момент е изправена пред политическа и филантропична рецесия.
„ При настоящето талибанско държавно управление към този момент сме очевидци на необятно публикуван апартейд сред половете, като на девойките е отказано правото на обучение, а на дамите е отказано правото на работа и подвижност. Неблагоразумно е да ги депортираме принудително [за да се надигнем пред тези проблеми] “, сподели тя.
